Решение № 1464 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20251110201518 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. К. С., ЕГН **********, чрез адв. К. О. срещу наказателно постановление № 23-4332-016341/04.08.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, както и на основание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1 т.1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се иска отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателя са наложени две отделни административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“, всяко за срок от 24 месеца /тоест, че общият размер на това административно наказание е 48 месеца/. Твърди се, че АНО е наложил 1 наказание над допустимия в закона максимален размер и че така определено, същото противоречи на целите на административното наказание. Сочи се, че по начина, по който е формулирано обжалваното НП в санкционната му част, противоречи на философията на материалния и процесуалния закон, както и на тълкувателната практика на ВАС. В тази насока са изложени съображения, че жалбоподателят следва да изтърпи наказанията „лишаване от право да управлява МПС“ успоредно - за срок от 24 месеца, а не последователно за 48 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. К. С. се явява лично. Депозира кратки обяснения, в които посочва, че не е получил никакви документи по време на проверката, не му бил съставен АУАН и няма спомен да му е издаден талон за медицинско изследване. Посочва, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества поради широко разпространени твърдения, че тестовете дават фалшиво положителни резултати, а самият жалбоподател бил употребил медикаменти, които вероятно биха отчели положителен резултат. Заявява, че няма спомен да му е връчен АУАН.

В хода на съдебните прения упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя – адв. О. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и представя разписка за платената сума.

Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована се представлява от юрк. ***, която моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да остави в сила обжалваното НП. Заявява, че нарушенията са извършени от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, като целта му е била да бъде избегната отговорност при установяване на положителни резултати от пробите за употреба на алкохол и наркотични вещества. В зависимост от изхода на делото моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.07.2023 г., около 04:10 ч. в гр. София жалбоподателят Б. К. С. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, движейки се по бул. „***” с посока на движение от ул. „***” към ул. „***”. На кръстовището с ул. „***” той бил спрян за проверка от полицейски служители от 01 РУ- СДВР, сред които и свидетелят Е. Г. К.. На място бил повикан екип от ОПП- СДВР за оказване на съдействие с цел водачът С. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. За оказване на съдействие на място пристигнал екип на ОПП- СДВР, част от 2 който бил и свидетелят Р. Б. Б.. Водачът С. бил поканен от служителите на ОПП- СДВР да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0215, но същият отказал. При покана да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARAM 0007 жалбоподателят също категорично отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0151462 с отбелязване, че следва да се яви във ВМА до 40 минути от връчването му, а именно считано от 04:50 часа на 07.07.2023 г. Жалбоподателят отказал да подпише издадения талон за медицинско изследване и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел. До посочения в талона за медицинско изследване час – 05:30 часа, жалбоподателят не се явил в болничното заведение, за даване на биологични проби за изследване за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози.

Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя Б. К. С. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози, свидетелят Р. Б. Б., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA №1025082/07.07.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който отказал да го подпише и да получи екземпляр от него. Отказът на жалбоподателя бил удостоверен с подписа на един свидетел. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН на 04.08.2023 г. ***, началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, издала обжалваното наказателно постановление. Екземпляр от него бил връчен на жалбоподателя на 30.12.2024 г., а на 13.01.2025 г. по пощата била депозирана жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Е. Г. К. и Р. Б.

Б., обясненията на жалбоподателя Б. С., писмо от Военно-медицинска академия с рег. № И-2122/27.02.2025 г., талон за медицинско изследване № 0151462, справка „Картон на водача“, заверено копие от заповед № 513з12708/28.08.2020 г. на директора на СДВР, заверено копие от заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заверено копие от заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на свидетеля Р. Б., който е служителят на ОПП- СДВР, изпратен за оказване на съдействие на колегите му от 01 РУ- СДВР. Показанията на свидетеля са в значителна степен подробни, детайлни и информативни и същите се явяват източник на преки доказателства относно отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични 3 вещества и/или техни аналози. Свидетелят подробно разказа пред съда за извършената проверка, за времето и мястото на осъществяването й, както и за категоричния отказ на водача да бъде изпробван с Алкотест дрегер 7510 за употреба на алкохол и Дръг тест 5000 – за употреба на наркотици и/или техни аналози.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля Е. К., който е част от полицейския екип, спрял за проверка жалбоподателя. Свидетелят изясни пред съда, че тъй като към процесната дата не разполагал с правомощия за проверка на водачи с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, нито да съставя АУАН били повикани служители на ОПП- СДВР, в чиито правомощия се включително извършването на проверки и съставяне на АУАН. Свидетелят К. потвърди заявеното от свидетеля Б., че водачът на автомобила е отказал категорично да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози. От показанията на свидетеля К. се извеждат данни, че именно жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало спрения за проверка автомобил.

В синхрон с показанията на свидетелите К. и Б. са и писмените доказателства по делото – талонът за медицинско изследване, в който са отразени отказите на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, който талон водачът е отказал да подпише и да получи. В съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 9 /предишна ал. 8/ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел“, като в случая отказът на жалбоподателя да подпише и получи талона за медицинско изследване е удостоверен с подписа на свидетеля ***. По делото е приобщено и писмо от заместник-началника на Военно-медицинска академия, от което е видно, че лицето Б. С. не е регистрирано в болничната информационна система на ВМА и няма данни да е посетило лечебното заведение за медицинско изследване и предоставяне на биологични проби за изследване.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят даде обяснения, в които посочи, че не е получил никакви документи от полицейските служители, в т.ч.

АУАН и няма спомен да е получавал талон за медицинско изследване. Не отрича, че отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и алкохол с техническо средство, като посочва, че тъй като към момента на проверката приемал лекарства имал притеснения, че те биха повлияли на резултата и същият би бил недостоверно положителен. Съдът намира, че в частта, в която жалбоподателят потвърждава обективирания от него отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози обясненията му намират подкрепа в показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Б., поради което им се довери. Що се отнася до останалите му твърдения, касаещи неполучаването на екземпляр от АУАН и талон за медицинско изследване, съдът намира, че тези 4 обстоятелства не се дължат на неправомерни действия от страна на контролните органи от ОПП-СДВР или актосъставителя, тъй като видно и от двата документа /АУАН и ТМИ/ жалбоподателят е отказал да ги подпише и получи, като тези откази са надлежно удостоверени, съобразно изискванията на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с подписа на един свидетел.

От представените по делото заверено копие от заповед № 513з12708/28.08.2020 г. на директора на СДВР, заверено копие от заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заверено копие от заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.