Решение № 4084 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4084 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261100505894 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалба с рег.№ 44772 от 27.04.2026 г. по регистратура на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 на КЧСИ и район на действие СГС, длъжникът ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД обжалва отказа с постановление от 14.04.2026 г. на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20267900400905. Излагат се доводи, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като длъжникът е представил платежно нареждане, от което е видно че сумата по изпълнителния лист е внесена преди образуването на изпълнителното делото, поради което обжалваният отказ да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят е подал писмени възражения с вх.№ 47240/04.05.2026 г., като оспорва жалбата.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че изпълнителният процес е строго формален, както и че спорът относно това дали банковия превод съставлява точно и валидно изпълнение на конкретното парично задължение не може да бъде разрешаван в рамките на изпълнителния процес.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

1

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложеното копие от изпълнително дело, същото е образувано по молба от Адвокатско съдружие „Про Леге Адвайз“, представлявано от адвокат В.Т., против „ПИБ“ АД, възоснова на изпълнителен лист, издаден на 23.03.2026 г. по гр.дело № 20231110125295 г. по описа на СРС, III ГО и решение по гр.д.№1074 на СГС, възз. II Ж състав за принудително удовлетворяване на парично вземане на адвокат В.В.Т. за адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 511, 29 евро (1000 лв. – валута преди приемане на Закона за въвеждане на еврото в РБ, в сила от 01.01.2026 г.).

С молба от 02.04.2026 г. ( в срока за доброволно изпълнение) длъжникът „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юрк. С.Н., е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. С молбата e представено платежно нареждане с УРН HPOL53460515 за внесена сума в размер на 3100 лева на основание „пл.по Решение № 6626/04.11.2025 г. гр.д.№1074/2025 г. по описа на СГС II Ж състав“ по банкова сметка с IBAN **** BIC IEIBBGSF. ЧСИ е постановил обжалвания пред съда отказ да прекрати производството, който е съобщен на длъжника на 15.04.2026 г.

При тези данни по делото, съдът прие от правна страна следното:Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. С молбата си за прекратяване на изпълнителното производство длъжникът се е позовал на представено преводно нареждане от банка за внесена по посочената банкова сметка сума, удостоверяващо че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена преди образуване на изпълнително дело, като основание за прекратяване на производството. Безспорно по делото е, че сумата по изпълнителния лист за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ от адвокат В.Т. е постъпила по банкова сметка IBAN: **** BIC IEIBBGSF в ЦКБ АД. Видно от кореспонденцията по имейл между адвокатското съдружие „Про Леге Адвайз“ (вписано в регистъра на адвокатска колегия София с Решение №829 по Протокол №2 от 12.01.2022г. и чиито съдружници са адвокат В.В.Т. и адвокат Р.К.Р.) същата банкова сметка е посочена на длъжника в отговор на изявлението му, че желае доброволно да погаси задълженията си за разноски по посоченото гр.дело № 1074/2025 г. по описа на СГС. Безспорно е, че титуляр на банковата сметка е адвокатското съдружие (от същата банкова сметка са превеждани и суми за такси по изпълнението). Взискателят оспорва получаването на сумата в погасяване на вземането му по причина, че в платежния документ е посочено име на страната по делото Б.Л.П. и дори изтъква, че му е предал сумата срещу разписка (л.57 от изп.дело) в брой.

Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1, предл.2 от ГПК е представянето на изходящ от банка документ, от който се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Плащането на паричното задължение погасява вземането на кредитора. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по 2 платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката. Това правило съответства на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба предвижда същия момент, в който задължението за безкасово плащане се счита за изпълнено. Платежното нареждане от 12.12.2025 г. е било заведено в платежната система под уникален регистрационен номер и е изпълнено. Банковият документ за задължаване на сметката на платеца на адвокатско възнаграждение, се ползва с доказателствена сила за плащане на задължението -банковата сметка е посочена от самия взискател, с което изявление счита че постъпването на сумата по нея удовлетворява вземането му, а и както самия той твърди и се установява по делото, сумата е изтеглена и предоставена в брой на трето лице (същото не е титуляр на сметката), като основанието за това е без каквото и да е правно значение. Посочването на номера на съдебното решение и на делото, по което е издаден процесния изпълнителен лист, титуляра на вземането и неговия размер, индивидуализират в достатъчна степен основанието, размера и носителя на вземането, което е погасено с представения от взискателя платежен документ.

От изложеното следва да се приеме, че извършеното по банков път плащане погасява изцяло паричното задължение на „ПИБ“ АД за разноски в размер на 1000 лв., или 511, 29 евро. От представените по делото препис от решение на СРС и при справка по ЕИСС по гр.д.№ 5893/2026 г. на СГС положително се установява, че сумата по преводното нареждане погасява вземането за разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокатите – съдружници в адвокатското съдружие по чл.52 от ЗАдв, а не на физическо лице страна по делото. Посочването на имената му в графа „още пояснения“ в бланката на нареждането е без значение за погасителния ефект на плащането в полза на титуляра на вземането.

С оглед изложеното, обжалваните незаконосъобразни и следва да се отменят. действия на съдебния изпълнител са

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с рег.№ 44772 от 27.04.2026 г., от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД отказ с постановление от 14.04.2026 г. на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20267900400905 по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 на КЧСИ и район на действие СГС, вместо което постановява: ПРЕКРАТЯВА изпълнително производство по зп.дело № 20267900400905 по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 на КЧСИ и район на действие СГС, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4