Определение № 134 от 10.03.2022, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Пещера, 09.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20215240100996 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. П. П..

Предявените искове са допустими, тъй като в случая са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива. На следващо място подадената искова молба е редовна, доколкото отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства са необходими, допустими и относими и следва да се допуснат. Предвид оспорените от ответната страна претенции – следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

Следва да се укажат на страните възможностите и последици при постановяване на решение при признание на иска и неприсъствено решение.

Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА следния проект за доклад по делото:

1. Ищецът твърди, че е цесионер по отношение на вземанията на „И.А.М“АД, произтичащи от сключен с ответника договор за паричен заем № 3130675/18.01.2018г., а именно: 2011,33 лева – главница, 223,37 лева - възнаградителна лихва за периода от 1

05.07.2018г. до 17.01.2019г., и 467,73 лева – обезщетение за забава за периода от 06.07.2018г. до 01.06.2021г. Сочи, че на основание пълномощно от цедента съобщил на ответникадлъжник за прехвърлянето на вземанията, но въпреки, че били изискуеми от 17.01.2019г., последният не ги погасил и възразил да ги дължи след издадената за тях Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 78 по ч. гр. д. № 574/2021г. на РС-Пещера. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед та за изпълнение - до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в развилото се заповедно производство.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът счита исковите претенции за недопустими - при съображения за недействителност на договора за цесия поради липса на съществени елементи от съдържанието му (цена и ясно посочен предмет), и при твърдения за липса на надлежно съобщаване за прехвърлянето на вземанията. Като съображения за неоснователност на исковете се твърдят: липса на облигационно правоотношение между „И.А.М“АД и ответника, включително поради недоказано предаване на заемната сума по реалния договор за заем, както и недействителност на договора - на основания чл. 22 във вр. съответно с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.6, т.9а, т.11, т. 20, т.23 и т.24 от ЗПК. Сочи се и че независимо от разпоредбата на чл.

23 от ЗПК – искът за главница е неоснователен, доколкото тя не е претендирана като неоснователно обогатяване, а - на твърдяното за недействително договорно основание.

Поддържа се още, че клаузите за договорната лихва противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, а от така обоснованата им нищожност следва недействителност на целия възмезден договор, доколкото той не би бил сключен без уговорка за насрещно възнаграждение. Излагат се и съображения за нищожност, поради заобикаляне на закона, на съдържащите се в договора клаузи за такси и неустойки, макар такива вземания да не са претендирани от ищеца. Моли се за отхвърляне на предявените искови претенции, претендират се разноски.

2. Правната квалификация на претендираните по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал.1, т.1 от ГПК права е: по чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

3. Към настоящия момент няма права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване.

4. Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин:

Ищецът трябва да докаже наличието на валидно основание за възникване задълженията на ответника и техния размер, в случая – че между „И.А.М“АД и Д. П. П. е съществувало валидно договорно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание, по което дружеството-кредитор й е предоставило паричен заем в размер на 3250 лева, настъпилата изискуемост на задълженията по договора; че претендираните 2 главница и лихви възлизат на посочените в исковата молба размери ; наличието на валиден договор за цесия, сключен между „И.А.М“АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (с вписано изрично съгласие по чл. 8, ал.3 от ЗОЗ на заложните кредитори) в който договор са включени и процесните вземания спрямо ответницата, и за това прехвърляне тя е била уведомена от предишния кредитор.

Ответникът принципно следва да установи, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора за заем в срок, а предвид конкретните си възражения – в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК - обективно да докаже твърдението си че шрифтът на процесния договор за заем е по-малък от размер 12.

УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в с р о к най-късно първото по делото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна, на осн. чл. 183 ГПК, да представи в оригинал договор за паричен заем № 3130675/18.01.2018г. в срок до първото по делото съдебно заседание, като в противен случай представеният препис ще бъде изключен от доказателствата по делото.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Ц. Х. К., което, след запознаване с материалите по делото и извършване на всички необходими справки, включително в ищцовото дружество и при „И.А.М“АД, да даде заключение като отговори на въпросите: 1.) Какъв е остатъкът от задължението на ответника по договор за паричен заем № 3130675/18.01.2018г. по отношение на всяко от конкретните вземания – за главница и за договорна лихва (дължимо, платено, остатък)? 2.) Какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи в следствие на забавено плащане по посочения договор за периода от 06.07.2018г. до 01.06.2021г.? 3.) Зачетени ли са плащания на длъжника като такива за такси и неустойки във връзка с договора и ако - да, на какви видове и в какви конкретни размери? Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв., което следва да бъде внесено от ищцовата страна в тридневен срок, считано от получаване на определението, по сметка на Районен съд – Пещера. След представяне на документ за внесения депозит - да се уведоми вещото лице за възложените му задачи и да се призове за датата на съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да 3 оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните към медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.

78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.

234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 1 8 , ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.04.2022 г. от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4