Определение № 81 от 23.01.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. София, 23.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800501090 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577 ГПК.

Образувано по частна жалба подадена от Г. И. - държавен съдебен изпълнител при РС-Пирдоп, срещу Определение № 33 от 22.11.2024 г. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при Пирдопския районен съд, с което е постановен отказ за заличаване на възбрана вписана под Акт № .., том ., вх. рег. № ... от ........ г., по заявление подадено от ДСИ при РС-Пирдоп.

Отказът е мотивиран с липсата на идентичност между имотите, за които е вписана възбраната и тези, по отношение на които е поискано чието заличаване, тъй като в сезиращия го документ недвижимите имоти били описани единствено съобразно данните от действащата КККР, а при налагането на възбраната описанието на имотите е извършено съобразно изгубилата сила Карта на възстановената собственост (КВС). В тази връзка съдията по вписванията в обжалваното определение посочва, че следва заличаването на вписаната възбрана да бъде извършено по начина на налагането й. На следващо място, според съдията по вписвания е налице и разминаване по отношение на лицата, по чиято персонална партида е отразена вписаната възбрана, изразяващо се в това, че от общо 47 лица, данните за 46 от тях са идентични, но за последното лице – В. Н. Н. е нанесено ЕГН ..........., което го прави различно лице от това, по чиято партида е вписана възбраната – В. Н. Н. с ЕГН ..............

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и е отправена молба същият да бъде отменен и да бъде разпоредено заличаване на вписаната възбрана.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 1 доводите на жалбоподателя и с оглед становището на съдията по вписванията, съдът намира следното:

Частна жалба е подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, с право на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна, последните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията, заличаването на възбраните се извършва с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”. Следователно, съдията по вписванията разпорежда заличаване в книгите по вписванията само след като компетентен орган постанови отмяната на съответния вписан акт. Разпоредбата не съдържа изисквания към формата на писменото нареждане за заличаване на вписаната възбрана, като, за да се заличи вписаната възбрана достатъчно е нареждането да е отправено до съответната служба по вписванията и да е направено от компетентно лице.

Това разбиране се потвърждава и от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по т.д. 7/ 2012г. ОСГТК на ВКС, съгласно което при искането за заличаване съдията по вписванията извършва ограничена по обхват проверка дали е налице предходно вписване на даден акт и дали са налице предвидените в нормативните актове предпоставки за заличаването. Той, обаче не може да преценява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, съответно – не може да проверява настъпването на материалноправни условия за заличаване на извършеното вписване извън изрично предвидените в закона хипотези.

В конкретния случай съдията по вписванията е сезиран с искане от държавен съдебен изпълнител, в което е инкорпорирано нареждането му за вдигане на наложената в изпълнително производство възбрана.

Възбраната е наложена с Постановление от 25.02.2022 г. на ДСИ към РС-Пирдоп - Г. И., по изпълнително дело № 20211860400110, образувано на основание изпълнителен лист от 14.07.2021 г. по г.д. № 328/2017 г. на РСПирдоп за изнасяне на публична продан на четири недвижими имота, собственост на общо 47 съделители (един от които взискател в изпълнителното производство). Видно от приложеното постановлениe имотите са описани както с номера по КВС, така и с идентификаторите си по КККР. Обстоятелството, отразено от съдебния изпълнител, че всеки един имот посочен с номер по КВС е идентичен с конкретен поземлен имот с идентификатор по действащата кадастрална карта на гр. Копривщица, не е установено от самия съдебен изпълнител, както погрешно твърди съдията по вписванията. След извършена служебна справка, настоящият състав установи, че идентичността на имотите е призната със съдебното решение по посоченото гражданско дело на РС- Пирдоп.

Наложената върху четирите имота възбрана е вписана в СВ – гр. Пирдоп под № .., том . вх. рег. № ... от .......... г. по описа на службата.

С искане за заличаване на възбраната с вх. № 1655 от 22.11.2024 г. по 2 описа на СВ - гр. Пирдоп, съдебният изпълнител е уведомил съдията по вписвания, че вдига наложената по изпълнителното дело възбрана върху четирите недвижими имота. Видно от текста на сезиращия съдията по вписвания акт, съдебният изпълнител е описал недвижимите имоти с техните идентификатори по КККР, но също така са посочени номерата на имотите съгласно предходен план, т.е. тези по КВС.

Действително искането за заличаване на вписан акт спрямо недвижим имот следва да касае същия имот, по отношение на който е направено вписването, но преценката, която се дължи от съдията по вписвания е само формална, т.е. прави се въз основа на съдържанието на вписания акт и от съдържанието на акта, въз основа на който се иска заличаване. В настоящия случай при съпоставка на съдържанието на двата акта, настоящият състав намира, че е налице идентичност между имотите, по отношение на които е вписана наложената възбрана и тези, за които се иска заличаване на възбраната. Следователно искането на ДСИ касае същите недвижими имоти, за които е наложена възбрана, вписана под Акт № .., том . , вх. рег. № ... от ........... година. Поради това основният извод на съдията по вписвания се явява неправилен и не представлява основание за постановяване на отказът му.

Настоящият състав намира също така, че допуснатото от съдебния изпълнител разминаване в две от последните цифри в единния граждански номер на един, от общо 47-те съделители, не представлява самостоятелно основание за отказ да бъде разпоредено поисканото заличаване. Подобна неточност следва се окачестви като очевидна фактическа грешка, допусната от съдебния изпълнител, с оглед обема на данни, които е следвало да посочи в акта си.

Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че следва да се прави разграничение между вписването и заличаването на вписването, доколкото двете процедури преследват различни цели. Действително за вписване на възбрана, следва имотите и лицата (кредитор и длъжник) да бъдат индивидуализирани, съгласно разпоредбите на чл. 25, препращаща към чл. 24, съответно към чл. 6, ал. 1 б. „а-в“ от Правилника за вписване, като съдията по вписвания следва да съобрази дадените в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения относно пределите на дължимата от него проверка. Това обаче е неприложимо към заличаването, като следва да се отбележи, че не се иска „вписване“ на заличаване, тъй като същото се извършва по различен от вписването начин чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено, като за извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване - арг. от чл. 32 ПВ. Видно дори от тази разпоредба, правилникът провежда разграничение между вписване на акт и искане за заличаване на вписването. Предвид изложеното не може да се приеме, че нареждането (с оглед терминологията на ПВ) за заличаване на вписаната възбрана представлява акт, подлежащ на вписване от категорията на неизчерпателно изброените в чл. 4 от Правилника, които следва да отговарят на изискванията за съдържание по чл. 6 от Правилника.

По изложените съображения обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на съдията по 3 вписвания при РС-Пирдоп с указания да разпореди извършване на поисканото заличаване.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 33 от 22.11.2024 г. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при Пирдопския районен съд, с което е постановен отказ за заличаване на възбрана, вписана под Акт № .., том ., вх. рег. № ... от ............ г. по описа на СВ – гр. Пирдоп и ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при РС–Пирдоп за извършване на заличаването, по подаденото искане от Г. И. - държавен съдебен изпълнител при РС-Пирдоп Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4