Определение № 104 от 08.04.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Търговище, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500057 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена от от Б. И. Т. ищец по гр. д. № 39/2024г. но описа на Районен съд - Търговище, чрез адвокат Ю. С. К., личен номер ********, от АК – Т, (населено място), против O № 251/ 29.02.2024 г., по гр. д. №39/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което се прекратява производството по делото.

В жалбата се посочва, че определението било незаконосъобразно.

Излагат се съображения на първо място, че е неправилен изводът на съда, че поради започнала процедура по Наредбата от 2012 г., искът е недопустим.

Тази наредба не е действала по време на смъртта на наследодателя. На второ място, от започналата административна процедура няма резултат. От приложеното към отговора на Община Търговище, копие от семеен регистър от 1956 г., ищцата узнала, че брат й Й. И. Б. – неженен, е починал на 15.01.1*** г., бил съставен акт № 351 от 17.01.1974 г. вероятно в Саратов, бивш СССР. Имало освен това и удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние. Иска се отмяна на обжалваното определение и решаване на спора по същество.

1

В срок не е постъпил отговор от Община Търговище и от РП– Търговище.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: определението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно.

Съдът е бил сезиран с искова молба от Б. И. Т. от гр. Г. О., действаща чрез процесуалния си представител адв. Ю. К. – АК – Т., с която е предявено искане за задължаване на Община Търговище да състави акт за смърт на брата на молителката Й. И. Б., поч. на 15.01.1*** г. в с. Ст., Саратовска обл., (бивш СССР) Руска Федерация, в хипотезата на „изгубен документ“ по чл.

542, ал. 1 от ГПК. Молбата е обоснована с обстоятелството, че след смъртта му, тялото било транспортирано в България и същият е погребан в с. Н., община Т., като заедно с тялото са изпратени и документи, които останали у родителите на молителката и тя не знае какво е станало с тях. Сочи, че във връзка с уреждане на наследствени въпроси й било отказано издаване на удостоверение за наследници, тъй като липсва съставен акт за смърт на нейния брат. В тази връзка молителката подала молба до кмета на община Търговище за служебно изискване на препис от акта за смърт от руските власти, като подала получените формуляри, но и до момента нямало отговор от руската страна. Затова счита, че правният й интерес произтича от невъзможността да се разпореди с наследствените си имоти поради липса на посочения акт за смърт на нейния брат. Правният интерес от иска се обосновава и с това, че без надлежно съставен акт за смърт на брата, не можело да се издаде удостоверение за наследници и ищцата не можела да се разпореди със съответната част от наследствени земеделски земи и да се прекрати съсобствеността върху земите, останали от дядо й Б. И. Ст.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Търговище със становище за допустимост, но неоснователност на искането. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от РП – Търговище се изразява становище за допустимост на искането.

Видно от представените по делото доказателства, в регистрите на Община Търговище няма съставен акт за смърт на Й. И. Б., роден на 22.10.

1*** г. Представено е удостоверение за наследниците на Б. И. С., в което фигурира бащата на ищцата – И. Б. И., починал на 29.06. 1*** г., а като негови наследници са посочени съпругата му, ищцата и нейният брат – под номер 3, съответно 3.1, 3.2, и 3.3. За брата не е посочена дата на смърт. От удостоверение за родствени връзки на ищцата Б. Т., издадено от Община Горна Оряховица на 28.09. 2023 г. е видно, че в същото фигурира брат й Й. И.

Б., под № 7, роден на 22.10. 1*** г. и починал на 15.01. 1*** г. Към писмения 2 отговор на Община Търговище е приложено фотокопие от регистъра на умиранията от 1956 г., том 31, стр. 183, от който е видно, че на тази страница фигурират имената на родителите на ищцата, на нея самата и на брат й. За него е вписано, че е починал на 15.01. 1974 г., от съставен акт № 351 от 17.01.

1974 г., съобщ. от Садатов (или Саратов) СССР. От отговора на Община Търговище и от твърденията на самата ищца се установява, че се води кореспонденция с руската страна за изпращане на копие от смъртния акт, съставен в СССР и съответно за съставянето му в България. Не се оспорва, че отговор от руските власти няма.

При така описаните факти, съдът прави следните изводи: на първо място по отношение на това в каква хипотеза се иска съставянето на акт за смърт. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че акт за смърт не е бил съставен в България. Не се касае до съставен такъв и в последствие изгубен – както посочва ищцата.

При предявяването на иск по чл. 542, ал. 1 от ГПК, ищците следва да опишат много подробно обстоятелствата, от които извличат правния си интерес. В исковата молба следва да се посочи и да се представят доказателства не само за това, че актът не е бил съставен, но и да се посочи защо не може да бъде съставен. А това, че актът не е съставен в България е безспорно. Както правилно посочва и РС – Търговище, към момента е задвижена процедура по Наредба № РД-02-20-9–21.05. 2012 г. Общинските власти категорично заявяват, че след като получат съответните документи от Руската федерация, те ще съставят акт за смърт на лицето. Т.е. не се установява съставянето на акта за смърт да е абсолютно невъзможно. Това е условие и за наличието на правен интерес от завеждане на иска.

В допълнение към мотивите на РС – Търговище, въззивният съд излага и допълнителни такива. Според съда не е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск и поради това, че самата ищца не черпи лични права от съставянето на акта, а единствено като наследник. Снабдяването обаче с удостоверение за наследници и извършването на разпореждания и делба на наследствено имущество не обосновава правен интерес от завеждането на настоящия иск. Налице са към момента доказателства относно родствените връзки на ищцата с нейния брат, където изрично е посочено кога е починал. Налице е извлечение от регистъра на умиранията при Община Търговище, където тези факти също са посочени. За установяване на наследствените правоотношения и идеалните части от правото на собственост на ищцата не е необходимо да се представи задължително удостоверение за 3 наследници. Налице са достатъчно други доказателства в тази насока, включително и удостоверение за родствени връзки с посочена дата на смъртта на брата. Когато се касае до установяване на наследствени правоотношения, то това става в отделно исково производство – или в делбено дело, където могат да се правят и съответните оспорвания по реда на чл. 343 от ГПК, или с установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК. Подобни искове се приемат за допустими от ВКС. Не на последно място, отказът на общинските власти да издадат удостоверение за наследници, което те правят само по отношение наследниците по закон и на базата на вписванията в регистрите, подлежи на обжалване пред съответния административен съд.

Това обаче не е толкова съществено. Най-важното е в хода на производството да се докаже, че актът не може да бъде съставен и да се обоснове правният интерес. След като ищцата иска да установи само качеството си на наследник и дела от имуществото на брат си, а това може да направи в отделно исково производство, то липсва правен интерес именно тя да води дело за съставяне на акт за смърт на своя брат.

В този смисъл съдът може да цитира множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 460 от 15.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 912/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц., Решение № 137 от 5.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Н. Н., Решение № 102 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 124/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят А. Б., Решение № 134 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц. , Решение № 50013 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 948/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В.Р. – по дело на ОС – Търговище. Макар случаите от тази практика да са различни, то ВКС е последователен в становището си, че по отношение наследствените правоотношения и тяхното установяване, исковете по чл. 542, ал. 1 от ГПК, са недопустими, поради липса на правен интерес.

С оглед на това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид изхода от делото не следва да се присъждат разноски в полза на ищцата, а другите страни нямат направени такива.

По изложените съображения, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 251 от 29.02.2024 г., постановено по гр.д.

№ 39/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и законосъобразно.

Определението може да се обжалва, с частна касационна жалба, при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването на ищцата.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5