Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262618 от 10.12.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19852/2018
Вид
Решение № 262618
Подписан
10.12.2021
Състав
КОСТАДИН БОЖИДАРОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№262618 гр. Пловдив, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19852 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 2837/05.07.2019 г., постановено по гр. д. № 19852 /2018 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следните имоти:

- Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес на имота: гр.П., ул. „***” № 20, ет.4, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, площ: 132 кв.м., с прилежащи части: ¼ ид.ч. от тавана, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, една тераса между третия етаж и таванското помещение на сградата откъм север, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, и Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес на имота: гр.П., ул. „****” № **, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 24 кв.м., брой етажи: *, предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която да се извърши между: С.Г.А., ЕГН **********

*** и Р.В.А., ЕГН ********** ***, при квоти от правото на собственост – 4878/46986 ид.ч. за С.А. и 42108/46986 ид.ч. за Р.А., и

- 0,164 % ид.ч. от

Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес: гр.П., ул. „***” № **, с площ: 6 509 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: 901, кв.359 по плана на *** градска част, парцел ** – обществено застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ВЕДНО със Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ***, находящ се в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес: гр.П., ул. „***” № **, етаж *, обект *-**, който се намира в сграда № *, разположена в Поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ – 32.52 кв.м., ведно с 1,593 % идеални части от общите части на етажа, включващи общите коридори и два санитарни възела в югоизточната и югозападната част на етажа, ведно с 0,164 % идеални части от общите части на сградата, представляващи 29.82 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ** и над обекта: ***, която да се извърши между: С.Г.А.,

ЕГН ********** *** и Р.В.А., ЕГН ********** ***, при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.ч. за всеки от тях.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, са заявени възлагателни претенции от ответника, за поставяне в негов дял на основание чл. 349, ал. 1 ГПК на процесните СОС с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Приети са и претенции по сметки. Ищцата е претендирала заплащане на сумата от 6000 лв. припадащата се на ищцата част от наемите, получавани от ответника за отдаването под наем на делбения магазин, за периода 03.03.2016 г. – 03.03.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното изплащане. Ответникът е претендирал заплащането на сумата в размер на 4385,50 лв., представляваща припадащата се ½ ид.ч. на ищцата от погасеното вземане по Договор за банков кредит № *** г., сключен с „***“ АД, за обезпечение на който е бил ипотекиран процесния магазин, и сумата от 78,60 лв., представляваща припадащата се ½ ид.ч. на ищцата от платените нотариални такси за заличаване на ипотеката, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата – *** г., до окончателното изплащане на задължението.

Заявено е от ищцата и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащането й от ответника на сумата от 70 лв. на месец за ползването на процесните жилище и гараж и 240 лв. за ползването на магазина, считано от предявяването на искането – *** г., до окончателното извършване на делбата.

Районен съд Пловдив, IV гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е допусната СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.

Според заключението на вещото лице /л.193-203/, стойността на СОС с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** е съответно 166 500 лв. и 23 400 лв. или общо 189 900 лв., от които дела на ищцата е на стойност 19 715 лв., а на ответника 170 185 лв. Стойността пък на СОС с идентификатор ***, ведно със съответната идеална част от поземления имот е 147 418 лв. Според вещото лице имотите са неподеляеми. Представено е и допълнително заключение /л.204-210/ по поставен от ищцата въпрос, видно от което стойността на месечния наем към датата на молбата, съответстващ на притежаваните от С.А. идеални части от СОС с идентификатор *** е 60 лв., а за сграда с идентификатор *** – 10,40 лв. Според вещото лице наема за периода 03.03.2016 г. – 03.03.2021 г. на СОС с идентификатор ***, ведно с общите части и идеалната част от поземления имот, съответстващ на притежаваната от ищцата ½ ид. част е в размер на 21 198 лв. Съдът е кредитирал заключението на вещото, включително и относно допълнително поставените задачи за наема на процесните имот, доколкото заключението е пълно и компетентно изготвено, и експерта е отговорил на зададените му въпроси. Заключението е взето предвид и в частта, относно наема на делбения магазин, тъй като правилно според съда вещото лице е отчело в наемната цена и ползването на общите части на сградата – коридори, стълбища и др., предвид това, че магазинът се намира в търговски комплекс с общ за всички обекти вход и ползването на процесния СОС с идентификатор *** е невъзможно без преминаването през общите част. В този смисъл спецификата на делбения имот правилно е била отчетена от вещото лице при изготвянето на заключението.

Във връзка със заявената претенция за възлагане са представени декларация /л.173/ от ответника, че не притежава друго жилище, и електронна справка от Агенция по вписванията, видно от която на името на ответника няма други вписани жилищни имоти. В първата фаза е представено Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на ПРС, с което е прекратен бракът между страните.

От представения Нот.акт за учредяване на договорна ипотека № **, том **, рег.№ **, нот.дел***Първа инвестиционна банка“ АД банков кредит в размер на 22 887 EUR с Договор за банков кредит № *** г., като вземането на банката е обезпечено с вписване на договорна ипотека върху магазин *-**, представляващ понастоящем СОС с идентификатор ***. По делото е прието извлечение от банкова сметка *** Р.А. в банка „Първа инвестиционна банка“ АД за периода 26.10.2015 г. – 30.01.2017 г., във валута евро. Представени са и вносни бележки за извършени общо 14 плащания за вноски по кредит в периода 26.11.2015 г. – 29.12.2016 г., първите 12 вноски по 306 евро, с паричен еквивалент на 600 лв., тринадесетата – 880 лв., а последната четиринадесета – 91 лв. Всичките, общо в размер на 8171 лв. са направени в полза на Р.А.. Не се установява да е платена тринадесета вноска по кредита в размер на 600 лв., както твърди ответника. Видно от писмените доказателства за м. *** *** г. липсва вноска с посочване на основание „вноска по / погасяване на кредит“, а единствено „захранване на сметка“ на дата *** г. в размер на 600 лв.

В хода на делото, през първата и през втората фаза на делбата, е разпитан св. В. А., баща на ответника. При разпита му в първата фаза същият е заявил относими за спора обстоятелства, а именно, че през *** г. той и синът му били поканени да закупят магазини търговски комплекс „***“, като срещу сумата от 5000 лева да участват в закупуването на парцела и да участват в строежа на „***“-* за магазини. Свидетелят твърди, че и на всеки от двамата – той и синът му, е отпуснат кредит по 25 000 евро с ипотека, със задължение за изплащане в срок от 10 години, Сумите бил изплатени чрез банката, , като и ответникът е плащал суми, и свидетеля е плащал, и били придобити два магазина. В хода на втората фаза, същият св. твърди, че закупуването на магазин в „***“ през *** г. синът му и бившата снаха теглили кредит от 22 887 евро от ***. Според св. кредитът се бил изплащал изцяло от неговия син Р.А. по 600 лева на месец, на 25-то число. Твърди, че през ** г., на ***, бившата му снаха – ищцата, била заминала за ***, без съгласието на сина му, и до днес не се била върнала, като същата нямала нито една вноска внесена за магазина. Ответникът Р.А. работел в *** всеки ден пътувал, като ищецът внасял суми по 600 лева, които Р. му ги давал лично да ги внася с касова бележка в *** и през цялата *** г., св. внасял сумите на касата в банката и му били издавани касови бележки. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля, при приложението на чл. 172 ГПК, доколкото се подкрепят от представените писмени доказателства – извлечение от банкова сметка, ***ване на договорна ипотека. Видно от представените вноски бележки, голяма част от сумите действително са внасяни от св., но в полза на Р.А., в каквато насока са показанията на В. А., за това съдът е дал вяра на изложеното от свидетеля, че сумите са му били давани от ответника.

Видно от представените Молба-съгласие за заличаване на договорна ипотека, бележки за платени такси и справка от Агенция по вписванията, учредената договорна ипотека, за обезпечаване на Договор за банков кредит № *** г., е била заличена ипотеката върху процесния магазин, за което Р.А. е заплатил сумата от общо 157,20 лв. за дължими такси.

Представени са още и Договор за наем от *** г., сключен между ответника Р.А. и „***“ ООД, за наем на процесния магазин срещу сумата от 200 лв. на месец, платима до 25-то число на месеца, предхождащ този, за който се дължи наема. Видно от разписка-ведомост този договор за наем е действащ и понастоящем, като за месеците април, май и декември 2020 г. и март и април 2021 г. наем не е бил заплащан, поради наличие на пандемия и локдаун. Представени са и справки от електронната система на НАП за получени от ответника доходи от наем за периода 2016 г. – 2020 г., видно от които същият е декларирал годишен доход от 2400 лв., който съответства на уговореното в договора за наем на магазина.

При така установените правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В случая ответникът Р.А. е предявил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в негов дял на процесния имот.