Решение № 284 от 05.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4905/2024
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 166, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 166, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. В., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110204905 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. Ю. ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 23-0003286/08.10.2024г., издадено от Началник ОО "АА"- град В., с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б.
"в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.
С жалбата се оспорва уреда, с който е измерена масата на превозното средство. Твърди се, че Наредба №11 от 03.07.2021г. разрешава движението на тежкотоварни МПС с извънгабаритни товари да се движат по пътищата на републиканската пътна мрежа. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
Въззивникът е редовно призован не се явява, представлява се от 1 процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Кръстева, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2024 г. свидетелят К. и негов колега, двамата инспектори в РД "АА" В., изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в обл. В.. Около 11:59 часа, на път III- 2008 , на 50 метра след разклона за „Домостроителен комбинат“ в посока грД., спрели за проверка въззивника, който управлявал товарен автомобил марка "Форд", кат. N3G, с peг. *** с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, с ресорно окачване, собственост на превозвача.
В хода на проверката по представените от въззивника товарителница № 0283196/03.08.2024г. и пътен лист № 0165894/03.08.2024г. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари – земна маса, по маршрут гр.В. – с.Казашко. На место било извършено замерване на превозното средство.
Замерване било извършено на превозното средство, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo", модел "WWS с индикаторен блок 0100185363, и плочи със серийни номера 010186489 и 0100187154.
В следствие на замерването било установено, че водачът извършва превоз на товари МПС с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, с ресорно окачване, за движение по пътищата отворени за обществено ползване с обща маса от 42 190кг, която маса надвишава допустимата норма от 32 000кг., определена от министъра на регионалното развитие и благоустройство с 10190 кг., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. в от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.
2
На място св. К. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6. б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист и товарителница били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна администрация" –гр. В., счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника , като в законоустановения 14-дневен срок, депозирал жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Петков, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля Петков, дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на 3 транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (редакция ДВ бр. 54/05.07.2017 г.), при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Началника на Областен отдел "АА" в ГД "АИ", гр. В. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.
І. 6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание, чл. 177, ал. 3 от ЗДвП (редакция ДВ бр. 54/05.07.2017 г.), неправилен е доводът на въззивника, че служителите на ИА "Автомобилна администрация" не са компетентни да съставят АУАН, съответно, че НП е издадено от некомпетентен орган за посоченото административно нарушение.
Уреденият в разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. контрол от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" е единствено с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
Същевременно, съгласно нормата на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и 4 благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи които да имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези които са предвидени в закона.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника в хода на административно-наказателното производство. АУАН и НП съдържат факти, които изпълват изискването за минимално необходимо съдържание на обстоятелствената им част по начин, който да гарантира правата на наказаното лице, като същият бъде информиран какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил. В тази връзка, съдът намира, че е индивидуализаран в необходимата степен използваното техническо средство и обстоятелствата, при които е извършено деянието, като е описано мястото, времето на извършването му, установената обща маса на превозното средство и е посочено, че въззивникът не е представил документ, който да обективира извършването на превоз със съответната обща маса, а именно – квитанция от АПИ за претоварване. В необходимата степен е индивидуализиран и видът на процесното превозно средство, обуславящ приложимостта на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. в от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Друг е въпросът, че доколкото не се твърди, че в случая по отношение на процесното ППС е било издадено надлежно разрешение за извършване на процесния превоз с установената маса, дори да се приеме, че некоректно е цитирано наименованието на надлежния документ, материализиращ правото да се извърши превоз с тежко ППС, по посочения начин не се ограничава 5 правото на защита на наказаното лице, с оглед на което не е опорочено и проведеното производство.
Извън обхвата на релевантните факти са и индивидуализиращите данни за техническото средство, като същите касаят единствено обосноваността на изводите, визирани в НП досежно резултатите от измерването.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредбата, която въвежда допустима максимална маса от 32 тона за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси. Процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с изискуемата максимална маса до 32 000 тона, е управлявано с общо тегло от 42 610 кг. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от разпечатката от мобилната електронна везна.
В чл. 2 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, чийто изисквания се въвеждат от Наредба № 11/03.07.2001 г. /съгласно § 5 от ЗР/, понятието "максимално допустима маса" е максималната маса на натовареното превозно средство, използвано за международен транспорт, т. е. в " максимално допустимата маса" се включва собственото тегло на автомобила и теглото на неговия товар.
Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91973e92-bc88-4799-a37a-eb9f70fc4abf