Решение № 1284 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100502817 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 13069 от 18.11.2022 г. , постановено по гр. дело № 32627 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, III ГО, 149 -ти състав, е уважил исковете по чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, предявени от Т. А. А. , ЕГН *******, действащ чрез неговата майка и законен представител Р. С. Р., ЕГН **********, срещу А. Т. А., ЕГН **********, за първоначална месечната издръжка от 400.00 лева, считано от 01.09.2021 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) върху всяка просрочена ума до окончателното й изплащане. Осъдил е А. Т.

А. да заплати на Т. А. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Р. С. Р., разноски по делото в размер на 250.00 лева, 1 както и държавна такса в размер на 576.00 лева.

Ответникът А. Т. А. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от решението и го е обжалвал за разликата над определения минимален размер за страната, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови издръжка в поносим за ответника размер, а именно минималният размер за страната. Въззивникът поддържа жалбата в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адвокат Д. М..

Ищецът Т. А. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Р. С. Р. (въззиваем в настоящото производство) в съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез процесуалния му представител адвокат Е. Б., оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, прие следното:

При постановяване на обжалвания съдебния акт Софийският районен съд е приел, че по справки от НОИ ответникът А. А. има осигурителен доход в размер на 665.00 лева, а майката Р. Р. – доход в размер на 1 161.00 лева.

Пред първостепенния съд е представен договор за наем на майката Р. Р., като размерът на наема е 500.00 лева месечно, и справка за погасителен план за кредит на А. от “Експресбанк“ с месечни вноски в размер на 456.25 лева с падеж 15.03.2024 г., които 2 първостепенният съд не е коментирал и преценил при постановяване на атакувания съдебен акт. Въззивният съд не обсъжда като неотносими двата документа, тъй като договорът за наем е за срок от две години – до 15.09.2023 г. и няма данни за неговото продължаване, а плащането на вноски по кредита е облигационно задължение, което е в края си.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е определил общата месечна издръжка в размер на 600.00 лева, но неправилно същата е разпределена между родителите. Майката, като непосредствено отглеждащ родител, има почти два пъти по - висок месечен доход от този на бащата и поради това разпределението на издръжката следва да е по равно между тях. При това положение въззивникът следва да заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева, поради което искът за месечна издръжка не е трябвало да бъде уважен в пълния му предявен размер от 400.00 лева. Даването на издръжка в по - висок месечен размер от 300.00 лева би накърнило собствената необходима издръжка на бащата (родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца) и с оглед на което така определеният размер от първоинстанционния съд не отговаря на това. Същевременно, не са основателни, като неотносими, доводите в жалбата за грижи за дете на партньорката, с която въззивникът живее, както и относно нейната бременност. Въззивникът е млад, в активна трудоспособна възраст и няма по делото данни за негова намалена работоспособност и затова не следва да плаща издръжка в минимален месечен размер за страната (който понастоящем е 233.25 лева), като доводите му са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е присъдил издръжка и за минало време, считано от 01.09.2021 г. По делото не е спорно, че родителите на малолетния въззивник - ищец Т. А. А. са трайно разделени от началото на м. септември 2021 г., като ответникът, чиято е доказателствената тежест (която му е указана от първоинстанционния съд), не е доказал, че нуждите от издръжка на ищеца са задоволени изцяло, включително защото е доставял, респективно доставя от раздялата месечна издръжка, каквото алиментно задължение същият има към детето му.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд 3 следва да се отмени в частта, в която месечната издръжка на детето Т. А. А. е присъдена за разликата над 300.00 лева до 400.00 лева, считано от 01.09.2021 г., а исковете за присъждане на месечна издръжка в тази част – да се отхвърлят, като неоснователни.

Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 432.00 лева до 576.00 лева – държавна такса върху определената издръжка, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 187.50 лева до 250.00 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Решението на районния съд в частта, в която месечната издръжка на детето Т. А. А. е определена в размер на 300.00 лева, считано от 01.09.2021 г., е правилно и въззивният съд го потвърждава.

Въззивникът не претендира разноски, нито за първоинстанционното производство, нито за въззивното, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Разноските, които се присъждат на въззиваемата страна – Т. А., чрез неговата майка и законен представител, са съразмерно с отхвърлената част от жалбата, т.е. разноските за въззивната инстанция са в размер на 100.30 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 13069 от 18.11.2022 г. , постановено по гр. дело № 32627 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, в частта, в която Т. А. А. е осъден да заплаща на Т.

А. А., чрез неговата майка и законен представител Р. С. Р., месечна издръжка, на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, считано от 01.09.2021 г., за разликата над 300.00 лева до 400.00 лева, в частта, в която А. Т. А. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 432.00 лева до 576.00 лева – държавна такса върху определената издръжка, и в частта, в която А. Т. А. е осъден да заплати на Т. А. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Р. С. Р., сумата над 187.50 лева до 250.00 лева – разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. А., ЕГН *******, действащ чрез неговата майка и законен представител Р. С. Р., ЕГН ********** , срещу баща му А. Т. А., ЕГН **********, иск с правна квалификация 4 чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК – за определяне на месечна издръжка за разликата над 300.00 (триста) лева до 400.00 (четиристотин) лева, считано от 01.09.2021 г., като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13069 от 18.11.2022 г. , постановено по гр. дело № 32627 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, III ГО, 149-ти състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН **********, да заплати на Т. А. А., ЕГН *******, действащ чрез неговата майка и законен представител Р.

С. Р., ЕГН ********** , разноски за въззивното производство в размер на 100.30 лева (сто лева и тридесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5