Решение № 416 от 18.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Д. при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Д. Търговско дело № 20243100900051 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която Т. Н. А., ЕГН **********, от *****, с която е предявила срещу ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София частичен иск( след допуснато изменение на иска по размер в о.с.з на 3.10.2024) за сумата от 60 000 лева от целия в размер на 80 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2023г. по вина на застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а Ситроен с рег.******, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2023г. до окончателното издължаване на сумата.

Ищецът, чрез пълномощника си адв. С. е основал претенцията си на твърдения, че водачът Л. С. Д. е застрахована за управление на МПС на л.а Ситроен с рег.******, на 6.10.2023г. на ул.“Г.Бенковски“ до блок 64 вх. Е в посока към бул.“Владислав Варненчик“, в района на колхозния пазар в гр.

Варна е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е застигнала отзад и бутнала ищцата на място без обозначени пешеходни пътеки, по които се движат пешеходци.

Непосредствено след произшествието ищцата е приета в МБАЛ „Св.

Анна-Варна“ АД, където е констатирано компресивно счупване на гръбначен 1 прешлен L1 / първи лумбален/ и е проведено оперативно лечение. След изписването й от болницата на 11.10.2023г., лечението е продължило в домашни условия на постелен режим. Състоянието й се характеризирало с болки и дискомфорт в областта на травмата. Пострадалата изпитвала трудности при движение, поради което се е придвижвала с помощта на близките си. Разчитала е на тях и за елементарни битови нужди като къпане, обличане и дневен тоалет и т.н. И понастоящем продължава да търпи болки и дискомфорт от понесената травма. Движенията й са затруднени, походката й е скована и бавна. Не може да кляка и да се навежда, както и да вдига тежести.

Изпитва затруднение да стои продължително време в изправено положение.

Инцидентът се е отразил неблагоприятно и върху емоционалното състояние на ищцата. Поради физическите си затруднения, тя се чувствала в тежест на своите близки. Изпитвала тревожност и притеснение относно възможността за пълно възстановяване. Сънят й бил нарушен. Непрекъснато се връщала в мислите си към инцидента.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер от 80 000 лева, от който претендира частично по делото сумата от 30 000 лева, ведно с мораторно обезщетение от датата на предявената пред застрахователя претенция.

Ответникът оспорва иска. Оспорва интензитета на увреждания и продължителността на възстановителния процес. телесните

Позовава се на несправедливия размер на претендираното обезщетение.

Оспорва иска за мораторна лихва по съображения за неоснователност на главния иск.

Насрещно ответникът твърди, че обемът на вредите като резултат не се определя само от действията на застрахования водач на МПС.

Сочи, че ищецът с поведението в значителна степен е завишил риска като е предприел внезапно пресичане на пътното платно, на нерегламентирано за целта място и без да съобрази приближаващите пътни превозни средства.

Твърди се и, че ненужно е удължила времето за пресичане.

Твърди, че продължителността на оздравителния процес е обусловена от наличие на предхождащи ПТП-то заболявания, липса на рехабилитация и 2 адекватно лечение.

Възражението за съпричиняване е репликирано от ищеца.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора.

Ищецът, чрез адв. С., в пледоарията си обосновава доказаността на иска.

Ответникът, чрез адв. В., в пледоарията си сочи, че ищцата е имала възможност да забележи автомобила преди съприкосновението с него, ако е положила по-голямо внимание. Акцентира и върху предходни хронични заболявания, които са се отразили на продължителността на оздравителния процес.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС л.а Ситроен с рег.******, валидна към 06.10.2023г., по силата на което ответникът се е ангажирал да обезпечи отговорността на водача за вреди на трети лице, настъпили във връзка с управлението на МПС.

Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач, като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилите телесни повреди с противоправното поведение на застрахования водач са установени безспорно по влязло в сила споразумение, одобрено от съда по НОХД № 2240/2024г. по описа на РС-гр. Варна, с което е признато, че на 06.10.2023г. Л. С. Д. нарушила правилата за движение- не е съобразила поведението на участник в движението преди да започне маневра и не се е убедила, че няма да създаде опасност за придвижващите се пешеходци -чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, както и при навлизане в друг път не е пропуснала на пешеходец, пресичащ пътното платно- чл. 84, ал. 1 от ППЗДВП, в резултат на което е причинила по непредпазливост на ищцата Т. Н. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, което е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период по-голям от един месец.

3

Влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателен съд, с което деецът е признат за виновен за инкриминираното деяние, има значение на присъда съгл. чл. 383, ал. 3 от НПК, която е задължителна за граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). За това и в настоящото производство е изключена преценката на съда относно осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно вината на дееца. Естеството и видът на понесените от ищцата телесни увреждания, в случая изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен, представляват част от състава на инкриминираното деяние, за която е ангажирана наказателната отговорност на водача, поради което съдът намира, че на осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от решението на наказателния съд и касателно факта и вида на настъпилите увреждания. Допустимо е обаче доказване на други вреди, извън установените в наказателното производство.

За установяване вида на настъпилите увреждания и техния интензитет по делото е назначена съдебно медицинска експертиза, заключението по която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта, включително обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, в резултат на произшествието Т. А. е получила сгъвно /компресивно/ счупване на първи поясен прешлен с деформация на тялото. Проведено е оперативно лечение чрез пластика на първия поясен прешлен, осъществено посредством проникване с инжекционна игла. Травмите са обусловили трайно затруднение в движението на снагата за значителен времеви период от около 5-6 месеца.

По време на възстановителния период пострадалата е изпитвала спонтанни болки и действителни затруднения в движенията, вкл. трудности при битово обслужване.

Към момента на прегледа вещото лице е констатирало продължаващото ограничение в движенията на снагата.

Вещото лице съобщава за наличие на предходно здравословно увреждане - остеопороза на костите, включително в засегнатия от процесната травма костен отдел. Toва предходно заболяване е довело до увеличение с около 30% на обичайно необходимото време за възстановяване. Експертът сочи, че ошипяването на костите е характерно за възрастта на пострадалата.

Същевременно конкретно състояние на ищцата преди произшествието не е поизразено от обичайното за жена на нейната възраст.

Наблюдаваната при пострадалата хронична бъбречна недостатъчност не 4 е повлияла на оздравителния период.

От показанията на свидетеля Н. А.а, дъщеря на ищцата, които показания съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че след произшествието, в болницата, ищцата била неадекватна. Изпитвала затруднение да осмисли случващото се, с което състояние свидетелят обяснява отказът на майка си да й бъде направен скенер. В болницата изпитвала силни болки. От приеманите успокоителни й се гадело.

Възстановяването протичало бавно. Първоначално г-жа А. правела само малки стъпки, подпирала се при вървене. След около месец нещата се поуспокоили, но ищцата трудно се придвижвала самостоятелно. Преди инцидента ходела сама из града, а в момента спира за почивка след всеки 50 метра, които изминава. Движенията й към настоящия момент не са възстановени. Налагало се свидетелката да я подпомага повече в битов план.

Свидетелят споделя впечатление, че след този инцидент майка й е остаряла с около 5 години. Съобщава, че преди ПТП-то пострадалата не е имала болки в кръста, извън обичайните за възрастта й. Тогава се е обгрижвала сама. Преди инцидента ищцата била изключително дейна, поради което залежаването след травмата предизвикало емоционален срив у нея.

Така събраните доказателства са основа за определяне на справедливия размер на обезщетяване на неимуществените вреди. Справедливата репарация на вредите съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, и последиците от тях за пострадалото лице, проявяващи се като физически, психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. Възраженията на ответника по размера на обезщетението могат да се обобщят като общо оспорване на тежестта на уврежданията и интензитета на понесените болки.

Без съмнение всички събрани по делото доказателства сочат, че следствие на ПТП ищцата е претърпял травматично увреждане-счупване на поясен прешлен. Общият оздравителен процес е определен на 6 месеца, но както по данни на вещото лице, така и от изнесеното от свидетеля, става ясно, 5 че пълно възстановяване не е налице. Тоест, установяват се трайни неблагоприятни последици от инцидента, който с оглед възрастта на пострадалата, която е на 74 години, няма да бъдат преодолени. Съдът съобразява, че произшествието е довело в съществена промяна в качеството на живот на възрастен човек, който преди събитието е бил активен за възрастта си и не се нуждаел от помощта на близките си хора.

Преходните заболявания на ищцата, изразяващи се в ошипяване в поясната област, действително са довели до удължаване на общия възстановителен период. Констатираните остеопорозни изменения, обаче не са по-изразени от обичайните за възрастта на пострадалата. Само ако предходните телесни увреди са причинени от поведението на пострадалия, който поради немарливо поведение към здраве си е допуснал собственото си заболяване, съдът би могъл да приеме, че отговорността на застрахователя не следва да се разпростира и по отношение на този допълнителен резултат. В общия случай обаче целта на застрахователното покритие е да възмезди онези обичайни вреди, представляващи типичен резултат от деликта. В случая е съвсем обичайно възстановителният период при възрастния човек, с оглед всички съпътстващи възрастта процеси, да протече по-продължително време в сравнение със същите увреждания при човек на по-млада възраст. Ето защо предходните телесни увреди не следва да се съобразяват при отичане на справедливия размер на обезщетяване.

Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Легалният термин "по справедливост" до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. С Решение №50123/20.10.2022 г. по дело №1387/2021г. по описа на ВКС е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49 000 лева на лице в пенсионна възраст с фрактура на тялото на девети гръден прешлен с лека дислокация на фрагментите; контузия на гръдния кош, след оперативно лечение със стабилизация на увредения гръбначен сегмент с 4 винта и 2 пръчки – под обща анестезия, при възстановителен период над една година. С Решение №12/14.07.2022 по дело №194/2021 г. по описа на ВКС е присъдено обезщетение за неимуществени 6 вреди в размер на 22 500 лева на дете с травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен без данни за засягане на нерви, довело до затруднение в движението на снагата за около 2-3 месеца, проведеното консервативно лечение с болкоуспокояващи средства. С Решение №50122/15.01.2024 по дело №1766/2022г. на ВКС е присъдено обезщетение в размер на 90 000 лева на мъж на 30 години с контузия на тялото, фрактура на десните странични израстъци на 1, 2, 3, 4 и 5 лумбални /поясни/ прешлени и бодлестия израстък на 5 лумбален прешлен, фрактура на дясната горна арка на пубисната /срамна/ кост и фрактура на ацетабулума без дислокация, изцяло възстановен след 1. 3 месеца. С решение по т.д. №1235/21г. на ВКС е присъдено обезщетение в размер на 80 000лв. на трудоспособно лице на 56 години за следните телесни увреждания: фрактури на 5 ребра – 5,6,7,8 и 9то ребро в дясно по аксиларната линия, счупване на 5-ти поясен прешлен на гръбначния стълб, проведено оперативно лечение, възстановителен период от 6 месеца. С решение № 201/09.06.2023г. по възз.т.д№ 219/2023г. на ВАпс е прието за справедливо обезщетение в размер на 50 000 лева/ след отчитане на доброволно плащане/ на лице на 73 години за увреда, довела до тотална смяна на тазобедрена става, при общ оздравителен период от 12 месеца, но и за настъпило пълно възстановяване, без остатъчни болки.