Решение № 105 от 29.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Велико Търново, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000117 по описа за 2024 година С решение № 27 от 13.03.2024г. по т.д. № 118/ 2023г. по описа на ОС-Русе е отхвърлена молбата на „Дурдашлар Комисьон Лимитед

Шикерти“, Кумлуджа, Анталия Турция, представлявяно от Ш. Д. - управител за откриване производство по несъстоятелност на „Новград“ ЕООД гр. Русе ЕИК: 203829008, представлявано от управителя А. А. Н. като неоснователна.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение на ОСРусе е постъпила въззивна жалба от „Дурдашлар Комисьон Лимитед Шикерти“, Кумлуджа, Анталия Турция, чрез пълномощника адв. Цв.Б..Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Счита, че затрудненията на дружеството са трайни и имащи необратим характер. Излага, че ответникът без основание е отписал от счетоводството си задължението си към молителя. Сочи и че не е налице категоричен отговор от експертизата за състоянието на длъжника да изпълни изискуемите си задължения. Моли възивният съд да отмени решението на ОС-Русе и да постанови друго, с което да открие производство по несъстоятелност за ответното дружество, обяви неплатежоспособността с начална дата 28.08.2019г., назначи временен синдик, постанови обща възбрана 1 и запор върху имуществото на длъжника, прекрати правомощията на А. Н., лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, да определи дата на първото събрание на кредиторите, постанови осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Претендира разноски. постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „Новград“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Н.С.. Заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи. Сочи, че дружеството е в състояние да изпълни своите задължения както към всички свои контрагенти, така и към жалбоподателя, което обстоятелство се подкрепя от заключението на приетата експертиза. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъожбразно.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно.

Молителят „Дурдашлар Комисьон Лимитед Ширкети“, Кумлуджа, Анталия, Турция, е сезирал съда с молба с правно основание чл. 625 ТЗ за постановяване на решение, с което да обяви неплатежоспособността на „Новград“ ЕООД-гр.Русе /настоящо седалище-гр.Варна/, да определи началната й дата-28.08.2019г., да открие производство по несъстоятелност на търговеца, да назначи временен синдик, да прекрати дейността му, да наложи обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Твърди, че по договор за доставка с ответното дружество, през 2019г. му е доставял периодично зеленчуци, като стоката е била получена надлежно от представители на ответника. Плащанията се извършвали по банков път, като 2 от лятото на 2019г. ответното дружество започнало забавяне на плащанията.

Твърди, че ответникът има изискуеми и ликвидни задължения към него, произтичащи от търговски сделки в общ размер на 110 541,84 лв, за които са издадени надлежно оформени е-фактури № IHR2019000000433/28.08.2019 г., № IHR2019000000434/28.08.2019 г., № IHR2019000000436/31.08.2019 г., № IHR2019000000437/02.09.2019 г., № № IHR2019000000441/10.09.2019, № IHR2019000000437/10.09.2019 г., които въпреки предприетите действия са останали неудовлетворени и неизпълнени.

Финансово-икономическото състояние на дружеството е анализирано в две съдебно-счетоводни експертизи, приети по делото пред първата и въззивната инстанции.

Съгласно заключението на експертизата, изготвена от в.лице Д., приета по делото пред първата инстанция, в периода от 31.12.2019г. до 30.09.2023г. капиталовата структура на ответното дружество е дебалансирана-дружеството финансира активите и дейността си със заемни средства в размери от 77% до 22%, но в същото време, с изкл. на 2022г., генерира печалба от дейността си. Краткосрочните задължения произтичат основно от задължения към доставчици и по получени банкови заеми, но през анализирания период размерът им намалява в двоен размер. Стойностите на коефициента за задлъжнялост през анализираните периоди са под установената норма, както и стойностите на коефициента за финансова автономност, но нивото на финансов риск за дружеството не следва да се квалифицира като критично високо поради характера и естеството на дейността му. Изчислените стойности на коефициентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2019г., 31.12.2020г., 31.12.2021г., към 31.12.2022г. и към 31.12.2023г. са над общоприетите норми и показват, че длъжникът в периода 31.12.2019г.-31.12.2023г. е бил в състояние да покрие краткосрочните си задължения в рамките на 1 година с наличните си краткотрайни активи.

Вещото лице е посочило, че през периода 31.12.2019г.-31.12.2022г., както и към 30.09.2023г. дружеството не е извършвало разпоредителни действия с ДМА. Констатирало е и че през периода 01.01.2023г.-30.09.2023г. има извършени сделки със свързани лица, но няма такива през периода 31.12.2019г.-31.12.2022г., както и такива, при които стойността на полученото е по-малка от стойността на даденото, или задължението е по-голямо от стойността на полученото. Вещото лице е посочило и задълженията към 3 кредитори/доставчици за периода 31.12.2019г.-30.09.2023г. за всяка една от годините, като задълженията към доставчици са по балансова стойност.

Констатирала е и че не се установяват категорични данни за спиране на плащанията от страна на ответното дружество по отношение на публичноправните му задължения и задълженията му по други търговски сделки, освен твърдяното от молителя. Посочени са и вземанията на „Новград“ ЕООД за периода 31.12.2019г.-30.09.2023г. по години, като краткосрочните вземания от клиенти са по балансова стойност. По отношение на вземанията от криенти на база счегтоводните записвания вещото лице посочва, че има основания тези вземания да се квалифицират като несъбираеми, тъй като към 31.12.2021г., 31.12.2022г. и 30.09.2023г. те са в един и същи размер-общо 303099,42 лв. Вещото лице обаче посочва, че финансовият отчет на дружеството към 30.09.2023г. е междинен, а не окончателен и официален и че не разполага с пълна информация относно несъвпадението между декларирания от молителя размер на задълженията и осчетоводения такъв и относно степента на събираемост на посочените в табл.16 вземания. Експертът е констатирал и че през периода 31.12.2019г.30.09.2023г. дружеството е притежавало ликвидни ДМА, които до 31.12.2022г. са нараствали ежегодно вследствие на закупуване на нови такива, а към 30.09.2023г. балансовата стойност на същите е намаляла спрямо 2022г. вследствие на начислени амортизации. Констатирано е и че дружеството е притежавало ликвидни материални активи към 31.12.2019г. с балансова стойност 1212000лв., към 31.12.2020г.-786000лв., към 31.12.2021г.-701000лв., към 31.12.2022г.-654000лв. и към 30.09.2023г.-554000лв. Изводът на вещото лице е, че имуществото на ответника е достатъчно за покриване на паричните му задължения, както към 31.12.2019г., така и към 31.12.2020г., 31.12.2021г., 31.12.2022г. и 30.09.2023г. Изводът на вещото лице Д. е и че при изчислен коефициент за обща ликвидност на дружеството към 31.12.2019г., 31.12.2020г., 31.12.2021г., 31.12.2022г. и 30.09.2023г. съответно 1,299; 2,171;

4,437; 2,224 и 1,443 следва да се приеме, че към 31.12.2020г. финансовите затруднения на дружеството нямат траен и необратим характер. Изводът й е и че към посочените дати дружеството е било в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно вземане.

4

Тези констатации и изводи на вещото лице Д. са направени въз основа на публикуваните в ТР ГФО на дружеството към 31.12.2019г., 31.12.2020г., 31.12.2021г. и 31.12.2022г., както и на предоставените справки от счетоводството на ответното дружество, но без проверка на първичните счетоводни документи, тъй като такива не са й предоставени. С оглед на това, че в счетоводството на дружеството към 31.12.2019г. е отразено задължение към молителя в размер на 131393,57 лв., а към 31.12.2020г. и към 31.12.2021г.21490,01 лв., и към 31.12.2022г.-0 лв., но в хода на проверката не се установява по каква причина е отписано това задължение, вещото лице Д. е направила допълнителен финансово-икономически анализ и по-конкретно в частта ликвидност на дружеството в три варианта. Във вариант 1, при който стойностите на коефициентите за ликвидност са изчислени при завишаване само на размера на краткосрочните задължения на дружеството с разликата между твърдяния от молителя размер на задълженията към молителя и действително отразения, вещото лице е посочило, че и при това положение търговецът отново не следва да е бил неплатежоспособен през анализирания период. Във вариант 2, при който стойностите на коефициентите за ликвидност са изчислени при намаляване размера на краткосрочните вземания на дружеството с посочения размер на квалифицираните от вещото лице като несъбираеми вземания, същото е посочило, че при това положение търговецът следва да е започнал да изпитва сериозни финансови затруднения към 30.09.2023г. Във вариант 3, при който стойностите на коефициентите за ликвидност са изчислени едновременно при завишаване само на размера на краткосрочните задължения на дружеството с разликата между твърдяния от молителя размер на задълженията към молителя и действително отразения, и при намаляване размера на краткосрочните вземания на дружеството с посочения размер на квалифицираните от вещото лице като несъбираеми вземания, то финансовите затруднения на длъжника към 30.09.2023г. следва да са с траен и необратим характер.

Съгласно заключението на експертизата, изготвена от вещото лице Д. А., приета по делото пред въззивната инстанция, изготвена също въз основа на публикуваните в ТР ГФО, без този за 2024г., предоставените документи от ТД на НАП, дневници за покупки на ответното дружество за периода м.08.2019г.-09.2020г., без проверка на първичните счетоводни документи, поради непредоставянето им от ответника, процесните фактури са включени в 5 дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС, но не може да даде отговор на въпроса дали са правени плащания по тях и в какъв размер, поради непредоставяне на информация от страна на ответника. Вещото лице е посочило, че капиталовата структура на дружеството през изследвания период е дебалансирана, същото е финансирало дейността си със заемни средства, което показва голяма зависимост от кредиторите му. Най-висок е размерът на задълженията на дружеството, произтичащи от търговски сделки, към 31.12.2019г., а най-нисък-към 31.12.2021г. Публичноправните задължения са нараствали ежегодно до 31.12.2021г., а към 31.12.2023г. намаляват незначително. През изследвания период активите и пасивите на дружеството са използвани по начин, който да донесе печалба на същото, с изкл. на 2022г.

Експертът е посочила и че към всеки един от анализираните периоди стойностите на коефициента за бърза ликвидност са над референтната за коефициента стойност, което показва, че рискът дружеството да изпадне в неплатежоспособност е нисък, тъй като разполага с достатъчно бързоликвидни активи за покриване на задълженията си с падеж до 1 година.