Решение № 2234 от 29.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2234 гр. Пловдив, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330202776 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-001762 от 28.03.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се сочи, че жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, същият се е сменил на жълт едва след като е навлязъл и е преминал прешеходната пътека, но след това е бил спрян от служители на МВР, които са нямали видимост на мястото, но са завили, че ще му напишат акт. Още посочва, че му е бил връчен акт, в който пишело „нямам възражения“, но той е имал такива, по повод на което са му били нанесени безпричинни обиди и заплахи от служителите на МВР. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в писмено становище сочи, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на 1 жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.

Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 12.04.2022г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 26.04.2022г., съгласно представена разписка на дружество „Еконт Експрес“ ООД. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 02.03.2022г., в 22:47 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.

„Христо Ботев“ и бул.„Иван Вазов“, свидетелят М. Г. Б. – в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си задължения, когато на същото място забелязал МПС – лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.№ „***“, водачът на който преминал, в посока от изток – на север, на забраняващ (червен) сигнал на светофарната уредба на същото кръстовище, работеща в нормален режим. Свидетелят Б. спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ и установил, че последното било управлявано от жалбоподателя А. А. Г., ЕГН: **********.

На място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 607309 от 02.03.2022г. срещу жалбоподателя Г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има възражения. Въз 2 основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М. Г. Б.. Последния помни случая, подробно описва констатираната фактическа обстановка, включително посоката на движение на МПС, както и че същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната уредба. Следва да се посочи, че свидетелят Б. е категоричен, че добре е възприел действията на водача. Съдът намира показанията на свидетеля М. Г. Б. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

3

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят А. А. Г., ЕГН:

********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 02.03.2022г., в 22:47 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Христо Ботев“ и бул.„Иван Вазов“, като водач на МПС – лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.№ „***“, не съобразила поведението си със светлинните сигнали, а именно – преминала е на забраняващ /„червен“/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Съдът намери за неоснователно като недоказано твърдението, че е жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, същият се е сменил на жълт едва след като е навлязъл и е преминал прешеходната пътека, както и че служителите на МВР нямали видимост на мястото. Последното не се установява съгласно вече коментираната доказателствена съвкупност по делото, като свидетелят М. Г. Б. е категоричен както за това, че е автомобилът е преминал на червен сигнал, така и че е имал добра видимост към мястото, а данни в противния смисъл изцяло липсват.

На следващо място неоснователни са и възраженията относно начина на съставяне на АУАН, а именно – че на жалбоподателят му е бил връчен акт, в който пишело „нямам възражения“, но той е имал такива, по повод на което са му били нанесени безпричинни обиди и заплахи от служителите на МВР. В АУАН с бланков № 607309 от 02.03.2022г. е отразено (макар и с ръкописен текст), че жалбоподателят има възражения, а същият се е възползвал и от правото си да депозира допълнителни писмени такива, които са били разгледани от административнонаказващия орган, в който смисъл не се установява каквото и да е нарушение правото на защита на жалбоподателя.

Що се отнася до твърдяното поведение на служителите на МВР, то същото е предмет на проверка по съвсем друг ред и по същество няма никакво отношение към изследвания по настоящото дело въпрос, а именно – извършеното от жалбоподателя нарушение.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на 4 обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН, Районният съд Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-001762 от 28.03.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5