Решение № 149 от 23.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1126/2025
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 23.03.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Велико Търново, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгостинов
Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100501126 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. Д. Т. въззивна жалба против Решение Рег.№ 1118 / 28.07.2025г. , постановено по гр. д. № 1801/2023г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С ,ул.***“ №*** срещу А. Х. Ш. с ЕГН **********, с адрес гр. Г. О., ул.“***“ №** иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор №47 в стр. квартал *** по плана на гр. ***, кв.“***“ , с площ по скица №***/12.04.2005г. на Община *** от 1716 кв.м, при граници: ПИ** , кв.***, ПИ **, кв.***и граници по н.а. № **, т.1, дело **/1990г.: път, Х. Ц. С./пл.№**/, имот пл.№**, мера и И. Т. С. /пл. №**/, ведно с подобренията и насажденията в имота, като неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва в неговата цялост с наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както следва :
Съдът не е обсъдил част от установените по делото обстоятелства във връзка с придобиване на процесния имот .
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото писмени доказателства опровергават твърденията на ищеца за упражнявана фактическа власт върху имота с намерение да го придобие по давност.
1
Игнорирано е обстоятелството, че ищецът е извършил подобрения в процесния имот, увеличил е стойността му и го е владял в продължителен период от време.
Неправилен е изводът, че представеният по делото протокол от 01.09.1992г. не доказва по несъмнен начин, че ищецът е установил фактическа власт върху процесния имот с намерение за неговото своене като предпоставка за начало на придобивна давност.
Учредената през 2005г. ипотека върху имота няма действие спрямо ищеца , тъй като не е доказано, че той е знаел за учредяването й.
Сключеният през 2019г. договор за наем е недействителен, тъй като при сключването му ищецът е бил собственик на имота на основание давностно владение.
Развиват се подробни доводи в подкрепа на твърдението на жалбоподателя за придобиване на процесния имот по силата на изтекла придобивна давност, като се отправя молба към съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи предявения иск.
В законоустановения срок отговор на въззивната жалба от ответника по същата не е постъпил. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът по жалба заема становище за нейната неоснователност.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба третото лице по делото ПИБ АД е заел становище за нейната неоснователност.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визира в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, 2 визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът В. Т. твърди, че е владял явно и необезпокоявано от 1992 г. имот , представляващ на поземлен имот № 47 в стр. кв. *** по плана на гр. ***, кв. „***“, с площ по скица № ***/12.04.2005 г. на Община *** от 1716 кв. м., при граници: ПИ **, кв. ***, ПИ **, кв. ***и граници по нотариален акт № **, том 1, дело **/1990 г. на ВТРС: път, Х. Ц. С.
(пл. № **), имот пл. № **, мера и И. Т. С. (пл. № **), представляващ поземлен имот с идентификатор 10447.515.*** по КККР, одобрени със Заповед РД-1886/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с всички подобрения и насаждения в имота. Сочи, че имотът е ползван от него за осъществяване на дейността му като земеделски производител за отглеждане на ***. С нотариален акт от 18.01.2018 г. ищецът твърди да е закупил от Р. С.
П. и Н. С. Т. находящата се в процесния имот сграда с 10447.515***, заедно със съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху процесния поземлен имот. Твърди, че с влязло в сила постановление за възлагане по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д. . имотът е бил възложен на ответницата А. Х. Ш. за сумата от 26300 лв., като по молба на последната съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на въвод във владение върху имота. Според ищеца към датата на извършване на публичната продан процесният поземлен имот е бил придобит от него чрез давностно владение, упражнявано без прекъсване със знанието и без противопоставянето на длъжниците по изпълнителното дело Н. С. Т. и Р. С. П. и поради това ответницата не е придобила правото на собственост върху имота с влизането в сила на постановлението за възлагане. По горните съображения се отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата А. Х. Ш., че ищецът е собственик на поземления имот, описан в исковата молба Постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск като неоснователен и отправя молба за отхвърлянето му. Оспорват се наведените от ищеца твърдения, че процесният имот е придобит от него чрез упражнявано давностно владение. Твърди се, че имотът е бил собственост на С. П. Ц., а след смъртта му на неговите наследници – *** Н. Н. Ц. и двете му *** Р. С. П. и Н. С. Т., приели оставеното им наследство. Посочва се, че към 2005 г. същите са се афиширали като собственици на имота, сключвайки Договор за ипотека, обезпечавайки с него договор за кредит в размер на 50000 евро, сключен между Н. Т., действаща лично и в качеството си на ЕТ „***“, и „ПИБ“ АД.
Навежда се твърдение, че Н. С. Т. е подавала жалби против действията на ЧСИ по изпълнително дело № ***, образувано срещу нея, предмет на изпълнението по което е бил спорният имот, а също така е водила и дела относно имота. Навежда се твърдение, че при продажбата на сграда в имота на 18.01.2019 г. Р. С. П. и Н. С. Т. са се легитимирали като собственици на постройката с нотариален акт № **, том 1, дело **/1990 г. на ВТРС, касаещ единствено земята, върху която тя е построена, заедно с представено 3
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №***/11.12.2018 г. Така според ответницата те са демонстрирали, че собствеността им не е била накърнена до влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот от ЧСИ.
Възразява се и че тъй като Н. С. Т. е *** на ищеца В. Д. Т. и същите живеят заедно и към момента, между тях не може да е текла давност.
Навежда се довод, че осъществяваната от страна на ищеца дейност в имота в качеството му на земеделски производител, не е релевантна по отношение на придобиването му по давност.
По делото като трето лице-помагач на страната на ответника, е привлечен „Първа инвестиционна банка“АД. Третото лице-помагач „Първа инвестиционна банка“ АД е представило отговор на исковата молба, в който се твърди, че процесният имот т е станал собственост по наследство на Н. Н.
Ц. , Р. С. П. и Н. С. Т., които на 03.05.2005 г. са учредили в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху този имот - за обезпечаване вземанията на банката към Н. С. Т. в качеството й на ЕТ „***“.
Навеждат се твърдения, че след преустановяване на плащанията по договора за кредит от страна на кредитополучателя Н. С. Т. в качеството й на ЕТ „***“ е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д. Б., по което е дело процесният недвижим имот е бил описан и изнесен на публична продан, като с влязло на 01.03.2019 г. постановление за възлагане от 07.06.2018 г. същият е възложен на А. Х. Ш.. Посочва се, че на 01.07.2019 г. след вписване на постановлението между Н. С. Т. и Р. С. Т. (като наемодатели) и В. Д. Т. (като наемател) е бил сключен договор за наем на процесния недвижим имот, като с анекс от 05.08.2019 г. срокът на договора е продължен от 5 на 10 години. По изложените съображения се отправя молба за отхвърляне на предявения иск.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 498, ал. 2 от ГПК, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо че той е собственик на процесния недвижим имот, като е придобил правото на собственост върху него по силата на изтекла придобивна давност.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Оплакването на жалбоподателя, че съдът въз основа на установените по 4 делото факти, е извел погрешни правни изводи относно това, че не е осъществен фактическият състав на придобивната давност, не е основателно.
Представеният по делото протокол за предаване на владението на имот от 01.09.1992г. удостоверява,че на ищеца е предадена фактическата власт върху процесния имот от собственика му към посочения момент - С. П. Ц..
Съдържанието на протокола обаче обективира и конкретните отношения между ищеца и собственика, които разкриват облигационна връзка, очертана като предоставена възможност на ищеца да ползва имота, срещу поет от него „ангажимент“ ( това е точният употребен израз в протокола ) да го огради и терасира. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че този протокол не бележи началото на давностно владение в полза на ищеца, доколкото фактическата власт върху имота му е предадена в изпълнение на поето от собственика спрямо него облигационно задължение.
Свидетелските показания на разпитаните по делото И. Х., и Н. Т. – *** на ищеца, които съдът кредитира изцяло като достоверни, доколкото не противоречат на събраните по делото други доказателства, установяват, че ищецът е осъществявал дейност по отглеждане на *** и производство на *** в процесния имот за период от 1992г. до възлагане на имота в полза на ответницата, като го е терасирал през 1993г. И двамата свидетели посочват, че след смъртта на собственика на имота, чиято дъщеря е съпругата на ищеца, последният е стопанисвал имота, както и че не знаят някой да е предявявал претенции за собственост върху имота през посочения период. Двамата свидетели са възприели фактите , че имотът е предаден на ищеца от собственика му, че след смъртта на собственика ищецът е продължил да развива стопанска дейност в имота и че е заявявал пред трети лица, че имотът е негов. Съдът намира, че тези факти са доказани, но не обосновават извода за упражнявано от ищеца необезпокоявано владение върху процесния имот за период от десет години. Този извод следва от обстоятелството, че писмените доказателства установяват няколко съществени факта, които дават основание да се счете, че владението на ищеца върху спорния имот е било съмнително през целия период, в който ищецът го е стопанисвал. В рамките на периода след смъртта на собственика неговите наследници са извършвали действия, чрез които очевидно са манифестирали намерението си да останат собственици на имота, въпреки, че ищецът го стопанисва. Първото от тях е учредяването на договорна ипотека върху имота през 2005г. Ако за това действие ищецът е възможно да не е знаел, то в следващото, предприето от собствениците действие, той е участвал като страна. Става дума за договора, по силата на който ищецът е придобил сграда, построена в процесния имот, сключен с двамата собственици на имота. Това действие е извършено през 2018г. (тринадесет години след учредяване на ипотека върху имота) и то вече ясно сочи, че ищецът не е демонстрирал намерение да свои имота пред неговите собственици в нито един момент през периода, в който се е намирал в него. Очевидно извършвайки действия на разпореждане с имота и самите собственици не са имали представата, че ищецът владее имота за себе си.
Разпечатката съдържа 49 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9192cfb4-32a6-4f18-8416-33423ae9ef37