Решение № 313 от 13.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20212120101483 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба (уточнена) на „Райфайзенбанк България“ ЕАД (с настоящо наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ...., ЕИК ..., представлявано от А..В..А..- Изпълнителен директор и М..Т..П. - Прокурист, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Т., против К. Д. Б. (с настояща фамилия А.), ЕГН **********, от гр. ..... за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца срещу ответницата в качеството й на поръчител СЪЩЕСТВУВАТ при условията на солидарност с главния длъжник С..Д..А.., ЕГН: **********, следните вземания по Договор за потребителски кредит № ....от 30.01.2017г., сключен между ищеца и наследодателя на главния длъжник – И..И..А..: 8750, 42 лева – главница; 686, 18 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2017г. до 17.10.2019г.; 936, 24 лева – мораторна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 15.08.2017г. до 13.11.2019 г.; 40, 59 лева – мораторна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 18.10.2019г. до 13.11.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението на 18.11.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 39 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.01.2020 г. по ч. гр. д. № 9817/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с Определение № 3226 от 15.05.2020 г. и допълнена със заповед № 892 от 15.05.2020 г., и за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца срещу ответницата в качеството й на наследник СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания по Договор за потребителски кредит № ....от 30.01.2017г., сключен между ищеца и наследодателя на ответницата – И..И..А..: 8750, 42 лева – главница; 686, 18 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2017г. до 17.10.2019г.; 936, 24 лева – мораторна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 15.08.2017г. до 13.11.2019 г.; 40, 59 лева 1

– мораторна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 18.10.2019г. до 13.11.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението на 18.11.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 39 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.01.2020 г. по ч. гр. д. № 9817/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с Определение № 3226 от 15.05.2020 г. и допълнена със заповед № 892 от 15.05.2020 г., както и ЕВЕНТУАЛНО за ОСЪЖДАНЕ на ответницата в качеството й на наследник да заплати в полза на ищеца следните суми, дължими по силата на Договор за потребителски кредит № .....от 30.01.2017г., сключен между ищеца и наследодателя на ответницата – И..И..А..: 8750, 42 лева – главница; 825, 48 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 15.02.2021 г.; 2216, 21 лева – мораторна лихва за периода от 15.08.2017 г. до 15.02.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба на 01.03.2021 г. до изплащане на вземането.

Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит № .....от 30.01.2017г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и кредитополучателя И..И..А.., Банката е отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на 19 342 лева за потребителски нужди с краен срок за погасяване 15.02.2021 г. В чл. 4 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия заем – фиксирана годишна лихва в размер на 4.95% за първите 24 месеца, а след това – формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR, и надбавка в размер на 5.597. Било уговорено в чл. 4.5 от договора, че при забава в плащането Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница, или общо в размер на 14.95%. Съгласно чл. 5.2 от Договора кредитът следвало да бъде погасен на 48 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2017г. до 15.02.2021г. Съгласно чл. 8.1 от договора за обезпечение на всички вземания на Банката по договора се учредявало поръчителство от К. Д. Б. /с нова фамилия А../. Твърди се, че Кредитополучателят И..И..А..е починала на 25.04.2017г., като в производството по чл. 51 ЗН по гражданско дело № 2132/2019г. по описа на Районен съд – Бургас наследниците К. Д. Б. и С..Д..А..са приели наследството от наследодателя си И..И..А... Сочи се, че К. Д. Б. и С..Д..А..са изпаднали в забава по отношение на плащането на месечните погасителни вноски с падежи от 15.08.2017 г. до 15.10.2019 г. Поддържа се, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора е настъпила с получаване лично от К. Д. Б. в качеството й на поръчител и на наследник на починалия кредитополучател на писмо с изх.

№ 625-83/25.09.2019г. за обявяване предсрочно изискуемост на кредита на основание чл. 9.1 от договора, както и с получаване лично от С..Д..А..в качеството му на наследник на починалия кредитополучател на писмо с изх. № 625-82/25.09.2019г. Правният си интерес от предявяване на установителните искове ищецът обосновава с това, че за процесните суми е издадена заповед № 39 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 15.01.2020 г. по ч. гр. д. № 9817/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с Определение № 3226 от 15.05.2020 г. и допълнена със заповед № 892 от 15.05.2020 г., срещу която ответницата К. Д. Б. е депозирала възражение в срок и на заявителя са дадени указания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на искове срещу нея.

По отношение на евентуалния иск се поддържа, че ако главните установителни искове бъдат отхвърлени поради това, че кредиторът не е избрал в какво качество да ангажира отговорността на К. Д. Б. – дали в качеството и на поръчител на целия дълг или разделно с втория ответник С..Д..А..за половината от дълга, то ответницата следва да 2 отговаря за процесните суми в качеството й на наследник.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата К. Д.

А.., чрез пълномощника адвокат Н., която оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Изложени са възражения относно законосъобразното образуване и провеждане на заповедното производство, в рамките на което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която са предявени висящите установителни искове. Отбелязано е приложението на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД относно изпадането в забава на наследниците на длъжника. Навеждат се доводи, че не е спазен преклузивният срок по чл. 147 ГПК, който следва да тече по отношение на всяка падежирала вноска по кредита, евентуално от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.01.2018 г. с получаване на писмо изх. № 626/02.01.2018 г. Поддържа се, че възнаградителна лихва не се дължи от момента на обявяване на предсрочната изискуемост, т.е. считано от 03.01.2018 г., евентуално от 18.10.2019 г. Излагат се съображения, че съобразно клаузата на чл. 10 от договора мораторна лихва не може да се начислява след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т. е. считано от 03.01.2018 г. Направено е възражение за погасителна давност по отношение на всички претенции за лихви за периода преди 01.03.2018 г. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.

12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени главни положителни установителни искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН и чл. 136 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Въз основа на Определение № II – 82 от 10.01.2020 г. по ч. гр. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поправено с Определение № 1032 от 09.04.2020 г, за претендираните с установителния петитум на исковата молба суми е издадена заповед № 39 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.01.2020 г. по ч. гр. д. № 9817/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с Определение № 3226 от 15.05.2020 г. и допълнена със заповед № 892 от 15.05.2020 г. В законовия едномесечен срок срещу издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК само от длъжника К. Д. Б., поради което предявените срещу нея положителни установителни искове се явяват процесуално допустими. Неотносими към допустимостта и основателността на предявените искове са изложените от ответницата възражения относно законосъобразното образуване и провеждане на заповедното производство, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение за процесните суми.

По главните установителни искове, предявени срещу ответницата в качеството й на поръчител:

За уважаването на предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 136 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен договор за банков кредит, по силата на който кредитополучателят И..И..А..дължи на ищеца претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Действителен договор за поръчителство, по силата на който ответницата отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по обезпечения договор за кредит; 3. Неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка. По силата на Договор за потребителски кредит № ....от 30.01.2017г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е отпуснала на Кредитополучателя 3

И..И..А..кредит в размер на 19 342 лева за потребителски нужди с краен срок за погасяване 15.02.2021 г. В чл. 4 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия заем – фиксирана годишна лихва в размер на 4.95% за първите 24 месеца, а след това – формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR, и надбавка в размер на 5.597. Било уговорено в чл. 4.5 от договора, че при забава в плащането Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към редовната лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница, или към момента на сключване на договора – общо в размер на 14.95%. Съгласно чл. 5.2 от Договора кредитът следвало да бъде погасен на 48 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2017г. до 15.02.2021г. Съгласно чл. 8.1 от договора за обезпечение на всички вземания на Банката по договора се учредило поръчителство от К. Д. Б., която е подписала договора за кредит като поръчител. По делото не се твърди и не се установява наличието на основание за недействителност на договора за банков кредит и обективирания в него договор за поръчителство, поради което съдът приема, че същите са действителни и са породили правно действие.

Кредитополучателят И..И..А..е починала на 25.04.2017г., като е оставила за наследници дъщеря си К. Д. Б. и сина си С..Д..А.., които са я наследили при равни квоти от по ½ . В производство по реда на чл. 51 ЗН по гражданско дело № 2132/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, образувано по искане на молителя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, К. Д. Б. и С..Д..А..са приели наследството, оставено от наследодателя им И..И..А...