Решение № 421 от 14.08.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Монтана, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630101497 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.

415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 92 от ЗЗД, във вр.с чл.79 ЗЗД.

Направени са следните възражения:

За неравноправни клаузи в договора; за нищожност на договорите в клаузите за неустойка, като противоречащи на добрите нрави – чл.26 ал.1 т.3 ЗЗД и за погасяване на вземането по давност.

Ищецът, ..., ЕИК ...,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния си представител адвокат З. Ц., вписан в САК, е предявил иск срещу С. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. Белимел, общ. Чипровци, обл.

Монтана, ***, с правно основание: чл. 124, ал. 1, връзка с чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 4 696.70 лв.

В исковата си молба твърди, че предявяват установителния си иск спрямо С. И. П. в размер на 4 696.70 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки) в определения от закона срок.

Искът се основава на следните обстоятелства:

Между С. И. П. и ... (с предишни наименования ,,Космо България Мобайл“ ЕАД и ,,Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори:

Договор за мобилни услуги № 622971591 от 05.03.2020г., Договор за мобилни услуги /интернет за дома/ № 623123441 от 29.04.2020г., Договор за мобилни услуги № 624948379 от 23.07.2021г., Допълнително споразумение № 055599907 от 23.07.2021г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 23.07.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 624948417 от 1

23.07.2021г., Договор за мобилни услуги № 625079545 и Договор за лизинг от 23.08.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625079705 от 23.08.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625079726 от 23.08.2021г., Договор за мобилни услуги № 625079592, Заявление за смяна на собственост, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и Договор за лизинг от 23.08.2021г., Договор за мобилни услуги № 625084522 и Договор за лизинг от 24.08.2021г., Договор за допълнителен лизинг № 625084736 от 24.08.2021г., Договор за мобилни услуги № 625137403 и Договор за лизинг от 06.09.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625137481 от 06.09.2021г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № 625137488 от 06.09.2021г.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2021г. - м. януари 2022г.

Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.

Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и:

1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните): 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Посочени са конкретни размери на претендираните неустойки по всеки от договорите.

Съгласно клаузите, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то потребителят дължи неустойка в размер на 96,00 лв. с вкл. ДДС.

Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените 2 лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг, респ. в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг за предоставяне на базови аксесоари, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Следва да се отбележи, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и момент след възникването им да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на договорите. Доколкото устройствата не са били върнати, цената им не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг (на основание) чл. 10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следва да се отбележи, че договорите са запазили първоначално уговорения си срок на действие.

Изискуемостта на вземанията на ... по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ... било депозирано заявление по чл.

410 от ГПК до Районен съд - Монтана, въз основа на което e образувано частно гражданско дело № 123/2024г. и беше издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането ни по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 123/2024г. по описа на Районен съд - Монтана, против длъжника - ответник С. И. П. с ЕГН **********, както следва:

1. 4696,70 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя по посочените договори.

2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендират разноските в заповедното и исково производство.

Ответникът, С. И. П., ЕГН 770122З223, с адрес: с. Белимел, общ.

Чипровци, обл. Монтана. ул. ,,Седемнадесета“ № 1, чрез назначения му особен представител адвокат С. С., вписан в АК Монтана, в срока, предвиден за 3 отговор взема становище по иска.

Оспорва предявените против доверителя му, чийто особен представител е, искови претенции.

І. По допустимостта на иска:

Счита, че исковата молба е допустима.

ІІ. По основателността на иска:

Счита исковите претенции, отразени в исковата молба за изцяло неоснователни и не доказани и моли съда да ги отхвърли изцяло, по следните съображения:

1. На първо място, ответника има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото същата при сключването на процесния договор е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Закона за защита на потребителите.

2. На второ място, претендираните неустойки от „Йеттел България"ЕАД са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (,,противоречие с добрите нрав“'), на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП (,,задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“), на основание чл. 143. ал. 2. т. 15 (.,налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите“ ) и на основание чл. 143. ал. 2. т. 10 от ЗЗП (,,налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора“) поради качеството на потребител на лицето.

Претендират се неустойки на шест различни мобилни номера, а именно: ***, ***, ***, ***, *** и

**********, както и няколко различни правни основания, и мораторна лихва върху всички суми, както следва:

Неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги на по горе описание телефони номера, към които са сключвани допълнителни споразумения, от дати изтекли пълно или частично по давност, както на Договорите, така и на допълнителните споразумения, Всички претендирани суми са на базата на договори, с описание:

Договори за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане идентифицират уникален номер, сключени за периода от 05.03.2020г. до 06.09.2021г., към който са предоставяни услуги и устройства.

3. На трето място, вземанията неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и незаплатени суми за закупени устройства на изплащане са погасени по давност, като релевират възражение за погасени по давност вземания.

Отделно от това счита, че е налице нищожност на неустойките, както следва:

4

Предоставеното от „Йеттел България“ЕАД на Абоната Оборудване остава собственост на „Йетгел България“ЕАД и подлежи на връщане след прекратяване на Договора за услуги, освен ако не е уговорено друго в договора. Абонатьт и ,,Йеттел България“ЕАД подписват констативен протокол, удостоверяващ състоянието на предоставеното Оборудване към момента на подписването му. “ т.е. отново се говори за собственост на ....

Получава се така, че потребителят следва да заплати неустойка за невърнато оборудване, неустойка за предсрочно прекратяване. Да заплати остатъка от вноските за същото оборудване и потенциално да се наложи да върне оборудването/устройството, защото то не е негова собственост, предвид прекратяването.

Кумулират се в противоречие с добрите нрави неустойка за невърнато оборудване и оставащи вноски за незаплатена част от оборудване/респ. устройство и/или устройства. На практика се постига ефект, че се претендира компенсаторна неустойка заедно с потенциално възможната претенция за самото оборудване, което е станало собственост на „Йеттел България“ЕАД, след развалянето на договора с обратно действие. Изрично следва да се посочи, че договорите, при които и двете престации имат периодично и/или продължително изпълнение, се развалят с действие занапред, доколкото обаче при продажбата на изплащане има една еднократна престация – тази на продавача да продаде вещ, то договорът се разваля с обратно действие. Ако в договора има и услуги - за тях важи развалянето с действие занапред, но не и за самия договор за продажба на изплащане.

Отделно от горното, кумулира се и неустойката за предсрочно прекратяване заедно с неустойката за невърнато оборудване, което кумулиране противоречи на добрите нрави.

Счита, че не се касае за неустойка в размер на три стандартни месечни вноски, а за по-голяма неустойка, предвид направена калкулация.