Решение № 801 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100512983 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 11086/13.10.2022 г. по гр.д. № 16076/2022 г. на 145-и състав, СРС, са отхвърлени изцяло предявените от Т. П. Т., ЕГН **********, срещу Столична дирекция на вътрешните работи /“СДВР“/, с адрес: гр.

София, ул. „*******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със Заповед № 513з-11294 от 23.12.2021 г., с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „техник, механик/технически контрол” на МПС в 01 група „Идентификация и технически контрол“ на 04 сектор „Пътни превозни средства“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 300 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 09.02.2022 г. до 09.08.2022 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т. П. Т., в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че извършеното уволнение е тенденциозно и сочи за недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 333 от 1

КТ не намира приложение в процесния случай, без да е съобразил чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт не са обсъдени и доводите на ищеца относно семейното му положение и обстоятелството, че издържа дъщеря, която е студент. Отправя се молба до съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че Т. П. Т. е заемал длъжността „техник, механик/технически контрол” на МПС в 01 група „Идентификация и технически контрол“ на 04 сектор „Пътни превозни средства“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

От представено по делото писмо с изх. № 1029-21-14949/15.12.2021г. се установява, че служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.11.2018г.

Приложена е и справка за трудов и осигурителен стаж на лицето, от която е видно, че към 08.02.2022г. Т. П. Т. е имал общ трудов и осигурителен стаж в размер на 48г., 1м. и 18 дни.

От намиращия се по делото протокол с рег. № 513р12933/09.02.2022г. се установява, че на 09.02.2022г., в 10 :43ч., Т. е бил посетен за връчване на Предизвестие № 513р-111699/22.12.2021г. и Заповед № 513з11294/23.12.2021г. на директора на СДВР за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, като същият е отказал да получи посочените документи, видно от извършеното от двама свидетели удостоверяване на това обстоятелство.

В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел И.Р., старши експерт в отдел „Човешки ресурси“ на СДВР, която заявява, че на 09.02. е посетила с нейна колежка личния адрес на Т. П. Т. за връчване на предизвестие и заповед за уволнение, при което последният отказал да ги получи.

По делото е приложен и болничен лист № Е20210220280, от който е видно, че Т. П. Т. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 18.01.2022г. до 16.02.2022г.

Представено е и Решение № 302/12.11.2007г., от което се установява, че 2

Т. П. Т. има дъщеря- Н. Т.а П.а. В тази връзка е приложено и Уверение № 96/25.02.2022г., от което е видно, че последната е била записана през учебната 2020/2021г. в летен семестър на четвърти курс, редовно обучение по специалност БИН в СУ „Св. Климент Охридски“.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата инстанция споделя изложените в мотивите му съображения и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. С оглед на направените във въззивната жалба оплаквания, намира, че следва да добави следното:

Предмет на първоинстанционното производство са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност и за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сума в общ размер на 8 300 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 09.02.2022 г. до 09.08.2022 г.

Видно от приложената по делото Заповед № 513з-11294/23.12.2021г., трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ- при придобито вече право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно посочената разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, ако същият към този момент е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от представеното по делото писмо от 3

НАП, Т. П. Т. не само е придобил, но е и упражнил това си право към момента на издаване на заповедта за неговото уволнение.

Във въззивната жалба служителят навежда оплаквания относно законността на уволнението, като поддържа, че към момента на връчване на заповедта се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност.

Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, дадено за всеки отделен случай, работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Посочената закрила обхваща изчерпателно изброени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение, сред които не е процесното. Съдът намира, че не са налице и предпоставки за прилагане на нормата по аналогия и разпростиране на закрилата по отношение на лица, чието трудово правоотношение е прекратено на основание придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като липсва сходство между уредените в нормата хипотези и посоченото основание.

На следващо място, въззивникът поддържа, че уволнението му е израз на дискриминация, доколкото при работодателя полагат труд и други имащи право на пенсия лица. В тази връзка следва да бъде посочено, че пряка" дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е налице, когато лица, намиращи се в сходно положение, не биват третирани по еднакъв начин, а част от тях биват обект на по – неблагоприятно отношение единствено поради факта, че притежават определена характеристика. Необходимо е да се приведе "случай за сравнение", т.е. лице, намиращо се в сходни обстоятелства, като основната разлика между двете лица да е "признакът, предметът на защита". Следва да се установи също и причинна връзка между по-неблагоприятното третиране и признака, предмет на защита. В настоящия случай жалбоподателят обосновава наличие на сходство между определена група лица- служители с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не навежда твърдения за притежаван от него признак, който да обосновава по-неблагоприятното му третиране, в случая прекратяване именно на неговото трудово правоотношение. В тази връзка отправеното от страната доказателствено искане за допускане на експертиза, която да даде заключение за наличие на останали на работа служители с придобито право на пенсия, се явява безпредметно, тъй като не би допринесло за доказване на твърденията за дискриминация. Съдът намира, че от събрания доказателствен материал не се установява действията на работодателя по прекратяване на трудовото правоотношение да са продиктувани от мотив, различен от обективните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, поради което доводът на въззивника за осъществена спрямо него дискриминация се явява неоснователен.

Необосновано е и оплакването на страната за недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ презюмира, че работодателят действа добросъвестно при упражняване 4 на правата си, в това число и при прекратяване на съществувало с работника трудово правоотношение. Следователно изцяло в тежест на работника или служителя е оборването на посочената презумпция, като още в исковата молба същият следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение поради злоупотреба с право от страна на работодателя (в този смисъл Решение № 239/2012 г. по гр. д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС ). В настоящия случай твърдението за недобросъвестност при упражняване на правото на работодателя да прекрати процесното трудово правоотношение е въведено едва с въззивната жалба, като въззивникът- ищец, комуто по силата на чл. 154 от ГПК принадлежи доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, не ангажира никакви доказателства в тази връзка.

Доколкото не са посочени и конкретни факти и обстоятелства, които да сочат за наличие на злоупотреба с права, съдът няма как да изследва дали същата е налице.

Неотносим към правния спор е и доводът на жалбоподателя за необходимостта на същия да издържа дъщеря си. Фактическият състав на чл.

328, ал.1 т. 10 от КТ включва придобито от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, без да държи сметка за наличието на други обстоятелства, в това число и за семейното и материалното положение на служителя.

Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Съдът намира, че следва да бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сума в размер на 100 лв.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11086/13.10.2022 г. по гр.д. № 16076/2022 г. на 145-и състав, СРС.

ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „*******, но основание чл. 78, ал.8 от ГПК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

5

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6