Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 18.10.2021, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1204/2021
Вид
Решение № 103
Подписан
18.10.2021
В сила
18.02.2022
Състав
Кристина Евгениева Панкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 113, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.26 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Благоевград, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20211210201204 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „С*,със седалище и адрес на управление: гр. Б* , ул.

„М* К*, представлявано от В* К*-управител против Наказателно постановление № 584511-F585113/25.06.2021 г. на И.Д Заместник директор на ТД НАП София, с което за вменени 8 броя административни нарушения по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС , на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС са наложени съответно 8 броя "имуществена санкция", всяка в размер на по 200, 00 /двеста/ лева за всяко едно от тях или общо в размер на 1600 /хиляда и шестотин/ лева.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Развиват се съображения, че в случая се касае за един данъчен период и следователно за едно административно нарушение, извършено в този период, макари с 1 множество фактури, както и че в казуса е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая е маловажен. Сочи също, че предвид установената практика на Съда на ЕС, наложената в случая санкция е в нарушение на принципа за пропорционалност, тъй като надхвърля необходимото, с оглед постигане на законовите цели. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв.П*, която ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и вземат становище по същество, като моли НП да бъда отменено,излага доводи.

Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена от съда, като неоснователна, а НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно, излага доводи в подкрепа на становището си, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомена, не ангажира представител и не е вземя становище по същество на делото.

С оглед събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.12.2020г. свидетелят М., извършила проверка по документи на дружеството-жалбоподател, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице.

В хода на извършена проверка, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-22000120180351-ОРП -001/27.10.2020 г. е установено, че „С* в качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС е начислило данък върху добавената стойност в общ размер на 3351.22 лева за извършени доставки на услуги след законоустановения срок, като е издало данъчни документи, но не е посочило издадените от него данъчни документи – фактури, в регистър "Дневник за продажби" за данъчен период м. 09. 2020 г. и не е приключило размера на данъка при определяне на резултата за данъчен период м. 09. 2020 г. в справка-декларация по ЗДДС.

Проверката е установила, че през данъчен период 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г.

2 дружеството-жалбоподател е извършило услуги с предмет на доставката – транспортни услуги, за което са издадени фактури, както следва:

1. Фактура № 0000005245/10.09.2020 г., с данъчна основа 2210.08 лева и начислен ДДС в размер на 442.02 лева.

2. Фактура № 0000005247/14.09.2020 г., начислен ДДС в размер на 160.00 лева. с данъчна основа 800.00 лева и

3. Фактура № 0000005249/14.09.2020 г., с данъчна основа 2346.99 лева и начислен ДДС в размер на 469.40 лева.

4. Фактура № 0000005250/15.09.2020 г.,с данъчна основа 2190.52 лева и начислен ДДС в размер на 438.10 лева.

5. Фактура № 0000005252/18.09.2020 г. с данъчна основа 2500.00 лева и начислен ДДС в размер на 500.00 лева.

6. Фактура № 0000005254/21.09.2020 г., с данъчна основа 2346.99 лева и начислен ДДС в размер на 469.40 лева.

7. Фактура № 0000005256/25.09.2020 г., , с данъчна основа 2210.08 лева и начислен ДДС в размер на 442.02 лева.

8. Фактура № 0000005257/25.09.2020 г., с данъчна основа 2151.41 лева и начислен ДДС в размер на 430.28 лева.

Тези констатации на проверяващите лица били отразени в протокол, като до дружеството – жалбоподател била изпратена покана за съставяне на акт на електронния адрес на дружеството, с получено потвърждение, като в указания рок не се явил представител, поради което на 20.01.2021г. свидетеля К.М., в присъствието на свидетеля М., съставила на „С*, АУАН №

F585113/20.01.2021 г. като констатациите били квалифицирани, като нарушения на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС . Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на 26.01.2021г. на управителя на дружеството-жалбоподател като не били отразени възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение, на 3

25.06.2021 г., И.Д. Заместник директора на Териториална дирекция на НАП София, като надлежно упълномощен представител със заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. издал атакуваното Наказателно постановление № 584511-F585113/25.06.2021 г., с което за вменени 8 броя административни нарушения по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС , на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС са наложени съответно 8 броя "имуществена санкция", всяка в размер на по 200, 00 /двеста/ лева за всяко едно от тях или общо в размер на 1600 /хиляда и шестотин/ лева. НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 03.08.2021 г., като в законоустановения срок, на 06.08.2021 г. е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.

Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на свидетелят М., която е категорична, че при извършена проверка, дружеството в качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, което е получател на доставка на услуги, по които доставчикът е данъчно задължено лице, не е изпълнило изискванията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и не е начислило ДДС в законоустановения срок, като не е посочило в регистър "дневник за продажбите" за съответния данъчен период издаден от него данъчен документ и не е включило размера на данъка по доставката на услуга при определяне на резултата в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Това посочване и начисляване на ДДС е направено от дружеството-жалбоподател на по-късен етап, вместо в 15-дневен срок след издаване на фактурите през м. септември 2020 г., данъкът е включен за м. октомври 2020 г. За тези нарушения е съставила процесния акт. Свидетеля М. установява, че АУАН е съставен след като жалбоподателят е поканен за това .Чрез показанията на тази свидетелка се потвърждава и установеното от св.М., относно констатираното при проверката и предприетите действия.

Установеното, посредством показанията на разпитаните свидетели се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства, а именно Резолюция за проверка, Констативен протокол от проверката, счетоводни документи, касателно описаните сделки и фактурирана търговска дейност на жалбоподателя, в това число – справка-декларация за ДДС за процесните период и фактури, протоколи, справки и дневници за продажбите на жалбоподателя. Отразената в тях информация кореспондира с посочените 4 дати на извършвани доставки, стойност на услугите, данъчен период и дължим данък за периода, посочените и установени и от проверяващите лица с акта за нарушение по казуса.

Представена е Заповед № ЗЦУ--1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е делегирано правомощие на Директорите на дирекции и техните заместница към НАП за издаване на НП по изрично посочените нарушения на ЗДДС, в това число и при налагане на санкция по чл. 180 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани в хода на делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно 5 посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.М., инспектор по приходите, която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля М.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази насока. Видно от НП в същото подробно и аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.

Изложените аргументи за липса на ясно описание на нарушенията не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като както в АУАН, така и в НП е описано, кога и въз основа на какво е прието, че е настъпило данъчно събитие, в какъв срок е следвало да се начисли дължимия ДДС, кога е следвало да бъде включен в справка-декларация по ЗДДС. Неизпълнението на процесните задължения за начисляване на на ДДС се реализира чрез подаване на справка – декларация за ДДС за съответния данъчен период, поради което и най-ранната дата на допускане на нарушението, съвпада с изтичането на крайния срок за подаване на справка-декларация за данъчен период за м. септември 2020 г., което е посочено изрично както в АУАН, така и в НП. С даденото описание според настоящия съдебен състав става ясно за нарушителят въз основа на какви факти е прието, че са осъществени сочените 6 в АУАН и НП административни нарушения, поради което и съдът счита че са изпълнени законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и на чл. 57 от ЗАНН по отношение на издаденото НП и не е нарушено правото на защита на жалбоподателят.