Решение № 109 от 27.06.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бяла, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100959 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на М. В. Н., с която е предявен осъдителен иск срещу А. М. И. за сумата 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите.

Ищецът твърди, че на 24.07.2023 г. между 19:30 – 20:00 часа заедно с приятеля си С.Ф., се придвижвали пеш по ул.“Д.“ в гр.Д.м., обл.Р., в посока ж.п. гарата, като Ф. бутал велосипед. Сочи, че при движението им по ул.“Д.“ забелязали група от три кучета, две едри, тъмни на цвят и едно дребно - бяло на цвят с черни райета, известни в населеното място с агресивния си нрав, собственост на ответника. Пояснява, че ответникът живее на ул.“В.Д.“, като кучетата били на ул.“Ю.Г.“, както и че между ул.“Д.“, за която сочи, че е успоредна на ул.“Ю.Г.“, съществува ж.п. линия, която разделя двете улици, като освен ж.п. линията има и дървета. Твърди, че без да провокират кучетата, с приятеля си ускорили крачка, но кучетата се разлаели и се спуснали към тях. Уточнява, че когато видели кучетата, животните били на ул.“Ю.Г.“, след което преминали ж.п. линията и ги нападнали на ул.„Д.“.

Твърди, че от уплаха С.Ф. се качил на колелото си и потеглил, последван от едното от едрите кучета, а ищецът в уплахата си решил да се опита да прескочи телената ограда, пред която се намирал в този момент, за да се защити. Твърди, че започнал да се катери, но тъй като целият треперел от уплаха, не успял да прескочи оградата, но се опитал да се задържи на повисоко ниво от това на животните, които били на разстояние не по-голямо от 10 - 20 сантиметра от ищеца. Твърди, че кучетата били много агресивни и лаели непрекъснато, обърнати към ищеца. Сочи, че междувременно и третото 1 куче се приближило към ищеца. Сочи, че продължавал да прави опити да се задържи върху телената мрежа, въпреки че тя прорязвала ръцете и краката му.

Твърди, че започнал да вика с надеждата, че някой ще го чуе и ще се притече на помощ и тогава приятелят му С.Ф. се върнал към него, като животните спрели да лаят и се отдалечили от мястото. Твърди, че при опита за прескачане на оградата, получил следните наранявания: косо одраскване с дължина около 10 см. в областта на дясната мишична ямка, одраскване в областта на дясната предмишница в близката трета с дължина 2 см., повърхностно одраскване с дължина около 3 см. по предната повърхност на дясната подбедрица, в далечния край. Твърди, че нараняванията го болели, като след прибиране в къщи позвънил на тел.112, за да съобщи за станалия инцидент, след което баща му го откарал в Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Д.м., където бил прегледан и превързан от медиците и по техен съвет на следващия ден си поставил инжекция за тетанус. Твърди, че това преживяване оставило у него трайни психологични емоции в негативен аспект и понастоящем имал непреодолим страх от безнадзорни и свободно пуснати кучета, какъвто не бил усещал преди инцидента, като белегът от получените наранявания по дясната му ръка все още бил видим.

Ответникът заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, алтернативно - за частична основателност на иска.

Признава, че е собственик на две кучета, порода „Кане корсо“, едното черно на цвят, а другото сиво. Твърди, че на 24.07.2023 г. между 19:30 ч. и 20:00 ч. той, заедно със съпругата си и детето им били на двора и на улицата, влизали и излизали от къщата, а кучетата тичали покрай тях. Пояснява, че къщата им се намира на ъгъла на улиците „В.Д.“ и „Ю.Г.“. Отрича да е чул и видял кучетата да преминават ж.п. линията и да лаят по когото и да било. Сочи, че служител в общината му се обадил по телефона и му съобщил, че ищецът е получил някакви наранявания от кучетата му, както и че е отишъл в ЦСМП в Д.м. Признава, че е възможно заявеното от ищеца да се е осъществило в действителност, но изразява и съмнения, които обосновава с обстоятелството, че миналата зима С.Ф. влязъл в имота му и започнал да реже от дърветата му за огрев и за причинена му лека телесна повреда ответникът му платил 1000 лв. обезщетение, а в момента и ищецът и Ф. не работят и нямат доходи, като ответникът изразява съмнение, че по този начин може да са решили да получат лесни 1000 лв. В допълнение изтъква и че е налице разминаване в изложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, включително с представено с исковата молба прокурорско постановление. Твърди още, че кучетата от породата „Кане корсо“ не са агресивни, имат балансиран характер и никога не атакуват първи, като изразява съмнение, че е възможно ищецът и Ф. да са подвиквали на кучетата. Заема становище и че с оглед ангажираните от ищеца писмени доказателства сочените наранявания са незначителни и повърхностни, не са довели до болки и страдания в дългосрочен аспект, не пречат на полагането на труд, а твърдението за страх от безнадзорни и свободни кучета ответникът намира за бланкетен израз, като счита, че при доказване на уврежданията обезщетението следва да е не по-голямо от 100200 лв. Претендира присъждане на разноски. Навежда възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат А. Г. от 2

АК-Русе, поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на разноски по делото, за което се представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания заема позиция за недоказаност на претенцията поради липса на доказателства кучетата да са негови, като развива съображения и за противоречие между твърденията на ищеца и свидетелските показания.

Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно твърденията и отправеното към съда искане, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.50, вр.чл.45, вр.чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86 от ЗЗД.

С оглед разпоредбите на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. Съгласно нормата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Ето защо, основателността на исковата претенцията е предпоставена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че на сочените дата и място са му причинени вреди, техния вид и характер; механизмът, по който са получени вредите и че тези вреди се намират в причинно-следствена връзка с поведението на кучета, собственост на ответника. Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти, като с оглед заетата с отговора на исковата молба процесуална позиция в тежест на ответника е да докаже, че ищецът и свидетелят Стефан Фучиджиев са подвиквали на кучетата.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че ответникът е собственик на кучета, както и че ответникът живее в къща на ъгъла на ул.“Васил Друмев“ с кръстовището на ул.“Юрий Гагарин“ в гр.Две могили, обл.Русе.

За изясняване на спора от фактическата страна по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели на страните. Така в показанията си пред съда свидетелят С.Ф. разказва, че е присъствал на инцидент с ищеца, свързан с кучета през юли месец 2023 г., когато около шест часа вечерта двамата излезли на разходка по улиците на гр.Д.м., ищецът – пеша, свидетелят с колело, което управлявал на най-ниската скорост. Сочи, че когато стигнали до улица, чието име не може да посочи, успоредна на ж.п. линията, в посока от гр.Р. към парка на града, видял и чул куче да лае, което било на разстояние над 50 метра от тях, при което ищецът предложил да забързат крачка и в следващият момент свидетелят видял от близките дървета /високи орехови дървета с ниски клони/ да излиза и друго куче, бягайки към тях. Свидетелят описва кучетата като големи по размер, едното черно на цвят, другото „шаренко“. Разказва, че при вида на приближаващото куче, двамата се разделили, като свидетелят ускорил скоростта на колелото, а ищецът 3 тръгнал да бяга към близката пресечка. Сочи, че след ускоряването, видял, че кучето вече не го гони и спрял да види какво се случва с ищеца – видял ищеца стъпил с крака на земята, с провесени ръце през ръждива мрежана ограда на една къща на ъгъл в пресечката, към която се отправил, като мрежата стигала до подмишниците на ищеца, който бил от външната страна на оградата от към улицата, а кучето, което излязло от ореховите дървета, на около метър от ищеца и го лаело. Чул ищецът да вика на кучето с всичка сила: „Циба от тук!“, свидетелят също тръгнал натам с викове „Циба! Циба!“ и кучето се отдръпнало назад. Разказва, че попитал ищеца дали е ухапан и същият отрекъл, но изглеждал уплашен и имал кървави драскотини на дясната ръка в долната част. Сочи, че отишли до районното управление на полицията в града, но било затворено, като ищецът заявил, че ще подаде сигнал по телефона и ще потърси медицинска помощ. Заявява, че след инцидента при разходки по улиците с ищеца срещали улични кучета, но не е забелязвал ищецът да реагира по някакъв начин при вида им, като отрича на мястото, където е било нараняването на ищеца, да е виждал белег. Пояснява, че кучетата, които видял при инцидента, били без намордници, че са собственост на ответника, защото ги е виждал и преди това в колата му, като отрича той или ищецът да провокирали животните по някакъв начин. Заявява, че е имал дело с ответника през 2022 г., тъй като същият му нанесъл телесна повреда в съсобствен на двамата двор, което дело завършило с положителен за свидетеля резултат.

Заявеното от свидетеля Фучиджиев се подкрепя почти напълно на установеното при извършен по реда на чл.204, ал.1 от ГПК оглед от съда в присъствието на страните /ответника лично, ищеца чрез процесуалния му представител/ на прието по делото като веществено доказателство оптичен носител на информация във вид на диск, представен от Отдел „Районен център 112“ - Русе към Дирекция „Национална система 112“ при Министерството на вътрешните работи, които съгласно чл.16, ал.1 от Закона за Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 съхраняват за срок от пет години входящите и изходящите повиквания в центровете. Оптичният носител съдържа звуков файл на входящо повикване към телефон 112 от 24.07.2023 г. в 21:23 часа от лице с предоставени имена М. В. Н.. При изслушването на записа, съдържанието на което е обективирано в протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.05.2024 г., се установява разговор между две лице - мъжки глас /подател на сигнала/ и женски глас /оператор в център 112/. Мъжкият глас, със задаване на съответните уточняващи въпроси от страна на оператора в центъра, съобщава, че е нападнат от три кучета - две големи черни и едно по-малко, големите собственост на А., живеещ на ул.“В.Д.“ в гр.Д.м., другото не знае чия собственост е, заявява желание да подаде сигнал към полицията, защото ходил в управлението в града, но било затворено, отказва медицинска помощ, като уточнява, че току-що е получил такава, като съобщава за получи наранявания по ръката при опит да се покатери по една ограда и отрича да е бил ухапан от животните. Съдът е констатирал, че по време на целия разговор лицето, което подава сигнала, говори със спокоен и равен глас. Страните заявяват, че мъжът, който се чува на записа е ищецът.

В показанията си пред съда свидетелката на ответника – Д.А.К., заявява 4 че често минава покрай къщата на ответника, защото нейна приятелка живее в съседство. Сочи, че ответникът има кучета – две по-големи и две по-малки, трите черни, а едното от по-малките - бяло. Сочи, че е виждала тези кучета и вътре в двора на къщата на ответника и навън на улицата, като при преминаването ú от там често кучетата лежали отвън покрай оградата на имота. Отрича да е виждала кучетата да гонят някого, определя ги като кротки и сочи, че даже ги е галила и че те не са я закачали. Разказва, че често гостува на приятелката си, но все преди обед или след обед, вечерно време не ходи, защото се грижи за болния си мъж.