Решение № 407 от 01.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Плевен, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500784 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 90 от 29.06.26 г по гр.дело № 947/24г по описа на РС – Кнежа състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Р. Т. П.,с ЕГН**********, с адрес: гр.Кнежа,ул.***,против „Стъклопластик“АД,с ЕИК816089670,със седалище и адрес на управление:гр.София,район „Лозенец“,ж.к*** иск с правно основание чл.222,ал.3 от КТ за заплащане на сумата от: 5022,00лв./пет хиляди двадесет и два лева/,представляваща претендирано обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛИЛ е също така предявения от Р. Т. П.,с

ЕГН**********, с адрес:гр.Кнежа,ул.***,против „Стъклопластик“АД,с ЕИК816089670,със седалище и адрес на управление:гр.София,район „Лозенец“,ж.к.*** иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от: 1326,49лв.,представляваща обезщетение за забава върху претендираното главно вземане за периода от 26.11.2022г.до 09.12.2024г.,като 1 неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛИЛ е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане като неоснователна и недоказана.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Р. Т. П. в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че придобиването на право на пенсия през 2011 г изключва възможността да се претендира процесното обезщетение след прекратяване на трудовото правоотношение през 2022г. Възразява се, че по делото не са налице доказателства или твърдения ,че това обезщетение е било изплатено. Въззивникът не е упражнил правото си да получи това обезщетение. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че правото му се е погасило през 2011 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна, редовно призована, взема становище за потвърждаване на атакуваното решение. Възразява се, че правото на обезщетение за другата страна е възникнало при прекратяване на трудовото правоотношение през 2011 г, а дали е упражнено това право е било преценка на правоимащото лице. Според въззиваемата страна при последващо прекратяване на трудовото правоотношение такова право не възниква.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че от представения трудов договор се установява,че на 14.12.2011г. между страните е сключен трудов договор №02,по силата на който ищецът Р. Т. П. е бил назначен на длъжност „помощник директор производствени технически въпроси“.От същия документ се установява,че 2 към момента на сключване на договора ищецът е имал трудов стаж 38 години и 1 месец,а основното месечно възнаграждение е било посочено в размер на 530лв.,с допълнителни плащания за прослужено време и работа във вредна среда. От представената справка от НАП се установява,според РС, че за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2022г.ищецът е бил осигуряван от ответника „Стъклопластик“АД, като в справката е отразен осигурителен доход, включително в размер на 837лв. за значителна част от периода. От приетите по делото доказателства от НОИ и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, според РС, че ищецът е подал заявление до НОИ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 22.11.2011г. С разпореждане му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.12.2011г.,при навършена възраст 57години и 8 месеца.

По делото е установено още, според РС, че преди сключването на процесния трудов договор №02/14.12.2011г. е съществувало предходно трудово правоотношение на ищеца,което е било прекратено със Заповед №01/12.12.2011г. В заключението на експерта е б и л о посочено,че в тази заповед като причина за прекратяване е отразено „закриване на предприятието“,както и „придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. По делото е б и л о прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице К.С.Х. като от заключението и от устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява,че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на заявление,подадено до НОИ на 22.11.2011г.,като пенсията е отпусната,считано от 12.12.2011г. Вещото лице е посочило също,че по делото липсват документи за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,както и че изчисленията на претендираната главница от 5022лв.са направени на база осигурителен доход 837лв.,посочен в справката от НАП. В съдебно заседание вещото лице утвърждава пред РС,че по делото липсва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 2022г.,липсват ведомости за заплати, както и липсва допълнително споразумение от 01.04.2017г.,на базата на което е използван размерът от 837лв.като осигурителен доход.

Същевременно вещото лице е заявило,че според документите ищецът е придобил право на пенсия преди 14.12.2011г.,тъй като заявлението до НОИ е подадено на 22.11.2011г. По делото е разпитан свидетелят М.Х.П.,който е твърдял, че е работил заедно с ищеца в предприятието в гр.Кнежа и че,по 3 негови впечатления,обезщетения не били изплащани.Свидетелят е дал данни основно относно факта на работа в предприятието и начина на плащане на възнагражденията,но показанията му не установяват релевантни факти относно момента на придобиване на правото на пенсия от ищеца,нито относно възникването на право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ при прекратяването през 2022г.

РС е приел, че предявеният иск по чл.222,ал.3 от КТ е процесуално допустим,но разгледан по същество е неоснователен и недоказан. Съгласно чл.222,ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2месеца,а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10години трудов стаж през последните 20години —на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Фактическият състав на правото на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ включва прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,както и обстоятелството обезщетението да не е било вече изплатено.Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст обаче се придобива само веднъж.Съответно правото на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ възниква във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение след първоначалното придобиване на това пенсионно право,а не при всяко следващо прекратяване на последващо трудово правоотношение. Този извод е съобразен с практиката на ВКС,според която обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ има еднократен характер и е свързано с момента на първоначално придобиване на правото на пенсия. В Решение №15/02.02.2016г. по гр.д. №2520/2015г. на ВКС,IIIг.о.е прието,че ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали е упражнил правото си на пенсия,при следващо прекратяване на трудовото правоотношение той няма право на ново обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ. В настоящия случай от събраните доказателства се установява, според РС, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2011г., като заявлението до НОИ е подадено на 22.11.2011г.,а пенсията е отпусната, считано от 12.12.2011г.Това е 4 преди сключването на процесния трудов договор №02/14.12.2011г.,чието прекратяване през 2022г. е основание за предявената искова претенция.

Следователно при прекратяването на процесното трудово правоотношение през 2022г. ищецът вече не е придобивал за първи път право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Това право е било придобито преди възникване на процесното трудово правоотношение.Поради това, според РС, прекратяването през 2022г. не поражда ново право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ. Неоснователно е възражението на ищцовата страна,че решаващо значение има единствено обстоятелството,че ищецът е работил при ответника повече от 10години през последните 20години и че не са представени доказателства за изплащане на обезщетение през 2011г. Условие за по-високия размер от шест брутни трудови възнаграждения е наличието на 10години трудов стаж при същия работодател или група предприятия,но това условие е релевантно само ако изобщо е възникнало право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ при съответното прекратяване. В случая такова право при прекратяването през 2022г. не възниква,тъй като правото на пенсия е било придобито още през 2011г.Ако ищецът е считал,че при прекратяването на предходното трудово правоотношение през 2011г. му е било дължимо обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,то това би било самостоятелно вземане,възникнало във връзка с това предходно прекратяване,но не е предмет на настоящото производство,а и предявената искова претенция е обоснована с прекратяването на процесното трудово правоотношение през 2022г.

РС е отчел,че по делото липсват данни и доказателства за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ на ищеца. Това обстоятелство обаче само по себе си не води до основателност на настоящия иск.Защото липсата на доказано изплащане не може да създаде ново право на обезщетение при следващо трудово правоотношение,когато правото на пенсия вече е било придобито преди сключването му. РС е приел,че не следва да се приема,че всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение на лице,което вече е пенсионер, поражда ново право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,тъй като подобно тълкуване би обезсмислило законовото правило,че обезщетението се изплаща само веднъж. Поради изложеното РС е приел,че предявеният иск за сумата от 5022,00лв., представляваща обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск по 5 чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1326,49лв., представляваща обезщетение за забава. Съдът е приел,че след като не е доказано съществуването на главно парично задължение на ответника към ищеца,не възниква и задължение за заплащане на обезщетение за забава върху него. Според РС липсата на доказателства за реално изплатено обезщетение през 2011г.не поражда ново право на обезщетение при прекратяването на последващо трудово правоотношение,тъй като законът свързва възникването на това право с първоначалното придобиване на пенсионното право,а не с всяко следващо прекратяване на трудов договор.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно

РС е изложил подробни мотиви, които в по – голямата си част се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.

Следва ясно да се подчертае, че по делото липсват доказателства за прекратяване на трудово правоотношение между страните през 2022г. С постъпилия отговор на ответника пред първата инстанция се възразява срещу твърдението, че от 2012 до 2022г работникът е работил по трудово правоотношение, тъй като предприятието изобщо не е работило. Във въззивната жалба се появява твърдение, че между страните не е спорно ,че правоотношението по трудов договор №02/14.12.2011г е прекратен на 25.10.2022г. Такова твърдение в постъпилия първоначален отговор на ИМ не е налице. По делото няма и доказателства за подобно прекратяване на трудово правоотношение. Това се установява и от заключението на ВЛ. В този смисъл не може да се приеме за безспорно наличието на прекратяване на трудово правоотношение между страните през 2022г, а твърденията в исковата молба са за възникнало право на обезщетение именно при това прекратяване на трудово правоотношение.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9190f7a3-80b9-4ff1-b538-c38a7b20dddc