Решение № 341 от 02.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Бургас, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100500600 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба вх.№ 1893/30.01.2025г. по описа на БОС, уточнена с молба от 12.02.2025г., подадени от М. Г. И. от *** в качеството на взискател по изпълнително дело № 877/2024г. по описа на ДСИ при РС- Бургас, срещу отказът на последния да прекрати изпълнителното дело.

Жалбоподателката изразява несъгласието си с обжалвания акт. Заявява, че в съответствие с нормата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е представила по изпълнителното дело искане за прекратяване на изпълнителното производство. Сочи, че цитираната разпоредба не съдържа никакви условности и същата е императивна, независимо от всичко, което се е случило до този момент по изпълнението. Моли отказът на ДСИ да прекрати изпълнителното дело да бъде отменен.

Видно от преписката по изпълнителното дело, препис от жалбата е връчен на длъжницата С. А. В. на 24.02.2025г. чрез дъщеря й Т. Х. С., а на длъжницата Т. Х. С. на 27.03.2025г.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК /а и понастоящем/ не е постъпило писмено възражение от длъжниците.

ДСИ при БРС Диана Ставрева е приложила копие от изпълнителното дело, както и мотивите си във връзка жалбата /л.25 от настоящото дело/, в които подробно е изложена хронологията на изпълнителното дело. Според ДСИ жалбата е неоснователна, тъй като с постановление от 13.11.2024г. изпълнителното дело е спряно на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК предвид представена от длъжника Т. С. обезпечителна заповед №109 от 12.11.2024г. по гр.д.№7633/2024г. по описа на РС- Бургас, съгласно която е допуснато обезпечение 1

„спиране на изпълнението по изпълнително дело №20242120400877 при ДСИ при РСБургас“.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК.

Изпълнителното дело е образувано на 29.10.2024г. по молба на взискателя- М. Г. И., въз основа на изпълнителен лист № 260065 от 14.07.2022г., издаден по гр.д.№218/2014г. на РС- Карнобат, с който Й.Ж.Т., М.И.С., К.И.П., С. А. В., Х.И.В. и Община Сунгурларе са осъдени да заплатят на С.Д.Г. /наследодател на взискателя/ сумата от общо 2000 лв.разноски пред първата и въззивната инстанция.

На 8.11.2024г. длъжникът С. А. В. е отправила искане към ДСИ да не бъдат предприемани изпълнителни действия, тъй като е депозирана искова молба за установяване недължимост на вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото, по която е направено искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Към него е приложено копие от искова молба, адресирана до РС- Бургас, с която част от длъжниците по изпълнителното дело- С. В., Т. С., Й.Т., К.П. и М.С., са предявили иск с правно основание чл.439 ГПК против взискателя М. И., че не дължат сумата от 1556 лв. по изпълнителен лист № 260065 от 14.07.2022г. на КРС поради изтекла погасителна давност.

На 12.11.2024г. по делото е постъпило заявление от длъжника Т. Х. С. /конституирана като длъжник в качеството на една от наследниците на Х.И.В./, към което е приложена обезпечителна заповед №109 по гр.д.№7633/24г. на БРС, съгласно която е допуснато обезпечение на предявения иск по чл.439 ГПК чрез спиране изпълнението по изпълнително дело №877/2024г. при ДСИ при БРС.

С постановление от 13.11.2024г. и на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК ДСИ е спрял изпълнителното производство по ИД /№877/24г. на ДСИС при БРС по отношение на физическите лица. Взискателят е уведомен за спирането на 17.12.2024г.

На 15.01.2025г. В ДСИС при РС- Бургас е постъпила молба от М. И. Г., с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

Молбата е подадена по електронен път, като по делото няма данни да е подписана с валиден квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на чл.102б, ал.2, т.2 от ГПК.

На 16.01.2025г. ДСИ е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство, по съображения, че делото е спряно от БРС с обезпечителна заповед, а прекратяването е изпълнително действие. На 16.01.2024г. жалбоподателката е уведомена за постановения отказ на посочената от нея електронна поща, а жалбата е постъпила в съда на 30.01.2025г. също чрез електронната поща /без електронен подпис/.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, като нередовностите й са отстранени в срок /с подаването на уточняващата молба, която е в оригинал и е подписана от жалбоподателката, е отстранена и нередовността по чл.260, т.7 ГПК/. Ето защо същата следва да се разгледа по същество.

Предпоставката за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно 2 изброени в чл.433, ал.1 от ГПК, като според нормата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК една от тях е взискателят да е поискал това писмено. За осъществяване на основанието по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е необходимо изявление на взискателя, което да е обективирано в писмена форма.

Прекратяването настъпва по силата на закона /47-65- ОСГК; проф. д-р Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право“, Университетско издателство „св.Климент Охридски“, Пето допълнено и преработено издание, стр.646/, а постановлението на съдебния изпълнител, с което се прекратява изпълнителното дело има само декларативен характер.

В мотивите на ТР №2 от 4.07.2024г. по тълк.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че „Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя. Той е длъжен и не би могъл да откаже образуване на изпълнително дело след надлежно сезиране и извършване на изпълнителни действия, когато искането за тях е законосъобразно. В съответствие с диспозитивното начало изпълнителният орган се явява обвързан и от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия. Молбата на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител и той не може да не се съобрази с нея. Изпълнителният орган следва да върне изпълнителния лист на първоначалния взискател, който има право да си го поиска във всеки момент от висящността на процеса, както има право да се разпорежда по всяко време с предмета на делото“.

В случая е безспорно, че делото е висящо /не е приключено/ и е налице писмено изявление на взискателя за прекратяването му. Макар и това волеизявление да не е подписано в съответствие с изискванията на чл.102б, ал.2, т.2 от ГПК /т.е. е нередовно по смисъла на чл.101, ал.1 ГПК във връзка с чл.102, ал.1, т.4 ГПК/, с подаването на уточняващата молба от 12.02.2025г. /л.18 от настоящото дело/, подписана със саморъчен подпис на взискателя М. И., в която се поддържа искането за прекратяване на делото /“Подала съм молба до ДСИ в гр.Бургас с искане за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело“/ следва да се приеме, че нередовността му е отстранена пред въззивната инстанция.

Спирането на изпълнителното дело поради допусната обезпечителна мярка по висящо гражданско дело с предмет съществуването на вземането на взискателя не е пречка за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като прекратяването не представлява изпълнително действие, както е посочил в мотивите си съдебният изпълнител, а напротивдесезиране на съдебния изпълнител от извършване на изпълнителни действия, което има за последица заличаването на всички извършени към момента изпълнителни действия /ако такива има извършени/.

Следователно, отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.

433, ал.1, т.2 ГПК е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото да се върне на ДСИ, който следва да констатира настъпилото прекратяване на основание чл.434, ал.1, т.2 от ГПК с нарочно постановление.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказът на ДСИ при РС- Бургас да прекрати изпълнителното производство по ИД №877/2024г. на ДСИС при БРС.

ВРЪЩА делото на ДСИ при БРС за издаване на постановление за прекратяване на производството по изпълнително дело № 877/2024г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4