Решение № 15538 от 12.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15538 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря ........................ като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20211110125678 по описа за 2021 година обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия Закона, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът .................. със седалище и адрес на управление в гр. ................... представлявано от прокуристите ...................., твърди, че сключил с ответника Р. А. В. с ЕГН**********, живеещ в .................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ..................... чрез особения представител адвокат П. Ц. Н. договор за заем. Ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума според уговорен погасителен план. Затова заемът бил обявен за предсрочно изискуем.

Във връзка с горното банката ищец предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответника, че дължи на банката ищец следните суми:

4 073.93 лева главница по договор за заем;

4 765.57 лева възнаградителна лихва за времето от 20. IV. 2016 година до 20. I. 2021 година;

335.17 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 20. V. 2016 година до 11.

IІІ. 2017 година включително;

1 законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20. IІІ. 2017 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Особеният представител на ответника оспорва иска, като твърди, че съобщение за настъпване на предсрочна изискуемост не е редовно връчвано. Поддържа още, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи. Развива правни доводи.

В открито съдебно заседание, проведено на 07. II. 2024 година, съдът конституира ........... със седалище и адрес на управление в гр. ..................., представлявано от изпълнителния директор .................. и от прокуристката ................., на мястото на ищеца по реда на чл. 227 от гражданския процесуален кодекс

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договора за заем:

На 14. I. 2016 година в град София страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба Договор за потребителски паричен кредит, по силата на който ищецът се задължава да предаде в собственост на ответника сумата от 4 000.00 лева, а ответникът се задължава да върне заетата сума. Уговорен е погасителен план с последна вноска на 20. XI. 2020 година.

2. По обявяването на предсрочната изискуемост:

На 20. IV. 2016 година ответникът за последен път плаща погасителна вноска. След настъпването на падежа на три вноски третото лице - помагач обявява кредитът за предсрочно изискуем. Ответникът е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост с писмо от 12. Х.

2016 година, представено по делото с исковата молба. Няма данни за връчването на уведомлението на ответника.

3. Сведения от заключението на вещото лице:

На 26. ІІ. 2024 година вещото лице В. С. С. представя в съда заключение на съдебносчетоводна експертиза, според което размерът на задължението на ответника, произтичащо от процесния договор, към момента на подаване на заявлението възлиза на 8 839.50 лева, в това число:

3 997.93 лева главница, 96.00 лева застрахователна премия, 4 765.57 лева договорна лихва и 335.17 лева обезщетение за забава (мораторна лихва). В открито съдебно заседание, проведено на 06. III.

2024 година вещото лице уточнява, че заедно с мораторната лихва задълженията на ответника възлизат на 9 174.67 лева.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 20. III. 2007 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 28. VI. 2017 година по частно гражданско дело №17174 по описа на съда за 2017 2 година. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. На 18. II. 2021 година съдът постановява Разпореждане №20072620, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 29. III. 2021 година. Искът по настоящото дело постъпва в пощата на 28. IV. 2021 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

По посочени по-горе съображения съдът намира, че между страните е съществувало облигационно отношение: договор за кредит. Съществуването му се установява от представените по делото писмени доказателства: договор за кредит и уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост.

Ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума. Горното обстоятелство се установява от представеното по делото експертно заключение. В същото заключение, както и от уточненията, направени в открито съдебно заседание, са посочени дължимите суми, които точно се равняват на търсените от ищеца.

Особеният представител на ответника не твърди, че изпълнението на облигационното задължение е невъзможно.

Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи предявените искове.

3. По възраженията на ответната страна:

Основно възражение на ответната страна е липсата на доказателствата за изпълнението на ищеца – за предаване на заетата сума на ответника, както и за уведомяването на предсрочната изискуемост.

От заключението на вещото лице се установява обаче, че му е представен документ за усвояването на кредита. Що се отнася до настъпването на предсрочната изискуемост, съдът намира, че настъпването няма значение за решаването на спора: към датата на предявяването на иска по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е настъпил падежът и на последната вноска от уговорения между страните погасителен план. Следователно, вземането на ищеца вече е изцяло изискуемо.

Ето защо съдът счита, че при постановяване на акта си по същество не следва да взема предвид възраженията на ответната страна.

4. По иска за обезщетението за забава :

Предвид уважаването на главния иск, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи и акцесорният иск за обезщетение за забава за времето след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

3

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Новоконституираният ищец представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс в последното открито съдебно заседание. Според списъка, ищецът направил в исковото производство разноски от общо 1 658.82 лева, от които общо 220.09 лева за държавна такса, 300.00 лева за вещо лице, 1 038.73 лева за възнаграждение на особен представител и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на първата алинея от чл.

78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.

Новоконституираният ищец не претендира разноски и за заповедното производство, затова съдът не му присъжда такива.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ........... със седалище и адрес на управление в гр. ..................., представлявано от изпълнителния директор .................. и от прокуристката ................., вземане за следните суми:

4 073.93 лева главница по договор за заем,

4 765.57 лева възнаградителна лихва за времето от 20. IV. 2016 година до 20. I. 2021 година, 335.17 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 20. V. 2016 година до 11.

IІІ. 2017 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20. IІІ. 2017 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28. VI. 2017 година по частно гражданско дело №17174 по описа на Софийския районен съд за 2017 година против Р.

А. В. с ЕГН**********, живеещ в .................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ..................... чрез особения представител адвокат П. Ц. Н. съществува.

2. ОСЪЖДА Р. А. В. с ЕГН**********, живеещ в .................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ..................... чрез особения представител адвокат П. Ц. Н. да плати на ........... със седалище и адрес на управление в гр. ..................., представлявано от изпълнителния директор .................. и от прокуристката ................., разноски по водене на исковото производство в размер на 1 658.82 лева.

3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.

4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на заявителя по следния начин:

1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя на електронния адрес, посочен в проведено на 07.