Определение № 1084 от 27.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. Б., 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500953 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 14404/15.06.2026 г ., подадена от „РУБИН 08“ ООД, ЕИК 200333245, седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П. Д.“ №***, представлявано от И. Г. Л.- управител и „БАРАТИ“ ООД, ЕИК 207684072, седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П. Д.“ №***, представлявано от И. Г. Л.- управител против Решение № 282 от 27.04.2026 г. по гр.д. № 3058/2024 г. по описа на РС- Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на районния съд, както и за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказани всички предпоставки на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, като без необходимото пълно и главно доказване е приел, че процесната продажба уврежда кредитора и че както длъжникът, така и приобретателят са знаели за увреждането.

Жалбоподателите считат, че съдът е възприел неправилно разбирането, че всяка разпоредителна сделка, извършена след възникване на кредитното правоотношение, по необходимост представлява увреждащо действие и обуславя знание за увреждането, без да анализира конкретните факти по делото, стойността и предназначението на прехвърления имот, наличието на други активи и обезпечения в полза на банката и липсата на доказателства, че именно тази сделка е осуетила или съществено е затруднила удовлетворяването на кредитора. Твърди се още, че неправилно е приложена презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД по отношение на приобретателя „БАРАТИ“ ООД, като съдът е разширил приложното поле, извън предвидените от закона случаи и е прехвърлил върху ответниците доказателствената тежест да установяват липсата на знание, вместо ищецът да докаже този факт.

В жалбата се поддържа, че макар банката да има качеството на кредитор, това обстоятелство само по себе си не доказва останалите предпоставки на иска по 1 чл. 135 ЗЗД. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е смесил активната материалноправна легитимация на ищеца с основателността на предявения иск, като е придал на качеството „кредитор“ по-широко значение от предвиденото в закона. Според жалбоподателите съдът не е отчел, че неизискуемостта на вземането към момента на сделката има значение при преценката дали страните по сделката са съзнавали, че увреждат кредитора, като този въпрос е останал неизследван.

Поддържа се още, че не е доказано наличието на увреждащо действие, тъй като съдът е приложил абстрактно разбирането, че всяко отчуждаване на имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, без да извърши конкретна преценка на процесната сделка. Твърди се, че предмет на продажбата е самостоятелна сграда- трафопост с площ 10 кв.м. и ниска стойност, която не представлява основен производствен актив, поради което съдът е следвало да установи дали именно прехвърлянето на този обект реално е затруднило удовлетворяването на банката. Според жалбоподателите банката не е доказала поддържаната от нея теза, че процесният трафопост е технически и функционално необходим за останалата производствена база, както и че продажбата му е направила останалите имоти неизползваеми или неосребряеми.

Излагат се доводи, че подобни обстоятелства не могат да бъдат установени само със свидетелски показания, а изискват специални знания и експертно заключение, каквото не е било ангажирано. Посочва се още, че показанията на свидетеля на банката не почиват на непосредствени възприятия, докато показанията на свидетеля на ответниците сочат, че процесният трафопост не захранва производствената база на „РУБИН 08“ ООД, а е предназначен за бъдещо инвестиционно намерение на приобретателя.

Жалбоподателите твърдят и че съдът не е обсъдил в необходимата степен възраженията им относно наличието на значителен обезпечителен пакет и друго имущество на длъжника. Според тях, макар наличието на обезпечения само по себе си да не изключва предявяването на Павлов иск, то е съществено при преценката дали конкретната сделка действително е увредила кредитора, а първоинстанционният съд не е анализирал дали при наличието на обезпечения със стойност, надхвърляща размера на кредитната експозиция, продажбата на трафопост с минимална стойност, е могла реално да затрудни удовлетворяването на банката. Освен това се поддържа, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички възражения и доказателства на ответниците относно липсата на реално увреждане, стопанската и инвестиционната причина за сделката, липсата на техническа зависимост между процесния трафопост и останалата производствена база и отсъствието на доказателства за знание за увреждане у приобретателя.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 282 от 27.04.2026 г. по гр.д. № 3058/2024 г. по описа на РС- Б. и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

2

Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, като е обсъдил всички доводи и възражения на страните.

По отношение на възражението за липса на активна легитимация се сочи, че от договорите за кредит, влезлите в сила заповеди за изпълнение, изпълнителните листове и удостоверенията за размера на задълженията, безспорно се установява качеството на ищеца като кредитор и на „РУБИН 08“ ООД като длъжник.

Поддържа се, че вземането е изискуемо, установено и непогасено, поради което са налице предпоставките за предявяване на Павлов иск. Посочва се, че релевантният момент е възникването на кредитното правоотношение, а продажбата на процесния имот е извършена впоследствие, когато длъжникът вече е бил в просрочие.

Твърди се, че продажбата на процесната сграда представлява увреждащо действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД, тъй като с нея се намалява имуществото, служещо за общо обезпечение на кредитора. Изтъква се, че е без значение дали длъжникът притежава и друго имущество, както и че не следва да се извършва съпоставка между продажната цена, данъчната оценка или пазарната стойност на имота, тъй като самото разпореждане с имущество уврежда кредитора.

Сочи се, че процесната сграда представлява трафопост, намиращ се в имота, в който са разположени и останалите сгради на длъжника, като същевременно не е била ипотекирана или възбранена и е представлявала необременен актив. Посочва се още, че останалите обезпечения не покриват размера на задълженията, надхвърлящи пет милиона лева, поради което всеки актив има значение за удовлетворяване на кредитора.

По отношение на знанието за увреждането се поддържа, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато се разпорежда с имущество след възникване на задължението. Излага се, че двете дружества са свързани лица, имат едни и същи управители и съдружници и са представлявани от едни и същи физически лица, поради което знанието на техните управители следва да се счита за знание и на юридическите лица. Посочва се още, че сделката е сключена между свързани дружества, плащането е извършено в брой, а поредицата от действия на управителите сочи на намерение да бъде затруднено удовлетворяването на кредитора.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд- Б..

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.11.2026 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници, като им се изпрати препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4