Решение № 31 от 17.01.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2398/2020
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 17.01.2022
- Състав
- Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20201001002398 по описа за 2020 година
Производството е по чл.267,ал.1 от ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба от „НАТУРАЛАКТИВ" ЕООД, ЕИК: 202934052, гр. Пловдив, ул. “Загреб" № 18, представлявано от управителя С. Н. К. против решение № 865 от 22.06.2020 г„ постановено по т.д.№ 297/2019 г. на СГС, VI-6 състав, с което е отхвърлен предявения от „Натуралактив"ЕООД иск срещу Министерство на земеделието, горите и храните за сумата от 114600 лв., на основание чл. 61 ЗЗД.Подържа се ,че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,същото е необосновано и неправилно.Подържа се,че съдът не е уведомил жалбоподателя за проекта за доклад по делото,не обсъдил представените с исковата молба доказателства, като се е задоволил да обобщи, не същите са неотносими към процесния период от време.Приложените доказателства не само установяви начисляването на задължения за периода, но и предаването на охраняваните обекти на представител на „Напоителни системи"ЕАД през м. 02/2014 г.
Представените доказателства, заедно с неоспорването на факта, че няма друга осъществявана охрана, възложена от страна на това еднолично търговско дружество или от страна на МЗХГ,навеждали до извод за осъществяваната от 1
„Омега ЕООД физическа охрана през този период. Подържа се,че е съществено процесуално нарушение необсъждането на приемателнопредавателните протоколи (6 бр.) от 14.02.2014 г., подписани между представители на „Омега Т" ЕООД и „Напоителни системи“ЕАД, които не са оспорени от ответника като доказателства.Подържа се,че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи предоставянето на услугата по осъществяване на 24-часова физическа охрана на шестте язовира,което се установява от представените писмени доказателства и от становището на ответника.Подържа се,че СГС допуснал и нарушение на материалния закон като не се произнесъл по евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника.
Поради изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен като бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника Министерство на земеделието, храните и горите /преименувано в хода на процеса в Министерство на земеделието/,с който се оспорва подадената жалба. Подържа се,че законосъобразно съдът не взел предвид представените по делото доказателства,поради това,че същите са неотносими към процесния период от време, за който се твърди, че праводателят на ищеца е осъществявал дейност по денонощна охрана на язовири, без наличие на договорна връзка с ответника, а именно август 2013г. - февруари 2014г.
Ищецът не ангажирал доказателства за осъществявана охрана от страна на праводателя му на описаните обекти за процесния период от време,за размера на претенцията, включително относно размера на действително извършените разходи.поради това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да 2 бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против Министерство на земеделието, храните и горите /преименувано в хода на процеса в Министерство на земеделието/.Подържа се в исковата молба,че на 29.10.2008 година между Изпълнителна Агенция по хидромелиорации- гр.София, в качество на възложител и „Омега– Т“ ЕООД, ЕИК 115617880, в качество на изпълнител, е сключен договор № РД – 26 – 196/29.10.2008, с предмет – осъществяване на денонощна охрана на язовирите „Домлян“, „Пясъчник“, „Дяково“, „Панчарево“, Пчелина“ и „Тополница“, при уговорено ежемесечно възнаграждение в размер на 21 000лв без ДДС и с ДДС – 25 200лв, платими на всяко 15-то число от месеца, следващ изпълнението. С допълнително споразумение от 19.02.2010 година договореното възнаграждение е изменено от 25 200лв с ДДС на 17 640лв с ДДС. Поради структурни промени, регламентирани с чл.2, ал.3 на ПМС №95/18.05.2010, Министерството на земеделието и храните поело правата и задълженията на Изпълнителна Агенция по хидромелиорации- гр.София като възложител, въз основа, на което със споразумение от 17.01.2011 година Министерство на земеделието, храните и горите станало страна по договора. Със Заповед № РД – 09 – 161/17.03.2011 година министърът на Министерство на земеделието, храните и горите възложил на „Напоителни системи“ ЕАД дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на 21 броя язовири, които са публична държавна собственост, част от които са и язовирите, предмет на договора. Със спогодба № Д – 53 – 93/12.04.2012 година, подписана от „Напоителни системи“ ЕАД и „Омега-Т“ ЕООД е признато възлагането на охраната, правоприемството и са регламентирани и установени неплатените парични задължения за периода до 31.12.2012 година. Изпълнителят е продължил да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора.За периода на изпълнение на тези задължения изпълнителят, с оглед на факта, че договор не е сключен с МЗХГ, което е принципал на охраняваните обекти, е осъществявало своите задължения на основание института на гестията,поради това че дейността била насочена към запазване съществуване на обектите и че това, че без охрана същите биха погинали или състоянието им би се влошило, като е предотвратило загуби за собственика от разрушаване или погиване на имотите. Извършваната охрана е 3 била приета и одобрена с 6 броя писмени приемателни протоколи от 14.02.2014 година, с които охраняваните язовири са били предадени на „Напоителни системи“ ЕАД.Подържа се,че приемането на извършената работа без забележки породило задължение за ответника да заплати извършената работа по охрана на тези обекти,като дължимата сума за периода от август 2013 година до 14.02.2014 година е в размер на 114 600лв без ДДС, каквато е била договорената цена на дължимото възнаграждение.Дължимата сума не била заплатена от страна на ответника.Ищеца „НАТУРАЛАКТИВ" ЕООД, ЕИК: 202934052 придобил това вземането на изпълнителя „Омега– Т“ ЕООД в резултат на договор за цесия от 20.07.2018 година. За извършеното прехвърляне длъжникът бил уведомен от стария кредитор-„Омега– Т“ ЕООД. Цесионерът „НАТУРАЛАКТИВ" ЕООД, ЕИК: 202934052 и ищец по делото същи уведомил длъжника и отправил покана за плащане.Подържа се,че е налице водене на чужда работа без пълномощия в резултат на която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на изпълнителя и дължи плащане на настоящия кредитор.Иска се да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати сумата 114 660лв. ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В представения отговор ответника оспорва предявения иск.Подържа се,че със спогодбата от 14.02.2012 година е установен размера на задължението за заплащане на възнаграждение за охрана и не е постигана договорка за охрана на язовирите за процесния период от време ( август 2013 г. – февруари 2014 година).
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:По силата на договор № РД – 26 – 196/29.10.2008 година, по силата на който Изпълнителна Агенция по хидромелиорациигр.София е възложила на „Омега-Т“ ЕООД , срещу възнаграждение от 25 200лв с ДДС, да осъществява денонощна охрана на описаните в договора обекти. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 01.11.2008 година. На 19.02.2008 година е сключено допълнително споразумение № РД – 26 – 196 –(1), с което страните са изменили договора, в частта за размера на дължимото възнаграждение, което е намалено на 17 640лв с ДДС или на 2 940лева месечно за всеки обект. Страните са се съгласили, че това 4 споразумение влиза в сила от 01.02.2010 година, а в останалата част договорът остава непроменен. На 17.01.2011 година страните сключили споразумение, с което приели, че Министерството на земеделието и храните поема правата и задълженията на Изпълнителна Агенция по хидромелиорации- гр.София , в качество на възложител по договор № РД – 26 – 196/29.10.2008 година. Със спогодба от 12.04.2012 година „Омега-Т“ ЕООД и „Напоителни системи“ ЕАД приели за установено,че за периода от 17.04.2011 година до 31.03.2012 година „Омега-Т“ ЕООД е осъществявало денонощна охрана на посочените язовири,че със заповед № РД – 0916111/17.03.2011 година на министъра на земеделието и храните на „Напоителни системи“ ЕАД са възложени дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на 21 броя, част от които са и посочените по-горе шест язовира,се установило наличието на задължение към „Омега-Т“ ЕООД в размер на 204 092,36лв., от които
202 272,36лева с ДДС за осъществената денонощна охрана и 1 820 лева – за дърва за огрев.Със споразумението страните се съгласили, че „Напоителни системи“ ЕАД ще извърши плащане на дълга, разсрочено в периода от м.май 2012 година до 15-то число на декември 2012 година – по 25 000лева месечно, с изключение на декемврийската вноска, която е в размер на 29 092,36лева. На 07.08.2018 година под вх.№ 70 – 3517 в Министерството на земеделието и горите постъпила уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което „Омега-Т“ ЕООД уведомило Министерството, че е извършило прехвърляне на свое вземане в размер на 114 660лева без ДДС, представляващо възнаграждение за осъществена охрана в периода от август 2013 година до януари 2014 година,което вземане, с договор за цесия от 06.08.2018 година, е прехвърлено на настоящия жалбоподател.
На 22.01.2019 година в
Министерството постъпила покана за плащане от настоящия ищец.
За да отхвърли предявения иск и постанови обжалваното решение СГС е приел ,че с определение по делото е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца,че следва да ангажира доказателства: за наличието на частно правоприемство между него и „Омега– Т“ ЕООД, за който ответникът е надлежно уведомен от стария кредитор;наличието на валидно вземане, което е предмет на разпоредителната сделка, въз основа на която настоящият ищец се легитимира като кредитор на ответника; наличието на осъществявана охрана от праводателя на ищеца на описаните обекти за процесния период от време, за който претендира обезщетение; елементите от фактическия състав на гестията: (доброволно извършване на действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване от доминуса, последиците от която настъпват в чужда правна сфера) и за размер на разходите на ищеца.Съдът е приел,че представените по делото доказателства са неотносими към
5 вземането на ищеца, дори и да се приеме, че той е частен правоприемник на „Омега– Т“ ЕООД.Съдът е приел,че представените писмените доказателства установяват наличие на облигационни връзки между праводателя на ищеца с ответника за периода до 01.11.2010 година от договорно естество, а след този период, до 2012 година – извъндоговорни облигационни връзки. Тези доказателства са счетени за неотносими към процесния период от време ( август 2013 – февруари 2014 година), за който се твърди, че праводателят на ищеца е осъществявал дейност по денонощна охрана на язовири, без наличие на договорна връзка с ответника, поради което му се дължи заплащане.Доказателства за извършена дейност по охрана на описаните язовири, осъществена от „Омега– Т“ ЕООД по делото не били ангажирани,поради което и не се дължи претендираното обезщетение.