Решение № 486 от 21.02.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 3681/2019
- Вид
- Решение № 486
- Подписан
- 21.02.2020
- Състав
- СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ, АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.1, ал.2 · Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
Р Е Ш Е Н И Е
№486/21.2.2020г.
Град Пловдив, 21. 02. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на 22,01,2020 година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Ботев к.н.а.д. № 3681 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 1765 от 01,10,2019г., по
НАХД № 5394/2019г. по описа на РС гр. Пловдив
, 16-ти наказателен състав е отменено наказателно постановление № №337711-F369334/17.05.2018г. на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН**********, на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл. чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ/.
Касационният жалбоподател – ТД на НАП
Пловдив , чрез юк. Ф. обжалва съдебното решение на РС, като иска пълната му отмяна и потвърждаване изцяло на оспореното НП.
Ответникът – Н.И. в о.з. лично оспорва жалбата и представя становище –пледоария на л. 23.
Прокурорът - счита жалбата за неоснователна.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
РС е приел за установено , че на
12.01.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение с номер F369334 за това, че на 30.01.2017г. възобновил трудова дейност, но в срок до 06.02.2017г. не подал декларация за възобновяване на трудова дейност, като собственик на Инес-93 с ЕИК *********. Нарушението било констатирано на 12.01.2018г. при подаване на декларацията която е трябвало да се подаде до 06.02.2017г. Декларацията била представена от упълномощено лице М.Д., в присъствие на която бил съставен АУАН и бил връчен същия.
Констатирано било, че нарушението е извършено за първи път и против издадения АУАН не постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган издал процесното наказателно постановление, като преценил, че случаят не е маловажен.
РС е изложил мотиви , че съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението и само ако нарушителя след като е търсен не е намерен или не се яви акта се съставя в негово отсъствие.
Посочено е, че действително акта е съставен в присъствие на упълномощено лице с пълномощно което е общо и не включва представляване в хода на административно наказателно производство, поради което е счел, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, от което следва и порочност на хода на административно наказателното производство, което налага отмяната на оспореното НП.
Посочено в мотивите е и , че реално жалбоподателя е поставен в ситуация да гадае какво нарушение е извършил и по коя законова разпоредба, тъй като нито в
АУАН, нито в НП е даден пълен текст на съкращението НООСЛБГРЧМЛ.
Решението е правилно.
Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Водим от изложеното, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1765 от
01,10,2019г., по НАХД № 5394/2019г. по описа на РС гр. Пловдив , 16-ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: