Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1997 от 07.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2309/2024
Вид
Решение № 1997
Подписан
07.05.2024
В сила
11.06.2024
Състав
Александър Венков Точевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1997 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330102309 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищецът Н. Д. И., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. В. И., е предявил против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от ************************ Ю.Ю., иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност сумата в размер на 1 449, 98 лева по фактура № 1199770080/ 10.03.2016 г., издадена от „БТК“ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2015 г. ищецът сключил с „БТК“ ЕАД договор за мобилни услуги, както и за стоки на изплащане (мобилен телефон и преносим компютър). Поради неочаквано прекратяване на трудовия си договор, той внезапно останал без доходи, с които да покрива задълженията си. Натрупали се фактури за плащане, като с фактура № 1199770080/ 22.02.2016 г. се изисквало предсрочно погасяване на всички дължими суми, с краен срок на плащане- 10.03.2016 г. Посочва, че получил ПДИ на изискуемо задължение от 25.03.2016 г. от „ЕОС Сървисис“ ЕООД, като започнали и почти ежедневни телефонни обаждания от служители на оператора и от различни колекторски фирми. Изпратено му било и уведомление, че считано от 22.04.2016 г. дългът му бил прехвърлен с договор за цесия на „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие с писмо от 30.07.2018 г. той бил информиран, че дългът му вече бил прехвърлен на ответника, от който получил писмо да заплати доброволно цялата сума в срок до 19.03.2019 г., за да си спести такси и 1 разноски по бъдещи дела. И в предходни писма бил уведомяван, че при неплащане, предстояли съдебни производства, изпълнителни дела при ЧСИ и т.н., а телефонните обаждания граничели дори със заплахи. Получавал във времето и най- различни предложения за плащане, дори и под форма на „коледен ваучер“, изпращани му били и множество смс- и. С настоящото предявявал иск за недължимост на сумата по фактурата, поради изтекла погасителна давност. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, в който посочва, че действително между ищеца и „БТК“ ЕАД бил сключен договор за мобилни услуги и стоки на изплащане, който първо бил прехвърлен с договор за цесия от 22.04.2016 г. на „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие- с нов договор за цесия от 20.06.2018 г. и на ответника. Дължимата сума от ищеца към момента била в размер на 1 449, 98 лева. Искът се признава за основателен, но се посочва, че разноските в процеса следвало да останат в тежест на ищеца. Ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, не бил предприел действия по принудително събиране, нито пък оспорвал иска, напротив- признавал го.

Писмата до него били само напомнителни и с уведомителен характер. Давността не се прилагала служебно, поради което за нея било нужно волеизявление на длъжника. Ищецът не бил уведомил, че счита вземането за погасено по давност, за да се заличи дълга, а вместо това директно завел дело, за да натовари кредитора с допълнителни разноски, което представлявало злоупотреба с права, доколкото отношенията между страните можело да се уредят и извънсъдебно. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства са приети 4 фактури от БТК/ Виваком на обща стойност 1 465, 94 лева и приложение към тях, ведно с покана от мобилния оператор за доброволно изпълнение.

Представено е уведомление за цесия, от което се установява, че вземането по фактурите е прехвърлено на 22.04.2016 г. на „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие- с нов договор за цесия от 20.06.2018 г. и на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което длъжникът е уведомен.

До длъжника от ответника са изпратени покани за плащане, чрез писма и съобщения за изпълнение на задълженията му.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по обстоятелството, че ищецът е имал непогасени задължения към „БТК“ ЕАД, произтичащи от договори за лизинг на мобилни устройства, обективирани в процесните фактури. Тези вземания на оператора в последствие са били прехвърлени с договори за цесия, като в крайна сметка те са били придобити от ответника, за което 2 длъжникът е уведомен. Не се оспорва и това, че сумите не са платени до момента, като с настоящия иск се претендира, че те са недължими поради изтекла погасителна давност.

В случая давността е общата петгодишна такава, доколкото случаят не касае периодични плащания, тъй като задълженията не са за предоставени мобилни услуги, а по договори, свързани с продажба на устройства на изплащане, които касаят едно принципно неделимо задължение, но в случая разсрочено на части, а не периодични платежи по смисъла на чл. 111 б. „а“ от ЗЗД, за да е приложима кратката тригодишна давност. Видно от последната фактура, срокът й за плащане е бил 10.03.2016 г., а исковата молба е подадена на 06.02.2024 г., поради което давността действително вече е изтекла- факт, който не се оспорва и в отговора. Ответникът признава, че няма междувременно настъпили обстоятелства, които да са спрели или прекъснали давността, нито пък от негова страна са били предприети действия по принудително събиране на вземането. Изпращането на уведомителни писма и покани за изпълнение не може да прекъсне давност, а само представлява извънсъдебен опит за събиране на дълга, но без правен ефект. Оттук- искът се явява основателен и в тази връзка следва да се уважи. Като допълнение на изложението, следва да се отбележи още, че ищецът има правен интерес от предявената претенция да установи със сила на пресъдено нещо недължимостта на търсените му от ответника суми, като доколкото единствено наведеното в процеса основание е свързано с изтекла давност, то и съдът следва да изложи съображения само в тази насока.

Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. На първо място, ищецът няма нормативно задължение да урежда извънсъдебно отношенията си с ответника- да уведомява, че смята задължението си за погасено по давност, да чака становище на кредитора за заличаване на дълга и т.н. Той е в правото си да търси защита по исков ред и предявяването на иска е негово действие именно в тази насока. На второ място, както се установява по делото, нееднократно ответникът чрез различни способи- изпращане на съобщения или писма, е изисквал от длъжника изпълнение и го е уведомявал, че в противен случай предстои съдебно производство срещу него.

Именно с тези си действия кредиторът е предизвикал процеса срещу себе си и е дал повод за завеждане на делото, защото само в исково производство ищецът може да оспори по давност търсеното му вземане и с влязло в сила съдебно решение да се установи дали такъв дълг действително съществува. Ако се приеме тезата на ответника, че в случая е налице злоупотреба с право, то това би означавало да не се признава правото на ищеца да търси защита на правата си по исков ред или обратното- да се отрича възможността му въобще да реализира такава. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

3

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът обаче не е направил такива, защото е бил освободен от тях на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, с определение на съда от 07.02.2024 г. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса, от която ищецът е бил освободен, възлизаща на сумата от 58 лева. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. В. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума обаче следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановява на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от ************************ Ю.Х.Ю., че Н. Д. И., ЕГН: **********, от ************************, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност сумата в размер на 1 449, 98 (хиляда четиристотин четиридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева по фактура № 1199770080/ 10.03.2016 г., издадена от „БТК“ ЕАД, вземането по която първо е прехвърлен с договор за цесия от 22.04.2016 г. на „С.Г. Груп“ ООД, а в последствие- с нов договор за цесия от 20.06.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от ************************ Ю.Х.Ю., да заплати на адвокат В. С. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Н. Д. И., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 (четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от ************************ Ю.Х.Ю., да заплати в полза на 4 бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 58 (петдесет и осем) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5