Акт от 23.09.2020, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- 274/2020
- Подписан
- 23.09.2020
- В сила
- 18.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 6 · Закон за Селскостопанската академия
- чл. 9, ал. 3 · Закон за Селскостопанската академия
- чл. 123, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- параграф 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. Видин, 23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав :
Председател
: В.В.
А.П.
В.М. при секретаря Ар.А. и в присъствието на прокурора
................................... като разгледа докладваното от съдия В. М. В. гр. дело № 274 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Специализирано поделение „О… – В…” против Решение № 626/14.02.20202 по грд № 62/2019г по описа на ВРс, с което са осъдени да заплатят на Н.В.Я. , ЕГН **********, , сумата в общ размер на 11 888,57лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода – 01.01.2016г. до 28.12.2018г., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г. до окончателното издължаване, като иска в останалите части относно периода 01.08.2015г. до 31.12.2015г. и до пълния претендиран размер, отхвърля като неоснователен, сумата в общ размер на 1 714,96лева., обезщетение за забава върху горната главница, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска – 11.01.2019г., като иска в частта на пълния претендиран период и размер отхвърля като неоснователен, сумата от 489,29лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г. до окончателното издължаване, сумата от 741,35лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г. до окончателното издължаване, сумата от 433,70лева направени разноски по производството.
Поддържа се, че СП „О… В…“ не е надлежна страна, а пасивно легитимирана страна следва да бъде „Н… “ ДП, ЕИК ... Съгласно параграф 15 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСА, от датата на вписването му в Търговския регистър ДП“Н…“ е правоприемник на активите и пасивите, както и архива на ДП “О… В…“.
Моли Съда да постанови решение, с което обезсили постановеното решение и прекрати производството по делото.
Ответната по жалба страна оспорва същата.
Счита решението за правилно и обосновано. Подържа , че ответната страна С…„О… – В..” е специализирано поделение на Държавно предприятие „Н….“, ЕИК: …, което е създадено със Закон за С…/ЗСА/ и съгласно чл. 6 е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ.
На основание чл. 9, ал. 6, т. 4 от ЗСА и чл. 64, ал. 2, т. 7 и Приложение 3 към чл. 59, т. 2 от Устройствен правилник на С… на ДП“Н…“ са работодатели по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда. Между страните, по силата на чл. 123, ал. 1 КТ съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 5 / 19.08.2013г., сключен с ДП “О…“, ЕИК ….
Дейността на последното е прекратена чрез сливане на дружеството в Д.п. „Н…“, С.п.„О..” в което ищцата е полагала труд и е била преназначена и изпълнявала длъжността – счетоводител, място на работа СП „О…”.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 6 – П / 28.12.2018г.на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 28.12.2018г.
Поради това иска искът е предявен против надлежна страна , не са налице условия за отмяна на решението.
Претендират разноските по делото.
Видинският окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда КТ/, чл. 245 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, от Н.В. ***, против С…п. „О…”, Булстат …, към Д… „Н..“, ЕИК …, седалище гр. В…, З...
Основното оплакване във въззивната жалба е въведеното възражение за недопустимост на исковете поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна.
Поддържа се, че СП „О…– В…“ не е надлежна страна, а пасивно легитимирана страна следва да бъде „Н….“ ДП, ЕИК ….
ВдОС намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения :
Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на исковете поради липса на пасивна процесуална легитимация.
Ответната страна С….„О…. В…” е специализирано поделение на Държавно предприятие „Н…“, ЕИК: …, което е създадено със Закон за Селскостопанската академия /ЗСА/ и съгласно чл. 6 е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ.
На основание чл. 9, ал. 6, т. 4 от ЗСА и чл. 64, ал. 2, т. 7 и Приложение 3 към чл. 59, т. 2 от Устройствен правилник на Селскостопанската Академия Специализираните поделения на ДП“НПЦ“ са работодатели по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда.
Съгласно параграф 15 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСА, от датата на вписването му в Търговския регистър ДП“НПЦ“ е правоприемник на активите и пасивите, както и архива на ДП “О….“.
В Търговския регистър Д. п. „Н…“, ЕИК : … е вписан на 23.11.2018г.
Между страните, по силата на чл. 123, ал. 1 КТ съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 5 / 19.08.2013г., сключен с ДП “О…“, ЕИК ….
Дейността на последното е прекратена чрез сливане на дружеството в Д.п.„Н…“, С… „О…-В.”, в което ищцата е полагала труд и била преназначена.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 4 от КТ, работодателят – приобретател- Специализирано поделение „О…” отговаря за задълженията към работника, възникнали преди преобразуването. С ответната страна С.п.. „О….” ищцата била в трудово правоотношение до 28.12.2018г., където работела на постоянен трудов договор и изпълнявала длъжността
– счетоводител, място на работа СП „О….”.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 6 – П / 28.12.2018г.на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 28.12.2018г.
Съгласно &. 15, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, от датата на вписването му в търговския регистър Д.п. "Н…" е правоприемник на активите и пасивите на държавните предприятия, както следва: Опитна станция по земеделие – Видин;
Опитна станция по земеделие – Лом; Опитна станция по кайсията и земеделието – Силистра; Опитна станция по соята – Павликени; Опитна станция по земеделие – Лозница; Опитна станция по земеделие – Хан Крум; Опитна станция по лозарство и винарство – Варна; Опитна станция по земеделие – Поморие; Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик; Опитна станция по земеделие – Сливен; Опитна станция по тютюна – Хасково; Опитна станция по земеделие – Кърджали; Опитна станция по лозарство – Септември; Опитна станция по картофите – Самоков; Опитна станция по земеделие – Ямбол; Система за агропазарна информация САПИ – София. Съгласно ал. 2 регистрацията на посочените държавни предприятия се заличава от датата на вписването в търговския регистър на Д.п.
"Н…".
"Научно-производствен център" ДП е вписано в Търговския регистър на 23.11.2018г. Считано от тази дата „О…“ ДП е заличено.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за селскостопанската академия, ДП „Н….: централно управление и специализирани поделения.
Опитна станция по земеделие – Видин е специализирано поделение на ДП „Н…“ съгласно Устройствения правилник на Селскостопанската академия, приет с ПМС № 151 от 25.07.2018 г., обн. ДВ. бр.63 от 31 юли 2018г., в сила от 01.08.2018г.
В случая намира приложение разпоредбата на чл.
9, ал. 6 от Закона за селскостопанската академия, съгласно която специализираните поделения са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Предвид това съдът намира, че възражението на ответната страна за недопустимост на производството е неоснователно.
Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора С… „О…– В.”, Булстат… към Държавно предприятие „Н…“, ЕИК …, седалище гр. В…, З…, следва да заплати на Н.В.Я., ЕГН : **********, сумата от 400 лева направени разноски по производството пред ОС-Видин.
Водим от горното, Видинския окръжен съд :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 626/14.02.20202 по грд №
62/2019г по описа на ВдРС.
Осъжда С… „О…– В….”, Булстат…..към
Държавно предприятие „Н…“, ЕИК …, седалище гр. В…, З…, да заплати на Н.В.Я., ЕГН : **********, сумата от 400/ четиристотин / лева направени разноски по производството пред ОС-Видин.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.