Решение № 1055 от 08.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500634 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение № 321 от 16.12.2024 г по гр.д. № 20241500100221 по описа на Окръжен съд-Кюстендил е уважен иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Н. И. сумата 15000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди (душевни болки и страдания) в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда на 26.02.2024 г., а искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв.

Решението е обжалвано и от двете страни досежно размера на присъденото обезщетение.

Прокуратурата на

Република

България

– ответник в първоинстанционното производство. Поддържа теза, че присъденото обезщетение превишава справедливото за претърпените от ищеца обичайни вреди от воденото наказателно производство срещу него. Наведен е довод, че 1 понеже прокуратурата не е давала официално публичност на досъдебното производство, няма основание да носи отговорност за формирането на обществено мнение по темата. Смята за недоказана причинно-следствената връзка между повдигнатото обвинение и твърдяните неблагоприятни преживявания. Застъпва и теза, че Прокуратурата не може да носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство и в частност за случилото се в производство под контрола на съда. Смята и че с оглед постановената осъдителна присъда от РС-Дупница вредите не могат да бъдат определени като резултат единствено на актовете и действията на органи на прокуратурата. Иска се присъденото обезщетение да бъде намалено.

Постъпила е въззивна жалба и от ищеца в първоинстанционното производство – К. Н. И., срещу решението в отхвърлителната му част.

Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е оценил адекватно личността и възрастта на ищеца, момента и характера на причиненото увреждане, обема, интензитета и времетраенето на нанесените вреди, претърпените срам, унижение и стрес. Под въпрос били поставени доброто му име и авторитет в обществото. В резултат на незаконното обвинение и воденото наказателно производство станал подтиснат, необщителен – ограничил контактите си и се затворил в себе си, завладян от страх, че ще бъде осъден за нещо, което не е извършил. Твърди се да са засегнати психическото и физическото му здраве.

Съдът не отчел и социално-икономическите отношения през периода на процесуално-следствени и съдебни действия, многобройният им характер като всяко действие задълбочавало и натоварвало психоемоционалното състояние у ищеца, нагнетявайки чувство за виновност. Позовава се и на многобройни проведени съдебни заседания. Иска се решението в отхвърлителната част да бъде отменено и да бъде присъдено обезщетение в размер на 26 000 лв.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирани лица в предвидения от закона срок (въззивницата при съобразяване правилото на чл. 62 ал. 2 ГПК). Въззивникът-ищец е заплатил следващата се държавна такса, а въззивникът-ответник не дължи такава.

В съдебно заседание процесуалният представител на Прокуратурата на 2

Република България (Прокуратурата) – прокурор С., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира присъдения размер за завишен предвид принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД.

Процесуалният представител на ищеца в първоинстанционното производство – адв. Х., писмено поддържа оспорването на подадената от Прокуратурата жалба и поддържа жалбата на ищеца.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Прокуратурата на Република България не дължи държавна такса, а ищцата в първоинстанционното производство е освободена от задължението й да внесе такава.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора (извън приложението на императивна норма или при интерес, чиято защита законът възлага непосредствено на съда) е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Ищецът твърди, че на 26.10.2017г. с постановление на разследващ полицай по ДП №105/217г. по описа на РУ – Бобов дол, ДП №918/2017г. по описа на РП-Дупница е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 13.10.2017г. в гр.Бобов дол, ул. „Димитър Благоев“ №1, в съучастие, като съизвършител с още три лица от гр.Бобов дол, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 92 лева, от владението на собственика Е. Й. П. от същия град, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. За престъплението, в което е бил обвинен се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години.

Сочи, че по искане на прокуратурата, с определение от 27.10.2017г. по ЧНД №1531/2017г. РС-Дупница, е взел по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ и до отмяната й с определение от 3

01.11.2017г. по ВЧНД №572/2017г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, търпял тази мярка. Сочи общо да е бил задържан в продължение на 7 дни.

Досъдебното производство продължило половин година, а след внасянето на обвинителен акт в РС-Дупница и образуването на НОХД №570/2018г. по описа на съда, съдебното производство пред тази инстанция продължило повече от две години с проведени общо 17 съдебни заседания. С присъда №260015 от 28.10.2020г. на РС-Дупница по НОХД №570/2018г. бил признат за виновен в извършване на приписваното му престъпление като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години при отложено изтърпяване за изпитателен срок от четири години.

Ищецът обжалвал осъдителната присъда като след 11 съдебни заседания с присъда № 260000 от 01.03.2023 г. по ВНОХД №58/2021 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил ищецът бил оправдан. Оправдателната присъда била протестирана от Прокуратурата, но с решение №139/26.02.2024г. по КНОХД №91/2024г. по описа на ВКС била оставена в сила.

Ищецът твърди при тези обстоятелства в продължение на шест години и четири месеца да е бил обвиняем и подсъдим за умишлено престъпление, за която законът предвижда наказание „лишаване от свобода“; бил е принуден да понася ограничения от това му процесуално качество; да присъства при извършване на процесуално-следствените действия и на съдебните заседания, да отсъства от работа и да обяснява на работодателя си защо се налага това.

Притеснявал се да не срещне познат, който да разбере, че е обвиняем/подсъдим по наказателно дело. Чувствал невъзможност на всекиго да обяснява, че е невинен. Изпитвал унижение, срам и стрес. Ищецът твърди неоснователното обвинение в престъпление да е променило живота му – пострадал авторитетът му пред близки, роднини, колеги и приятели; чувствал се злепоставен пред цялата общественост на гр.Бобов дол. Потиснал се, станал необщителен, ограничил контактите си, изолирал се от околните и се затворил в себе си. Бил завладян от несигурност и страх, че ще бъде осъден за нещо, което не е извършил. Твърди и че се е влошило психическото и физическото му здраве. Изпаднал в стрес и депресия.

За претърпени от него душевни болки и страдания претендира обезщетение в размер на 26 000 лева.

Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез 4 прокурор при Окръжна прокуратура-Кюстендил оспорва ищецът да е бил задържан под стража за седем дни, както и оправдателната присъда да е оставена в сила от ВКС. Навежда довод, че прокуратурата не следва да носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство, тъй като през съществена част от същото ръководно-решаващият орган е бил съдът.

Сочи, че участието и на други подсъдими и тяхното процесуално поведение също е допринесло за продължителността на наказателното производство.

Поддържа, че конституирането в хода на процеса на граждански ищец налага извод, че ако ищецът е претърпял вреди, то те не са само и единствено резултат от актове и действия на ответника. Възразява се и срещу размера на претендираната като репарация за неимуществените вреди сума, стояща вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство.

Повдигнатият спор за недоказани негативни преживявания и причинноследствената връзка от страна на Прокуратурата налага изследване на събраните доказателства досежно въздействието на наказателното производство и свързаните с него действия върху личността на ищеца и върху отношението на околните към личността на ищеца.

От показанията на свид. И. – първи братовчед на ищеца, се установява, че допреди да задържат ищеца (по делото не се спори, а и данните по наказателното производство позволяват извод, че това е станало по повод на процесното обвинение), ищецът често му ходел на гости. Събирали се, пили, яли, забавлявали са се. Определя ищеца като весел човек. След като го освободили, той се затворил в себе си. Спрял да излиза, да комуникира с хората, споделял, че му е притеснено, че не се чувства добре. Взел си и куче като ограничил излизането си до разходки на кучето.

Свид. И. сочи и с ищеца да живеят в малък град. В града се коментирал случай, по който се разбрало, че има задържан за тормоз на жена. На следващия ден свидетелят разбрал, че става дума за тяхната баба, но не разбрал подробности. След като се разбрало, че ищецът е задържан, хората започнали да избягват ищеца, минавайки на другата страна на тротоара.

Свид. О., живели от детинство в един блок, а впоследствие продължили да се виждат почти всеки ден, сочи да му е известно, че ищецът бил обвинен 5 за нападение над неговата баба. Комшиите не го приемали, макар и преди това да е помагал и на тях. След задържането ищецът станал необщителен.

Избягвал хората. Почти не комуникирал с никого.

Общата продължителност на воденото срещу К.И. наказателно производство от повдигане на обвинението срещу него до влизане в сила на оправдателната присъда е от порядъка на шест години и един месец. Мярка за неотклонение „задържане под страна“ ищецът е търпял за времето от 27.10.2017г. до 01.11.2017г.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ когато обвиненият в престъпление бъде оправдан, държавата отговаря за причинените му вреди. Това принципно положение съвместява отговорността на държавата да предприеме всички необходими действия за разследване на престъпно поведение и санкционирането му с личния интерес на необосновано привлеченото към отговорност лице. Наказателният закон ангажира разследващия орган да привлече към отговорност конкретно лице при наличие на достатъчно доказателства за виновността му извършване на престъпление от общ характер (чл. 219 ал. 1 НПК). Предвид утвърдената презумпция за невиновност с чл. 31 ал. 3 от Конституцията на Република България повдигането на обвинение предполага разумно обосновано предположение, че конкретно лице виновно е осъществило конкретно поведение, обявено от закона за престъпление. По силата на чл. 16 НПК тази презумпция се преодолява едва с влязла в сила осъдителна присъда. В рамките на правомощието за ръководство и контрол на разследването (чл. 196 НПК) прокурорът на собствено основание дължи да гарантира, че към наказателна отговорност е привлечено лице, за което има достатъчно и проверими данни да е извършило престъпление.

Проверка за обоснованост на предположението е наложителна и в края на досъдебното производство въз основа на всички събрани доказателства включително и по повод на представена от обвиняемия гледна точка за изследвания случай (чл. 226 НПК).