Решение № 10 от 03.01.2024, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 368/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 03.01.2024
- Състав
- РОСИЦА ДИМИТРОВА БАСАРБОЛИЕВА, ИВАЙЛО ИВАНОВ ЙОСИФОВ, ДИАНА БОРИСОВА КАЛОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 166, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Русе, 03.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, втори касационен състав, в публично заседание на 13 декември през 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 368 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от С.Г.И.
***, против Решение № 613 от
05.09.2023 год., постановено по анд № 1042/2023 г. по описа на РС - Русе, в частта му, в която е потвърдено НП № 38-0004737 от 20.04.2023 г. на Директора на РД "Автомобилна администрация"- Русе към ИА "Автомобилна администрация"- София, в частта му по т.2. Навеждат се касационни основания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление в пункт 2.
Касационният ответник не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред РРС наказателно постановление, в пункт 2 на НП, на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от същия закон във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева.
РС-Русе е приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на предвидените за това правила, при съответно приложение на материалния закон, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача.
Изводите му напълно се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която регламентира в чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а", че за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство от вида на процесното, е 40 тона.
В случая е установено, че управляваното от наказаното лице ППС е с маса 44 360 кг., т.е. допустимата маса е надвишена с 4 360 кг.
Неоснователен е доводът на касатора, че превишението на общата допустима маса не е доказаното чрез измерване по регламентирания за това ред в Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
"При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари".
Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за приложение в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в казуса не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито ЗАПр, нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001 г. не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й да става с нарочно /специално средство.
Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, който е подписан и от водача, без възражения. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Административното нарушение е безспорно доказано.
Не е съществено процесуално нарушение това, че в диспозитива на решението на РРС погрешно е изписано бащино и фамилно име на наказаното лице. Допусната е техническа грешка, която обаче няма за последица неяснота на субекта. Наказаното лице е в пълна степен индивидуализирано с посоченото му ЕГН.
Предвид горното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК,
Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 613 от 05.09.2023 год., постановено по анд № 1042/2023 г. по описа на РС - Русе, в частта му, в която е потвърдено НП № 38-0004737 от 20.04.2023 г. на Директора на РД "Автомобилна администрация"-гр. Русе към ИААА-София, по т.2, за наложено на С.Г.И. ***, с ЕГН **********, административно наказание "глоба" от 1500 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.