Решение № 553 от 27.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Х. като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500981 по описа за 2023 година С решение № 260858 от 09.02.2021 г. по в. гр. д. № 9071/2020 г., І ГО, ОТМЕНЯ разпределението, изготвено от ЧСИ М. М. по изп. дело № 20167860400935, предявено на 03.02.2020 г. и ОБЯВЯВА следното разпределение на 246 000 лв., постъпили от публична продан на имот по изп. дело: а) такси по принудителното изпълнение на ЧСИ М. на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:

- 159, 80 лева - такса по т. 26 от Тарифата върху вземането на Столична община;

- 7 911, 34 лева - такса по т. 26 от Тарифата върху вземанията на "Юробанк България" АД;

- 1 614, 23 лева ДДС върху тези две суми; б) 1 747, 57 лева на Столична община за данък сгради и лихва за имота, продаден на публичната продан на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД; в) 234 567, 05 лева на "Юробанк България" АД на основание чл. 136, ал.

1, т. 3 от ЗЗД.

Срещу решението е подадена жалба от А. И. Х., в която се сочи, че 1 неправилно е разпределена сума, получена при публичната продан на единственото жилище на длъжника, на хирографарен кредитор. Счита, че сумата, която надхвърля вземането на обезпечения кредитор следва да се преведе в полза на длъжника. Намира, че неправилно е изчислена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по отношение на събраната в полза на ипотекарния кредитор сума, тъй като не е съобразена забележка 1 към тази точка и никъде не е посочен целият и след това пропорционалният размер на тази такса. Това е довело и до погрешно изчислен ДДС. Твърди, че неправилно е изчислен и размера на събраните вземания в полза на ипотекарния кредитор, а от там пресмятането на таксата по т. 26. Моли да се отмени решението и делото да се изпрати на ЧСИ за изготвяне на ново.

Ответните по жалбата страни – ДС при ТД на НАП, „Юробанк България“ АД, СО и К. С. П., не вземат становище.

Ответниците Д. Х. А. и М. К. Е. не вземат становище по жалбата, като излагат само теза относно необходимостта от спиране на друго производство.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Няма спор, че пред ЧСИ М. М. е образувано изп.д. № 935/2016 г. с взискател „Юробанк България“ АД (обезпечен с ипотека) срещу длъжниците „Анкрис“ ЕООД и А. Х., като по делото присъединени взискатели са К. П. и М. Е.. В хода на производството ЧСИ е приел втори изпълнителен лист на банката (за обезпечено с ипотека вземане) срещу А. Х., като е присъединен и взискателя Д. А.. Няма спор, че А. Х. има данъчни задължения в размер на 25 077,58 лв., а „Анкрис“ ЕООД – 38 656,22 лв. Установява се, че за имота, към който е насочено принудителното изпълнение, дължими от А. Х. са 1752,63 лв. данък и лихви, а за такса битови отпадъци – 1500,30 лв. ЧСИ е изготвил разпределение, подробно описано в акта на СГС в т. І (9).

С обжалваното решение на първоинстанционния съд е прието, че таксите за присъединени взискатели (180 лв.) са ненадлежно събрани по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, както и авансовите такси от 640 лв. не са правилно включени в същия ред.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д.

2

№ 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, окръжният съд, след отмяна на обжалваното пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител, респ. апелативният съд, след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение, решава въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение. Преписката се връща на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение само в случаите, в които липсва достатъчна конкретизация на вземанията, включени в разпределението.

Настоящият състав приема, че извършеното разпределение от първостепенния съд следва да се потвърди.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че на хирографарен кредитор е разпределена сума, получена от продажбата на жилище, което е несеквестируемо. Вярно е, че постъпилите по изпълнението суми са набрани от публичната продан на ипотекиран в полза на банката имот. Извън взискателя, в чиято полза е дадено обезпечението, разпределение на суми на хирографарни кредитори не са извършвани, като освен банката суми са определение само в полза на ЧСИ, като такси по изпълнението с начислен ДДС - т. 17, б. „а“ от акта на СГС, при това в намален размер, и в полза на Столична община – данък сгради с лихва – т. 17, б. „б“. Заделените за ЧСИ и за СО суми са основани на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД, която е по-горен ред на вземането, което има обезпечения с ипотека кредитор по т. 3 от същата алинея. Предвид казаното оплакването на жалбоподателката е неоснователно.

Следва да се посочи допълнително, че забраната за секвестиране на единственото жилище е установена с оглед необходимостта да се гарантира правото на лицето да обитава единствения си имот. От тази правно призната възможност и защита, с учредяване на ипотеката, длъжникът се е отказал. В този случай получената от продажбата сума може да бъде разпределяна, съобразно установения в закона ред - както за ипотекарния взискател, така и за вземания на държавата за данъци и на ЧСИ за такси – тези вземания са привилегировани по т. 1 и 2 от чл. 136 ЗЗД. За да бъде несеквестируема определена сума, тя трябва да отговаря на изискванията за несеквестируемост на вземане – чл. 446 ГПК.

Неоснователно се явява и твърдението в жалбата за грешка в 3 изчислението на размера на събраните вземания в полза на ипотекарния кредитор, а от там и в пресмятането на таксата по т. 26. Жалбоподателката не е съобразила, че сумата от 233 525, 45 лв. е остатък за разпределяне, изчислен след като ЧСИ е заделил и суми (за такси), които СГС е приел за неправилно разпределени. Прибавяйки тези недължими суми към посочения размер за удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор е заделена сума в поголям размер – 234 567,05 лв. В този смисъл и изчисленията за такси, направени на тази база, се явяват правилни.

Не може да се възприеме и тезата, че съдът е длъжен да посочва целия размер на таксата по т. 26 вр. забележка 1 от ТТРЗЧСИ и отделно да сочи пропорционално изчисления размер. Сторените от СГС пресмятания съответстват на сочените правила и не се налага промяна в извършеното разпределение и в тази му част.

При така изложените аргументи, извършеното разпределение от СГС, следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260858 от 09.02.2021 г. по в. гр. д. № 9071/2020 г., І ГО.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4