Решение № 220 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110158688 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са искове от „............“ ЕАД срещу В. Д. С. с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 277.55 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 20.40 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 31.10.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата о т 43.25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г. и за сумата от 4.26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., както и съдебните разноски.

Предявени са искове от „............“ ЕАД срещу Д. Б. С. с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 277.55 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 20.40 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 31.10.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата о т 43.25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г. и за сумата от 4.26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., 1 както и съдебните разноски.

Предявени са искове от „............“ ЕАД срещу И. Б. С. с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 277.55 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 20.40 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 31.10.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата о т 43.25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г. и за сумата от 4.26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., както и съдебните разноски.

Ответниците В. Д. С., Д. Б. С. и И. Б. С. са получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК са подал писмени отговори. Оспорват да са собственици/носители на вещното право на ползване/ на процесния недвижим имоти. Правят възражения за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

С Определение № 20322/16.05.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „..........“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 01.10.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 1031/12.10.2001 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

От приложените по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и отказ от наследство №97, том I, дело № 124/1987 г. се установява, че процесния имот- апартамент, находящ се в гр. София, ул. “Шести септември“ №37, ет.3 е собственост на Б.Т.С.. От Удостоверение за наследници (изх.№ РСЦ22-ЕВ00-449/10.05.2022 г.) е видно, че Б.Т.С. е починал на 16.03.1989 г., като е наследен от В. Д. С.-съпруга; Д. Б. С.дъщеря и И. Б. С.-дъщеря, при равни квоти-всеки по 1/3 идеална част, тъй като наследодателя Б.Т.С. го е придобил на основание, изключващо приложението режима на СИО.

Предвид изложеното, ответниците се явяват потребители по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „............“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети от „............“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 621.41 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 132.75 лева; сума за дялово разпределение от 35.99 лева.

От получената сума общо 790.15 лева, включваща сумите за отопление; за битово-горещо водоснабдяване и дялово разпределение се извади сумата от 18.18 лева, представляваща сума за изравнителните сметки (за възстановяване) се получава 771.97 лева, както и лихва от 166.48 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 07.10.2022 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „............“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 31.10.2022 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 30.10.2019 г.). Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на главницата за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г. е 4.23 лева. В тази връзка предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 767.74 лева, т.е. за сумата от по 255.91 лева срещу всеки един от ответниците и за периода от 31.10.2019 г. до 30.04.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 832.64 лева, респ. за сумата от по 277.55 лева срещу всеки един от ответниците и за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г. следва да бъде отхвърлен.

3

Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 771.97 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г. е 166.48 лева. В тази връзка и предвид правилото на диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за цялостния предявен размер от 129.74 лева, респ. за сумите от по 43.25 лева срещу всеки един от ответниците.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 61.21 лева, т.е. за сумата от по 20.40 лева срещу всеки един от ответниците, представляваща главница за дялово разпределение за периода о т 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата о т 12.79 лева, т.е. за сумата от по 4.26 лева срещу всеки един от ответниците, представляваща мораторна лихва върху главницата (от 61.21 лева, респ. от по 20.40 лева ) за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

Ответниците на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да заплатят на ищеца сумата от 1039.17 лева, респ. от по 346.39 лева, представляваща разноски- за държавна такса о т 2 5 9 . 7 9 лева, възнаграждения за вещи лица от 6 9 2 . 7 8 лева и юрисконсултско възнаграждение от 86.60 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

На адвокат Ф.С., като пълномощник на ответника В. С. следва да бъде присъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, сумата от 53.61 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

На адвокат М.Л., като пълномощник на ответника Д. С. следва да бъде присъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, сумата от 53.61 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

На адвокат С.Д., като пълномощник на ответника И. С. следва да бъде присъдена на 4 основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, сумата от 53.61 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“6-ти септември“№37, ет.3, ап.7, да заплати на „............“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 255.91 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия и за периода от 31.10.2019 г. до 30.04.2021 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 277.55 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г.