Решение № 140 от 30.06.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 313/2025
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Ловеч, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200313 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 10483846 на ОД на МВР Ловеч на П. Р. Б., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 650.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.01.2025 г. в 01:56 часа в обл.Ловеч, ПП І - 4 км. 65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с п.з.В26 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% е установено нарушение за скорост с МПС «Тойота Авенсис» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 116 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 56 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят П. Р. Б., който го обжалва в срок чрез адв.В. и излага, че е незаконосъобразен и необоснован, тъй като описаната в ЕФ фактическа обстановка не отговаря на действителната и оспорва, че че доверителят му е управлявал въпросният автомобил на посочената дата и място, тъй като на процесната дата – 27.01.2025 г. е бил ДПБ - Царев брод, тъй като страда от психично заболяване и е бил настанен на лечение с решение на РС-Попово по ч.н.д.№ 250/2024 г. за 1 срок от 2 месеца, като е постъпил в болницата на 09.12.2024 г. и е изписан на 27.02.2025 г., като режимът на лечението не допуска напускане на болницата.
На следващо място излага, че не са посочени координати или други индивидуализиращи белези, по които да може да бъде определено местоположението на техническото средство, с което е заснето извършеното нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Освен това излага, че в процесния ЕФ не е посочена дата на издаването му, което не позволява да се установи дали ЕФ е издаден в тримесечен срок от установяване на нарушението. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания електронен фиш, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.В., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага, че е било невъзможно доверителят му да е управлявал автомобила на въпросната дата, тъй като същият се е намирал в ДПБ – Царев брод на лечение при стационарен режим и няма как да е пропътувал цялото това разстояние и очевидно става въпрос за злоупотреба с личните му данни. Поради изложеното моли ЕФ да бъде отменен, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 11.04.2025 г., видно от известие за доставяне/л.30/, жалбата е подадена на 22.04.2025 г. по пощата, видно от пощенско клеймо/л.8/, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, като по същество е основателна. По делото е постъпила молба от жалбоподателя/л.43/, с която същият потвърждава извършените от адв.В. действия по изготвянето и подаването на жалба срещу процесния ЕФ, както и желанието му да го представлява в производството, за което е представено адвокатско пълномощно.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства от формална страна са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
2
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 116 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 56 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП-І-4, км.65+700, землището на с.Малиново, извън населено място, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 120 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 % толеранс е 116 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от 3 км или 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението,тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак.
Безспорно е установено, че за конкретния пътен участък стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство,както и че е имало табела с обозначение “камера за контрол на скоростта”, поради което не се възприемат възраженията в жалбата, че не е определено с категоричност местонахождението на използваното техническо средство, с което е констатирано нарушението.
Безспорно установено е по делото, че посоченият л.а. е бил засечен с с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №00305904964В, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване 3
№09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 113 – СГ- ИСИС/08.08.2024 г. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Тук следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, според която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.Анотирана съдебна практика
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно,че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначениекамера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на 4 правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 04.03.2025 г., след като по предвидения в закона ред е анулиран първоначално издадения ел.фиш № 10329192, издаден срещу собственика на автомобила. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез 5 посочване на санкционната норма. При издаване на първоначалния ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, който видно от справката за собственост е В. В.ев, който е възразил и е заявил чрез подаване на писмена декларация/л.27/, че автомобилът, с който е извършено нарушението е предоставен на П. Р. Б. и към датата на нарушението 22.02.2025 г. е бил в негово владение.
Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „ Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства процедурата по анулиране на първоначално издадения ел.фиш е спазена, като след получаване на декларация от собственика на автомобила, в която се сочи в чие владение е бил въпросния автомобил към датата на нарушението, първоначалният фиш е анулиран и е издаден нов обжалвания срещу жалбоподателя, който му е връчен по надлежния ред.