Определение № 946 от 27.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно дело № 20235300202101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба от С. К. Д. и К. Д. Д., чрез процесуалният им представител – адвокат С. К., срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.08.2023г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 150/2021г. по описа на РУ - Хисар при ОД МВР – Пловдив, преписка № 5461/2021г. по описа на ОП – Пловдив, водено за престъпление по чл.343, ал.1, бук.„В“ чл.342, ал.1 от НК.

В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора е необосновано и незаконосъобразно. В този смисъл взема становище по доказателствената съвкупност, като сочи, че по делото са налице две групи свидетели – такива, които донякъде подкрепят възприетата от прокурора фактическа обстановка, сред които А.С. и Л.С., както и друга група свидетели, които не твърдят такива факти. Сочи се и заключението на изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза, от посоченото в което може да се направи извод, че С. не е задействала спирачната система на автомобила преди удара, а след мястото на сблъсъка, съответно – не е възприела бягащото пред автомобила дете. Още въз връзка с посоченото в заключението, че водачката на автомобила би имала техническа възможност да избегне удара, ако се е движела със скорост по малка от 18 км/ч., то сочи, че С. е допуснала нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движила с несъобразена скорост.

1

Предлага обжалваното постановление на ОП-Пловдив да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от субекти в кръга на посочените от чл.243, ал.4 от НПК, а именно – наследници на пострадалото лице и подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от постановлението е получено от жалбоподателте на 27.09.2023г. - съгласно приложените разписки, а жалбата е подадена до ОС-Пловдив чрез ОППловдив на 03.10.2023г. - съгласно отразеното пощенско клеймо.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за установено, че свидетелката А.Ц.С. от гр.Пловдив, ул.

„***“ № ***, ет.***, ап.***, работела в УМБАЛ-Пловдив като *****. На 25.07.2021 г. тя била на гости при приятелката си - св.Л.С. С., също *****, която живеела в с.***, общ.Калояново, ул. „***“ № ***. Тъй като св.С. била нощна смяна на работа, св.С. обещала да я закара до гр.Пловдив с лек автомобил - марка „Ситроен”, модел “С2” и регистрационен номер ***, собственост на нейната дъщеря.

Така на 25.07.2021г., към 17,30 ч. горните две свидетелки потеглили с описания автомобил с регистрационен номер *** от дома на С., като последната управлявала автомобила. Времето било слънчево и топло.

Движейки се с автомобила по ул. „2-ра” в селото, те забелязали паркиран микробус от дясната страна на тротоара, като двете му гуми били качени па самия тротоар. Точно, когато достигнали предната част на микробуса, внезапно пред автомобила изкочило малко дете, което тичало. Водачът на автомобила - св.Л. С. рязко натиснала спирачка, но въпреки това последвал удар между колата и детето. Св.С. веднага слязла от колата и видяла, че детето лежало на пътя пред колата. Тя веднага извикала на жената, която била в двора на къщата, пред която бил паркиран микробусът, че детенцето й било ударено с автомобила им, след това отишла при момчето, взела го и притиснала с ръка раната на главата му, за да спре кръвотечението. През това време се събрали много хора и започнали да звънят на тел. 112, като подали сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие. След няколко минути пристигнал екип от ФСМП Калояново, филиал на ЦСМП Пловдив, който качил пострадалото дете в линейката. По време на транспортирането 2 към гр.Пловдив същото починало. На местопроизшествието пристигнали и служители на полицията. Водачът на лекия автомобил - св.Л.С. С. била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест“ 7410, а в последствие и за наркотици, като и двата резултата били отрицателни.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели – А.Ц.С., Г.К.Г., Н.Й.С.

М.И., С. К. Д., И.Д.А., Д.А.Д., З. В. Г., К. И. Г., В.Н.Г., които непротиворечиво установяват горната фактическа обстановка.

Същата фактическа обстановка се установява и от заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на трупа на Д.С.К. било установено следното: открито многофрагментно счупване с разместване на черепния покрив и основа, контузия и оток на мозъка с вклиняване, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, голяма разкъсноконтузна рана на главата тип „скали”, незначително вдишване на кръв в белия дроб, счупване не на лявата ключица, открито, множество охлузвания и оскъдни кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, единични изгаряния, счупване на десния напречен израстък на IV поясен прешлен с кръвонасядане. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар и натиск между тях, условия за каквото има при блъскане на пешеходец от лек автомобил и притискане под автомобила. Изгарянията на кожата са в резултат от действието на термичен фактор и са получени при контакт с г орещ детайл от долната част на автомобила. Причината за смъртта на Д.С.К. била черепномозъчната травма, довела до оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове в мозъчния ствол - дихателен и сърдечно-съдов. Смъртта настъпила бързо, но не моментално, а в порядъка на минути, като е била неизбежна.

Механизма на реализираното ПТП се установява и от заключението на изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза, съгласно което Л.С. С. управлявала л.а. „Ситроен С2“ по дясната лента на платното за движение на ул. „2-ра“ в с. Ръжево Конаре в посока от север на юг. През това време пешеходецът Д.С.К. на 5 год. е бил в западната част на пътя, зад паркиран л.а. „Форд Транзит“. Скоростта на л.а. „Ситроен С2“ непосредствено преди задействане на спирачната му система (и в момента на 3 удара) е била около 45 km/h. Когато л.а. „Ситроен С2“ е бил на около 9 - 10 м., пешеходецът Д.С.К. предприел пресичане на платното за движение в посока от запад на изток, от дясно но ляво пред л.а. „Ситроен С2“. Така е настъпил неизбежен удар в предната част на л.а. „Ситроен С2“. След удара Д.С.К. паднал на платното за движение и л.а. „Ситроен С2“ е преминал над него. След ПТП-то автомобилът се установил на място, а пешеходецът Д.С.К. останал на платното за движение, зад автомобила. В анализираната пътна ситуация, в момента на излизане на пешеходеца Д.С.К. зад паркирания л.а.

„Форд Транзит“, водачът на л.а. „Ситроен С2“ - Л.С. С. е нямала техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент, мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. В заключението още се посочва, че след попадането на обект в опасната зона на автомобил, водачът няма техническа възможност да избегне удар. Пешеходецът Д.С.К. станал видим за водачката на л.а. „Ситроен С2“ - Л.С. С., след като същият е излязъл зад паркирания л.а. „Форд Транзит“. Водачката е нямала техническа възможност да намали скоростта си преди удара, ефективното спиране е започнало след мястото на удара. Водачката на л.а. „Ситроен С2“ би имала техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движела със скорост по-малка от 18 km/h. Сочи се, че причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходецът Д.С.К. - на 5 год. е предприел пресичане на платното за движение, зад паркирания л.а. „Форд Транзит“ на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия се л.а. „Ситроен С2“.

При горната доказателствена съвкупност наблюдаващия прокурор е стигнал до извод, че са налице предпоставките на чл.243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от ППК, доколкото не са че налице доказателства за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК или друго такова от общ характер.

Последният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен и законосъобразен.

Така правилно е посочено, че за да бъде осъществен състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.”в“, вр. чл. 342 ал.1 от ПК, то е необходимо 4 от обективна страна да е налице нарушаване на правилата за движение при управление на моторно превозно средство, вследствие на което да е причинена смъртта на други го. Вярно е също така заключението, че в случая данни за такова нарушение на правилата за движение липсват, доколкото се установява, че причината за настъпилото произшествие е, че пешеходецът Д.С.К. - на 5 год., е предприел пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия се л.а. „Ситроен С2“ – съгласно данните по делото, включително и заключението на вече посочената автотехническа експертиза.

В този смисъл – по делото не се установяват доказателства за виновно поведение на лице, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат - смъртта на Д.С.К., по отношение на което заключението на прокурора е правилно.

Съдът намери за неоснователни възраженията в жалбата във връзка с коментара на доказателствената съвкупност от страна на прокурора.

Неоснователно е становището относно това, че по делото са налице две групи свидетели – такива, които донякъде подкрепят възприетата от прокурора фактическа обстановка, сред които А. С. и Л. С., както и друга група свидетели, които не твърдят такива факти.

Същото възражение е изцяло бланкетно, доколкото не се сочи коя е тази „другата група свидетели“, нито с какво техните показания противоречат на изнесеното от А. С. и Л. С.. Следва да се обърне внимание, че макар по делото да се разпитани множество свидетели, то никой от тях (освен А. С. и Л. С.) не твърди да е очевидец на механизма на самото ПТП, а единствено описват последиците от същото, които са възприели. Ето защо горното възражение остава неясно и като такова не може да бъде коментирано от съда.

На следващо място неоснователно е и възражението относно това, че съгласно заключението на изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза, от посоченото в което може да се направи извод, че С. не е задействала спирачната система на автомобила преди удара, а след мястото на сблъсъка, съответно – не е възприела бягащото пред автомобила дете.

Безспорно по делото се установява, че свидетелят С. е нямала 5 техническа възможност да намали скоростта си преди удара, като ефективното спиране е започнало след мястото на удара – както ясно е указано в т.8 от заключението на автотехническата експертиза. При така установената обективна липса на техническа възможност водача да започне спиране преди момента на удара с пострадалия, остава неясен както смисълът на твърдението, че С. „не е възприела“ бягащото дете пред автомобила си, така и предлаганите във връзка с последното заключения.

Съдът намери за неоснователно и възражението, свързано с посоченото в автотехническата експертиза, че водача на автомобила би имала техническа възможност да избегне удара, ако се е движела със скорост по малка от 18 км/ч., съответно – че С. е допуснала нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движила с несъобразена скорост.

В случая безспорно е, че скоростта на движение на управляваното от свидетелката С. МПС (установена около 45 км/ч. – т.2 от заключението на автотехническата експертиза) не е била превишена по смисъла на чл.21 от ЗДвП, поради което подлежи на преценка дали същата скорост е била съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП.