Решение № 2258 от 24.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2258

Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА канд № 20257050702160 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Митница Варна, срещу Решение № 130/01.07.2025г. по АНД № 220/2024 г. на РС - Девня, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG2024/2000-77/НП/29.04.2024г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], представлявано от П. Д. П., за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците ЗМ), на основание чл. 234 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 16 888.86 (шестнадесет хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), равняваща се на 8 635.14 (осем хиляди шестстотин тридесет и пет евро и четиринадесет евроцента), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С касационната жалба се поддържа, че постановеното решение на РС – Девня е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Оспорва се основният извод на съда, че нарушението, за извършване на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Милки Груп Био“ ЕАД, не е доказано по безспорен и категоричен начин. Посочва се, че при постановяване на въззивното решение съдът не е коментирал какви са били мотивите му да даде предимство на резултатите от изготвената и приета по делото съдебно-химическа експертиза пред експертизата, изготвена от ЦМЛ, въз основа на които АНО е достигнал до извод за осъществен от „Милки Груп Био“ ЕАД състав на нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. Развити са доводи, че за изясняване естеството на стоките и тяхната обработка за целите на определянето на тяхното тарифно класиране, не може да съществуват индивидуални методологии за всеки продукт и стока по отделно, с оглед на което митническите лабораторни експерти проучват и прилагат съществуващи стандарти, разработени от специализирани международни научни общности като напр. в конкретния случай, American Oil Chemists Society /AOCS/, които са разработили и публикували повече от 450 метода, всеки от които има за цел да тества определена характеристика на най-различни масла и мазнини. Така в конкретния случай по отношение на стоката, която е предмет на изследване в настоящото производство, от ЦМЛ е използван разработеният от АОCS метод (Ss) Сс 16-60. Посочва се, че прилагането на този метод дава възможност да се определи твърдостта или консистенцията на изпитвания материал (маргарини, шортънинги, млечно масло и подобни продукти), като този начин дава информация за вида или начина на обработка на материала - текстуриране, емулгиране и други подобни, в зависимост от вида на продукта. Определянето на консистенцията на мазнини, по метода AOCS (Ss) Cc 16-60, е част от цялостната последователност и логика за доказване, че дадена мазнина е претърпяла обработка текстуриране и представлява „шортънинг“. Необсъдено от решаващия състав е останало обстоятелството, че именно използваният от ЦМЛ метод АОCS /Ss / Сс 16-60 при изследване на процесната стока е посочен за приложим за установяване на нейните характеристики от самия производител на стоката, което се установява от анализния сертификат от 06.03.2023г., който я придружава при вноса. В него производителят сам е посочил, че този метод се прилага, за да се даде информация за вида на продукта. Твърди се в касационната жалба, че декларираният от дружеството в процесната МД от 02.05.2023 г. код от позиция 1511 на Комбинираната номенклатура /КН/ не е правилен, тъй като анализираната стока представлява палмово масло, което е рафинирано, но е претърпяло и допълнителна необратима обработка за модификация на кристалната структура, т. нар. текстуриране, който процес е специфично и единствено упоменат в Обяснителните бележки към хармонизираната система /ОБХС/ за позиция 1517, като допустим именно за стоките от позиция 1517 на КН и в такива случаи за този вид стока, внасяни от трети страни (Малайзия) е предвидена ставка за мито 16%.

В касационната жалба са изложени конкретни подробни съображения, с които се оборват констатациите на изготвената по делото и приетата от съда съдебно-химическа експертиза като се твърди, че при нейното изготвяне внесената стока е изследвана само визуално от вещото лице, без да са изследвани нейните обективни физико-химични характеристики. Поради това остава неясно как са формирани крайните му изводи, че не са налице необходимите и достатъчни доказателства, които да обосноват категорично твърдение, че процесната стока е претърпяла и друга допълнителна обработка, различна от рафинирането, т.н. „текстуриране“, водещо до промяна на кристалната структура на продукта.

Във връзка с горното в касационната жалба са изложени и доводи за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствените правила като се изтъква, че съдът е пренебрегнал факта, че относно установяване на обективните характеристики на стоката по делото са приложени две експертни заключения в противоположен смисъл, както и не са взети предвид представените писмени доказателства с писмо № 32-1122018/19.12.2024г. и молбата, представена в с.з. на 07.11.2024г.

Твърди, че ДРС не е извършил цялостна проверка на обжалваното НП и не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства. Не са взети предвид свидетелските обяснения на М. К., дадени в о.с.з. от 07.11.2024 г., според която рафинираното, избелено и дезодорирано масло е различен вид от изследвания продукт и именно твърдостта на взетата проба от стоката е разграничителния критерий, за да бъде преценено дали е претърпяло т.н. „текстуриране“, което безспорно е доказано с изследването чрез метода „пенетрация“, описан в РАП_66, основана на стандартния метод AOCS Cc 16-60. Неправилен е изводът на съда, че не могат да бъдат приети за безспорни резултатите от анализите, извършвани от ЦМЛ, доколкото изпитванията на стоката и анализите, извършвани от митническата лаборатория са за нуждите на митническия контрол. Твърди, че видно от приобщените по делото доказателства, безспорно се установява, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими стандарти при извършването на анализа на взетата проба. За неправилни счита и изводите на ДРС, че при извършеното тарифно класиране са взети предвид и Обяснителните бележки към Хармонизираната система, които не са нормативен акт. Общите правила за тълкуване на КН са единствените и достатъчно възможни мотиви, които служат за обосноваване класирането на стоки в кодовете от КН на ЕС. Счита, че приетото от ДРС е в противоречие с практиката на СЕС и на националните юрисдикции, че макар да нямат задължителна правна сила, ОБХС представляват годни способи за тълкуване на приложимия закон. Счита, че следва да се има предвид и че съгласно §3 на ОБХС за позиция 1517 е достатъчно да се установи, че продуктът е бил текстуриран, за да бъде класифициран той от позиция 1517, независимо дали е шортънинг, маргарин или друг специфичен препарат от мазнина или масло. Отнесено към тълкуването, дадено от СЕС по дело С-292/22, релевантните към спора въпроси са два: 1/ дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай съгласно т.48 от решението, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517 и 2/ дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване, са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на нейното правилно тарифно класиране. Цитирана е съдебна практика.

Възразява се и срещу размера на присъдените на оспорващото дружество във въззивната инстанция съдебни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар като счита последния за прекомерен предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и настоява същият да бъде редуциран до предвидения в приложимата Наредба на Висшия адвокатски съвет минимум. Счита, че относно разноските съдът следва да съобрази решението си с решение от 28.07.2016 г. на СЕС по дело С-57/2015 година.

Искането е да се отмени решението на РС – Девня и вместо него да се постанови друго, с което процесното НП да се потвърди изцяло. Настоява въззивното решение да се отмени и в частта на присъдените на оспорващото дружество разноски. Алтернативно, ако касационната инстанция намери за основателни доводите на касатора за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, иска делото да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В случай, че съдът отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност адвокатско възнаграждение на противната страна.

В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. В. К., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. В пледоарията си по същество на спора допълва, че чл. 50 от Закона за националната стандартизация регламентира, че международните и европейските стандарти като ISO и EN, стават български по БДС, след като бъдат официално въведени и одобрени от Изпълнителната агенция по акредитация. Макар методът AOCS Cc 16-60 да не се приема за валиден в Европа чрез конкретен нормативен акт, както е посочило вещото лице във въззивното производство, тъй като той не е част от официалното законодателство на ЕС за контрол на храните, неговата приложимост в европейския контекст се подчинява на т.нар. „принцип на каскадата“, заложен в Регламент (ЕС) 625/2017 относно официалния контрол, приложим по казуса съгласно чл. 1 § 2 буква „а“ от същия регламент. Според този принцип, когато липсват официални европейски методи (EN) или международни стандарти (ISO), лабораториите могат да използват национални такива от държавите членки или други признати методи, както и методи, разработени от организации като AOCS. Налице е създаден Кодекс Alimentarius, който е създаден от Организацията по прехрана и земеделие и Световната здравна организация към ООН, касаещи норми на качество, което определяне посредством задължителни анализи е в тясна връзка с методите на AOCS, които са най-високите международни стандарти. Именно такъв е използваният от ЦМЛ метод при изследване на пробите от процесната стока.

Ответникът - „Милки Груп Био“ ЕАД-София, в писмен отговор, подаден от адв. Св. Ж. в качеството на процесуален представител на ответника по касация, касационната жалба се оспорва, като се излагат съображения за правилност на атакуваното решение на РС - Девня. Подробно обсъжда приетата от въззивната инстанция съдебно-химическа експертиза, като обосновава извод, че правилно съдът е кредитирал именно нейното заключение, а не изготвеното в ЦМЛ. Настоява пред касационната инстанция да отхвърли касационната жалба на директора на ТД на Митница – Варна като неоснователна и да остави в сила атакуваното решение на РС – Девня.

В съдебно заседание, проведено на 06.11.2025 г. от адв. С. Ж. е депозирана молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с посочени следните въпроси:

1. Дали член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда санкция в размер от 100% до 200% от стойността на държавните вземания, определени допълнително от митническите органи като дължими, при положение че тези допълнителни вземания са заплатени или обезпечени?