Решение № 21053 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21053 гр. СС. 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110146326 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответницата Т. К. П., че дължи на ищеца следните суми: 188,13 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 39,95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 15.04.2022 г., 14,56 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 15.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23245/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснаден имот, находящ се гр.

СС. ж.к. „О.к.“, бл вх ап. аб. № ... като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по 1 реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т. К. П., чрез назначения си особен процесуален представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество. Твърди, че липсва договор между ответника и ФДР за процесния период, както и че липсват изравнителни сметки. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение. Оспорва представените от ищеца документи. Твърди, че сумите претендирани от ищеца са недължими. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – „Д... ООД (с предишно наимрднование „Б.... ООД), което изразява становище за основателност на исковете.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 23245/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: 188,13 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 39,95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 15.04.2022 г., 14,56 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 15.04.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

От приложения към исковата молба договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗТСУ (л. 54) се установява, че ответницата Т. К. П. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се гр. СС. ж.к. „О.к.“, бл вх а..

Представен е договор № ./09.06.2020 г., с който „Т.С.“ ЕАД е възложило на „Бр.

Б.“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, описани по адреси в Приложение № 1 към договора.

Приети са по делото общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна 2 енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост с, ведно със списък на етажните собственици.

Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Тодорова по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ответникът е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. Фирмата за Др е посещавала имота по време на годишния отчет, освен през 2020 г. По данни на ФДР в имота не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразделители. В имота не се ползва топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа само ТЕ отдадена от сградна инсталация. ТЕ за отопление не е начислявана. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за топла вода за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 188,12 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.

От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите, съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на дължимата главница топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 194,89 3 лева, които са останали незаплатени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че през процесния период ответницата е притежавала собствеността върху процесния топлоснабден имот. Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответницата е имала качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че последната е потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между нея и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че 4

Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Бр. Б.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Разпечатката съдържа 35 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9187fde8-a100-4244-a50c-7d225b3756d5