Решение № 108 от 14.04.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. гр. Димитровград, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20245610101497 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 27.12.2013 г. въз основа на изпълнителен лист от 23.09.2013 г. въз основа за заповед за незабавно изпълнение от 23.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1410/2013г. по описа на РС Димитровград срещу М. Е. М. като длъжник е образувано ИД № 486/2013 по описа на ДСИ при РС - Димитровград за сумата от 19062,76 лв.-главница, 9111,80 лв.- договорна лихва от 23.07.2010г. до 22.08.2013г., 2008,02 лв. наказателна лихва от 23.07.2010 г. до 22.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1505,84 лв. деловодни разноски.

Въз основа на молба от взискателя на 15.01.2014 г. е поискано налагането на първия запор върху трудовото възнаграждение, а на 23.04.2014 г., което е посочено в молбата, е поискано налагане на втори запор. Трети запор е поискан на 29.08.2014 г. върху трудовото възнаграждение от Община Димитровград и четвърти запор е поискан на 12.05.2016 г., които по същество били действия, които са прекъснали давността по отношение на вземането.

Въз основа на молба изх. № 16414/11.02.2016 г. като кредитор по делото въз 1 основа на извършена цесия бил конституиран „ ЕОС МАТРИКС"ЕООД. По делото са постъпвали суми от запора върху трудовото възнаграждение, като последния такъв е постъпил на 03.11.2016г.

След тази дата по делото не били извършвани каквито и да е било действия от категорията да прекъснат давността съобразно ТР 2/20 1 5 г. Постановките на т.10 от посоченото ТР започват да се прилагат от 26.06.2015г. занапред и то по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, каквото било настоящото.

От 03.11.2016 г. до 03.11.2018 г . били изтекли две години, през които взискателят не е поискал извършване на каквито и да е било изпълнителни действия и не са извършвани каквито и да е било такива. Именно поради това счита, че на 04.11.2018 г. са настъпили последиците на перемпцията, като всички последващи изпълнителни действия като извършени след нея са без правно значение.

С постановление от 10.02.2022 г. държавният съдебен изпълнител е прекратил производството по ИД 489/2013 г. поради настъпила перемпция на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На осн. т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изп.дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по право като е без значение дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изп. производство настъпва по право като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Именно поради това счита, че новата 5 годишна давност е започнала за тече от 04.11.2018 г. като е изтекла на 04.11.2023 г. Даже и да се приеме, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давностните срокове са спрели да текат и продължават да текат 7 дни от обнародването на този закон в ДВ / чл.13/ т.е от 21.05.2020г. поради което давностния срок в този период не е текъл 2 месеца и 7 дни, то посочената погоре петгодишна давност е изтекла на 11.01.2024 г.

Едва с молба с вх.№ 6042/24.04.2024 г. взискателят е поискал образувано на ново изп.дело въз основа на същия изпълнителен лист, като било образувано ново ИД № 548/2024г. по oписа на ЧСИ Cамуил Пеев. Същото е образувано след изтичане на петгодишната давност за вземането, предмет на изп.лист, 2 поради което и към момента на образуване на ИД № 548/2024 г. вземането е недължимо поради това, че е погасено по давност.

Счита, че към настоящия момент вземането на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД за главница в размер 19062,76 лв.-главница, 9111,80 лв. договорна лихва от 23.07.2010 г. до 22.08.2013 г., 2008,02 лв. —наказателна лихва от 23.07.2010 г. до 22.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1505,84 лв. деловодни разноски е погасено по давност, поради което и е недължимо.

Искането до съда е да постанови съдебно решение, на основание чл. 439 от ГПК, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1000 лв. главница, като частичен иск от иск за главница в размер 19062,76 лв. по договор за потребителски кредит № FL494798/23.09.2009 г., сумата от 100 лв. договорна лихва от 23.07.2010 г. до 22.08.2013 г. като частичен иск от иск за сумата от 9111,80 лева, сумата от 100 лв. -наказателна лихва от 23.07.2010 г. до 22.08.2013 г. като частичен иск от иск за сумата от 2008,02 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2013 г. до окончателното изплащане, за които е издаден изпълнителен лист от 23.09.2013 г., въз основа за заповед за изпълнение от 23.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1410/2013г. по описа на РС – Димитровград, за които е образувано ИД № 20248740400548 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, поради погасено по давност на вземанията.

Претендира направените разноски по настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество, в който се излагат следните съображения:

На 23.09.2009 г. бил сключен договор за потребителски кредит № FL494798 между М. Е. М. /кредитополучател/ от една страна, и ,,Юробонк България" АД /кредитор/, от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Посоченото вземане било прехвърлено /цедирано/ съгласно сключен договор за цесия от 18.01.2016 г. между Юробанк България" АД /цедент/ и ,,ЕОС Матрикс" ЕООД /цесионер/. Поради неизпълнение на договора, от първоначалния кредитор „Юробанк Бъпгария" АД било инициирано 3 заповедно производство, завършило с издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 1410/2013 г. по описа на РС Димитровград. Въз основа на процесния изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 486/2013 г. по описа на ДСИ към РС Димитровград. Същото било прекратено на основание чл. 433, ап. 1, т. 8 от ГПК на 10.02.2022 г. и било преобразувано по депозирана молба от ,ЕОС Матрикс" ЕООД на 24.04.2024 г. в ново изпълнително дело № 548/2024 г., по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. номер 874 при КЧСИ и район на действие ОС -Хасково, което било висящо към датата на депозиране на исковата молба.

Счита, че предявеният иск е частично недопустим, а по същество неоснователен, като излага следното:

На първо място следвало да се посочи, че доколкото по първоначално образуваното изпълнително дело № 486/2013 г. по описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към РС Димитровград са налице множество постъпления, отбелязани и на гърба на процесния изпълнителен лист, със същия били погасени дължимите деловодни разноски.

В този смисъл, предявеният иск се явявал недопустим по отношение искането да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника дружество сумата в размер на 1505,84 лева, представляваща деловодни разноски, тъй като същата била събрана в хода на изпълнителното производство и за ищеца не е налице правен интерес да установи недължимостта й.

Счита, че за установените вземания със заповедта за изпълнение тече 5годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл. 117, ал. 2 З3Д /в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 Г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., 111 г. о., ГК1.

В конкретния случай, на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по образуваното изпълнително дело № 548/2024 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев на 08.05.2024 г., като същата е в влязла в сила, поради неподаването на възражение в 4 законоустановения за това срок. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от 33Д, за цялото вземане следвало да се прилага 5-годишната погасителна давност.

Във връзка с изложеното, доколкото не е подадено възражение по отношение на връчената заповед за изпълнение, същата е влязла в сила на 08.06.2024 г. и считано от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност за цялото вземане. При издадена заповед за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 от ГПК , неподаването на възражение по чл. 414 , ал. 1 от ГПК (или неподаването му в срок), следва да се тълкува като признание на длъжника по смисъла на чл. 116 , ал. 1, б. "а" от 33Д, при което с влизане в сила на заповедта, течението на погасителната давност се прекъсва. В този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.

Поради тази причина неоснователно се явявало твърдението на насрещната страна, че към датата на депозиране на исковата молба, вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, били погасени по давност.

Отделно от горното, в исковата молба, ищецът се позовавал, че погасителната давност за процесното вземане е настъпила на 04.11.2023 г.

Това твърдение било неоснователно, тъй като от една страна, погасителната давност била прекъсната с влизането в сила на заповедта за изпълнение, а от друга страна кредиторът не е бездействал, като е предприел редица изпълнителни действия спрямо длъжника.

Съгласно даденото разрешение с т. 3 от ТР № 2/2023 Г. от 04.07.2024 г, по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, се приема, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция". В този смисъл, дори да се приеме, че в даден момент по първоначално образуваното изпълнително дело № 486/2013 г. по описа на ДСИ към РС -Димитровград е настъпила перемпция, същата е без правно значение за прекъсване на давността.

В хода на изпълнителното дело били извършени редица изпълнителни действия, като последните депозирани молби, с които погасителната давност е прекъсната, са изпратени на 09.10.2019 г. и 25.02.2022 г. С молбите е поискано прекратяване на производството и връщане на приложения изпълнителен лист 5 по депото с цел образуване на ново изпълнително дело по компетентност в друг съдебен район.

Счита, че с това действие погасителната давност е прекъсната, тъй като свидетелствала за активната роля на взискателя за образуване на ново изпълнително производство.

На 24.04.2024 г., преди да изтече погасителната давност за вземанията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист, от ответника била е входирана молба за образуване на ново изпълнително дело по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с която погасителната давност била прекъсната. Константната съдебна практика приема, че молбата за образуване не прекъсва давността, но когато съдържа искане за извършване на изпълнителни действия, прекъсва погасителната давност. Именно такава била и молбата в процесния случай, тъй като в т.5 от същата било обективирано искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

В хода на новообразуваното изпълнително дело № 548/2024 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, погасителната давност била прекъсната на 30.04.2024 г. с изпращането на запорно съобщение за налагане на запор на банковата сметка на длъжника и на 08.06.2024 г. с влизането в сила на заповедта за изпълнение.

Предвид горепосоченото, в настоящия случай кредиторът не е бездействал, като са извършвани регулярно изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност.