Решение № 541 от 10.04.2020, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 258/2020
- Вид
- Решение № 541
- Подписан
- 10.04.2020
- Състав
- ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ, ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА, ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 221 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 141 ал.1 т.1 · Закон за водите
- чл. 190а ал. 1 т. 3 · Закон за водите
- чл. 190а ал. 2 · Закон за водите
- чл. 200 ал. 1 т. 39 · Закон за водите
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 541
/ 10.04.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов при секретар
Й. Б. и прокурор Христо Колев разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 258/2020 година Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, против решение № 131/16.12.2019 година по н.а.х.д. № 293/2019 година на Районен съд – Карнобат (РС), с което е отменено наказателно постановление № НЯСС - 177/25.09.2019 година на заместник – председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (НП).
С НП, на Община Сунгурларе за нарушение на чл. 190а ал. 2 във връзка с чл. 190а ал. 1 т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Касаторът счита решението за неправилно. В жалбата се твърди, че съдът не е отчел правилно фактическата обстановка по спора – неизпълнение на предписание, което няма пряка връзка с липсата или наличието на основен изпускател в проверения язовир, защото предписанието е било за осигуряване на достъп чрез премахване на високата тревна и храстова растителност.
Иска обжалваното решение да бъде отменено, като НП бъде потвърдено.
Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.
С процесното НП, на общината е наложена имуществена санкция за това, че при извършена проверка на 18.06.2019 година на общински язовир „В имот № 000346“, намиращ се поземлен имот № 000346 в землището на село Садово, община Сунгурларе, е констатирано, че не е изпълнено задължително предписание, дадено с констативен протокол № 06 – 01 – 10/15.01.2019 година на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ в ДАМТН – да се осигури достъп до основния изпускател на язовира, с определен срок за изпълнение 18.04.2019 година.
РС е отменил НП като е приел за установено, че язовирът конструктивно не разполага с основен изпускател, поради което предписанието с невъзможен предмет няма как да бъде осъществено, съответно – не може да има и нарушение, изразяващо се в неизпълнението му.
Решението на РС е правилно и мотивите му се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 141 ал.1 т.1 от ЗВ, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност.
Лаконичният текст на закона е пределно ясен. В императивна форма на собственика (единствено) е възложено задължението за поддържане на язовирната стена в техническа изправност, т.е. в състояние, в което тя може да изпълнява пълноценно предназначението си. Съответно, той е и лицето, което носи отговорността да допуснато административно нарушение на цитираната разпоредба.
В първоначално издаденото предписание от 15.01.2019 година по осигуряване на безопасната техническа експлоатация е указано в срок до 18.04.2019 година да бъде осигурен достъп до „основния изпускател“ на язовирната стена. Това предписание не е оспорено от адресата си (лист 17 – 18 от н.а.х.д.
№ 293/2019 година).
При повторната проверка от 18.06.2019 година е констатирано наличие на висока тревна и храстовидна растителност в зоната на въздушния откос, което възпрепятства извършването на обход; гъста храстовидна растителност в преливника и отводящия канал, и извод за неизправност на тази част от съоръжението; „основен изпускател: не установен, няма достъп до висока тревна и храстовидна растителност“. Констатирано е и неизпълнение на първоначалното предписание в указания срок (лист 15 – 16 от н.а.х.д. № 293/2019 година).
Неизпълнението на предписанието е квалифицирано като нарушение, за което е наложена имуществена санкция с НП.
В съдебното производство, обаче, от санкционираното лице са ангажирани доказателства, че язовирът (конструктивно) не разполага с „основен изпускател“. Т.е. общината обективно не би била в състояние да осигури достъп до нещо, което не съществува, дори да беше извършила необходимото почистване на стената на язовира от храсти и висока тревна растителност. Твърденият отрицателен факт от санкционираното лице (липса на основен изпускател на язовира) не е опроверган от наказващия орган в производството по обжалване на НП, а именно върху органа е възложена доказателствената тежест по установяване на всички признаци на нарушението, за което е наложена имуществената санкция.
Напълно основателно РС е приел, че невъзможният предмет на предписанието обуславя извод за незаконосъобразност на НП.
Решението следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/16.12.2019 година по н.а.х.д. № 293/2019 година на Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: