Решение № 40 от 14.02.2020, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 706/2019
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 14.02.2020
- В сила
- 14.02.2020
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА, ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №40 гр. ВРАЦА, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 31.01.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар
ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 706 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 19925/11.11.2019 г. на адв.К.К., в качеството му на особен представител на ответницата К.Б.П., против Решение № 864/18.10.2019 г. по гр.д.№ 52/2019 г. на Районен съд-Враца в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК и е признато за установено, че К.Б.П. дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.София сумата 513,17 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 22.11.2015 г., сключен с "Банка ДСК" ЕАД; сумата 92,88 лв. - възнаградителна лихва за периода 10.07.2016 г.-22.11.2016 г.; сумата 91,09 лв. - лихва за забава за периода 23.11.2016 г.-23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2566/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 4065/2018 г. на РС-Враца, както и в частта, в която е осъдена да заплати деловодни разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че предявените искове са недопустими, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно - липсва уведомление до ответницата по реда на чл.99 ЗЗД за извършената цесия и ищецът ненадлежно е упражнил правото си на иск. Посочва се, че районният съд не е съобразил, че въззивницата не е запозната с преддоговорната информация под формата на Стандартен Европейски Формуляр, което обстоятелство само по себе си е следвало да доведе до отхвърляне на предявените искове. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е извършил проверка дали договорът за кредит отговаря на изискванията на чл.11 ЗПК, дали е действителен, както и дали съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 ЗЗП.
Жалбоподателят счита, че по делото липсват данни по какъв начин е формирано всяко от претендираните вземания. Намира също, че районният съд не е съобразил, че претендираните лихва са прекомерни и в противоречие с добрите нрави. По отношение на претендираната възнаградителна лихва счита, че не е фактурирана в съответствие със ЗСч и назначената експертиза не може да замени липсващите счетоводни документи. Посочва, че следва да бъде уважено направеното възражение за прихващане и с недължимо платените от ответницата суми следва да бъдат изцяло погасени действителните й задължения.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на исковите претенции изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Преди съдебно заседание е постъпила писмена молба от юрисконсулт Т.К., с която заявява, че оспорва жалбата, няма доказателствени искания, моли да бъде потвърдено обжалваното решение и на въззиваемия да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районният съд е сезиран със заявление на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.София, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против К.Б.П.
*** за следните парични вземания: главница в размер на 513,17 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 92,88 лева за периода от 10.07.2016 г. до 22.11.2016 г.; мораторна лихва в размер на 108,61 лева за периода от 11.07.2016 г. до 23.08.2018 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 4065/2018 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2566/31.08.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с Разпореждане № 9035/19.11.2018 г. районният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, за което е длъжен да уведоми съда.
Съобщение, придружено с препис от Разпореждане № 9035/19.11.2018 г., е връчено на заявителя на 05.12.2018 г., а искът е предявен на 07.01.2019 г. /понеделник - първи присъствен ден след последния ден на срока/, поради което същият е процесуално допустим.
Както в заявлението, така и в исковата молба се сочи, че вземането произтича от договор за кредит № 142704 от 22.11.2015 г., сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД и ответницата К.Б.П., по силата на който банката е предоставила в заем парична сума в размер на 729,46 лв., която е усвоена изцяло от кредитополучателката. Посочва се, че страните са се уговорили кредитът да бъде погасен на 12 месечни погасителни вноски, както и да се олихвява с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 31,72% при годишен процент на разходите /ГПР/ от 36,72% . Твърди се, че ответницата не е обслужвала редовно задълженията си по кредита. Крайният срок за изпълнение по договора е настъпил на 22.11.2016 г. и към тази дата е станал изискуем целия неплатен остатък от главното задължение, като се дължат и неизплатената част от договорената възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава.
Посочва се, че на 19.10.2016 г. между кредитодателят "БАНКА ДСК" ЕАД и ищецът "Фронтекс интернешънъл" ЕАД е сключено допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016 г., по силата на което титуляр на вземанията по сключения с ответницата договор за кредит е станал ищецът. Твърди се, че съгласно задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът е упълномощил и цесионерът е уведомил лично длъжника К.П. за прехвърлянето на вземанията.
В съдебното производство отново е извършено връчване на исковата молба в условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба съдът е назначил особен представител на ответницата П.. В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от адв.К.К., в качеството му на особен представител, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Навеждат се доводи, че ответницата не е уведомена за извършената цесия; че исковата молба е нередовна; че ответницата не е запозната с преддоговорната информация под формата на Стандартен Европейски Формуляр; че следва да се извърши проверка дали договорът за кредит отговаря на изискванията на чл.11 ЗПК, дали е действителен, както и дали съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 ЗЗП.
Навеждат се доводи, че не са представени доказателства по какъв начин е формирано всяко от претендираните вземания; че претендираните лихви са прекомерни и в противоречие с добрите нрави. Правят се възражения за прихващане и за изтекла погасителна давност.
Пред районния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Събраните доказателства са обсъдени подробно и е приета фактическа обстановка, въз основа на която първоинстанционният съд е направил правни изводи за частична основателност на исковите претенции, като с Решение № 864/18.10.2019 г. по гр.д.№ 52/2019 г. е признал за установено, че К.Б.П. дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.София сумата 513,17 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 22.11.2015 г., сключен с "Банка ДСК" ЕАД; сумата 92,88 лв. - възнаградителна лихва за периода 10.07.2016 г.-22.11.2016 г.; сумата 91,09 лв. - лихва за забава за периода 23.11.2016 г.-23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2566/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 4065/2018 г. на РС-Враца. Със същото решение е отхвърлен предявения от "Фронтекс интернешънъл" ЕАД установителен иск за сумата над 91.09 лв. до пълния предявен размер от 108.61 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.07.2016 г.-22.11.2016 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното и исковото производство.
Настоящият съдебен състав, като взема предвид оплакванията в жалбата, намира, че предметът на спора пред въззивната инстанция се свежда до установяване съществуването на вземания на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, гр.София против К.Б.П. за главница в размер на 513,17 лв.; възнаградителна лихва за периода
10.07.2016 г.-22.11.2016 г в размер на 92,88 лв.; лихва за забава за периода 23.11.2016 г.-23.08.2018 г. в размер на 91,09 лв.
Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд, относими към предмета на спора пред настоящата съдебна инстанция.
В отговор на изложените във въззивната жалба оплаквания и на основание чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Правната квалификация на предявените установителни искове е чл.422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за кредит между "БАНКА ДСК" АД и К.Б.П. чрез реално предоставяне на определена парична сума на ответницата, в качеството й на заемател; поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери; сключването на валиден договор за цесия, по силата на който заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по сключения с ответницата договор за потребителски кредит.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответницата е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
От представените доказателства се установява, че на 22.11.2015 г. между "БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София и ответницата К.Б.П. е сключен Договор за стоков кредит № 142704, по силата на който банката е предоставила на ответницата стоков кредит в размер на 729,46 лева за закупуване на мобилен телефон.
След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
Разпечатката съдържа 45 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9185ea10-9e34-404a-8742-50aa446d9dce