Решение № 1059 от 20.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Перник, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720103484 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. П. С., ******************, ЕГН ********** срещу Община Перник, ЕИК: 000386751, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1. Ищецът твърди, че на ******, паркирала личния си автомобил на ****************** и се запътила към близкия магазин на ******************. За да го посети било необходимо да слезе по четири броя циментови стъпала. Времето било ясно и с отлична видимост.

Твърди, че на първото стъпало ****** попаднал в дупка, образувана в стъпалото, поради което изгубила равновесие и паднала по стълбите. В резултат изпитала изключително силна болка в областта на ******. Клиент на магазина извикал Бърза помощ, където била поставена диагноза – ****************** Това наложило ****** на следващия ден – ****** Тъй като болницата в гр. Перник не разполагала с анестезиолог се наложило с частна линейка да бъде откарана до друго лечебно заведение в гр. София, като през цялото време изпитвала изключително силна болка.

******та се състояла на ****************** ищцата била освободена от болницата и насочена към рехабилитационен център „Овча купел“, където постъпила на ****** и престояла десет дни, заплащайки всички разходи.

В края на ****** била освободена за домашно лечение, като по лекарска препоръка наела ******************.

Твърди, че през целия процес на възстановяване изпитвала много силни болки.

Те пречели на ******. Приемала множество ******************. Придвижването и първоначално било единствено с ******************, а след това с ******************. Наложили се да бъде обгрижвана изцяло ******, тъй като тя не могла сама да стори това. От наложилото се обездвижване изпитвала болки в цялото тяло. Към настоящия момент болките също били налице, особено осезаеми при промяна на времето и през зимата.

Твърди, че мястото , на което са получени описаните вреди е общинска собственост, поради което нейна е отговорността да понесе претърпените от ищцата 1 имуществени и неимуществени вреди.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 17000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства), ведно със законна лихва върху сумата от ****** (датата на увредата) до окончателното плащане за причинените му неимуществени вреди, резултат от падане на неподдържано общинско стълбище на ******************, както и 4000,00 лева представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди (разходи, свързани с проведеното лечение) от същата вреда.

Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор в срок. Намира предявените искове за неоснователни. Оспорва стълбите да са част от общинската собственост, за чието поддържане носи отговорност. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е следвало да възприеме препятствието и да го избегне след като се увредата е в светлата част на деня.

Оспорва вредата на е настъпила на мястото и по начина, описани в исковата молба. Намира, че по делото не е установена причинно-следствената връзка между твърдяното падане и описаните неудобства и страдания. Намира претенцията за завишена с оглед на конкретните страдания, претърпени от ищеца, позовавайки се на данните от приложените от него писмени доказателства.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат застъпените тези. Ищцата се явява лично.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат 2 осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община Перник чрез своето действие или бездействие.

Съдът намира за безспорно установено по делото правнорелевантното обстоятелство, че на ******, след като паркирала личния си автомобил на ******************, ищцата се запътила към близкия магазин на

******************, като при слизане по циментови стълби на първото стъпало ****** попаднал в дупка, образувана в стъпалото, поради което изгубила равновесие и паднала по стълбите, при което е получила увреждането, посочено в исковата молба.

Този извод почива на данните изложени от св. В. И., който се отзовал, тъй като бил в непосредствена близост.

Настоящият състав кредитира тези показания, тъй като свидетелят, е предал обективно своите преки възприятия, без да влага оценъчен характер в същите.

Свидетелят е незаинтерисован от изхода по спора, спомня си в детайли момента, вкл. часа на събитията, като свързва това с конкретни факти, част от неговото ежедневие към тази дата.

Свидетелят подробно описва мястото – пътно платно, тротоар и стълби, които са подход към по – ниско разположена площадка спряно тротоара, след което е магазина, намиращ се в партерния етаж на жилищен блок. Като живущ в непосредствена близост е наясно, че от ****** до настоящия момент стълбите са разрушени и не са ремонтирани. За да бъдат избегнати се налага магазина да се подмине с около 20 метра, след което да се върнеш по друг тротоар.

При тези обективни данни, съдът приема, че увредата е настъпила на стълби, чест от тротоара между ****************** и магазин на ******************.

Съгласно чл. 29 ЗП Агенцията и Общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда. Ремонтът и поддържането на тротоарите обаче е изрично поверена на съответната община, арг. чл. 30, ал. 4 ЗП. Тя неминуемо носи отговорност и за прилежащите към тротоарите стълби, които са свързани с тях. Дори и да се приеме, че стълбите не са част от общинския поземлен имот, то обслужващото им предназначение като пешеходна зона, предназначена за придвижване към друг общински участък, вменява задължение за общината по силата на цитираната разпоредба.

По делото се установява и конкретното нараняване - ****************** в която насока са показанията на св. Т. И. Настоящият състав кредитира тези показания, тъй като свидетелят, макар и кръга на лицата по чл. 172 ГПК, е предал обективно своите преки възприятия, без да влага оценъчен характер в същите. Тези показания са преценени и с останалите събрани по делото доказателства – медицинска документация и заключение по съдебно медицинска експертиза, като съдът намира пряка връзка и взаимодопълване между отделните доказателствени източници.

При тези обективни данни и приложимо право, съдът приема, че ответникът е отговорен за причинените на ищеца неимуществени вреди, които са резултат от падане след стъпване в разрушено и необезопасено стъпало, част от тротоарната ****** Безспорно е установено мястото, вредата и причинно-следствената връзка.

По отношение на иска за неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.

52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката 3 на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл.

52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства, които се установяват от приетото като писмено доказателства – медицинска документация от проведено лечение, СМЕ и свидетелски показания. От съвкупния анализ на тези доказателства се установява, че нараняването се изразява в ******************. Обичайното възстановяване протича за около десет месеца, като силните болки са през първите два месеца. В конкретния случай при прегледа на ****** вещото лице е установило, че обема на ****************** е ограничен с около 20%. Натоварването на този крак би било свързано с болка и към настоящия момент, макар и лечебния процес да е завършен. Освен посочения дефицит в движението вещото лице не установява други усложнения от неврологичен или механичен характер.

От показанията на св. Т. И.се установява и конкретните болки и страдания на ищцата, както и етапите на лечение. Първоначално е приета в МБАЛ „Рахила Ангелова“, където е констатирано счупването на ставата. На следващия ден се наложило да бъде транспортира до болница в гр. София, тъй като лечебното заведение в гр. Перник не разполагало с анестезиолог и обективно не можело да се проведе необходимата ******. Пътуването било съпроводено с изключително силна болка поради неравностите в пътя, макар шофьорът да е избрал по – равния маршрут.