Присъда № 172 от 18.10.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №172/18.10.2023 г. по НОХД №3148/2023 г. по описа на БРС.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С. П.

А., с ЕГН ********** с който той е обвинен в това, че след като е осъден по гражданско дело № 10019/2019 г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 12.02.2020 г., да издържа свой низходящ - детето си П. С. А., родена на **.**.****г. в гр. Б., чрез нейната майка и законен представител А. С. Д., родена на ************* с месечна издръжка в размер на 180 /сто осемдесет/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 3 /три/ месечни вноски, в периода от месец юни 2022г. до месец август 2022г., включително, всяка по 180 /сто осемдесет/ лева, в общ размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева, платими в гр. Б. - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по чл.183,ал.1 НК досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че предвид приложената вносна бележка,с което са погасени в пълнота инкриминираните три месечни вноски за издръжка, подсъдимият следва да бъде признат за виновен в осъществяване на престъплението по чл.183, ал.1 НК и на основание чл.183,ал.3 НКда не бъде наказан.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Н. А. - БАК, също счита, че аналогично с доводите на прокурора, са налице предпоставките на чл. 183, ал. 3 НК , поради което и пледира за ненаказване на нейния доверител.

При предоставеното му право на лична защита подсъдимият се присъединява към позицията на адвоката си. В своята последна дума подсъдимият посочва,че неплащането на издръжка за процесните три месеца се дължи на смяна на работодател и начисляване на трудови възнаграждения със задна дата.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият С. П. А., с ЕГН **********, *************************** Подсъдимият С. П. А. и свидетелят А. С. Д., *****************живели на съпружески начала, като имали общо дете - П. С. А., родена на **.**.****г. в гр. Б..

Със съдебно Решение по гражданско дело № 10019/2019 г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 12.02.2020 г., са предоставени родителските права по отношение на П. С. А. на майката св. А. С. Д., като бащата - С. П. А. бил осъден да заплаща на непълнолетното си дете чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 180 /сто осемдесет/ лева. Въпреки, че бил осъден, обвиняемият С. А. съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно - 3 /три/ месечни вноски, в периода от месец юни 2022г. до месец август 2022г., включително, всяка по 180 лева, в общ размер на 540 лева, платими в гр. Б..

В хода на разпоредителното заседание, защитникът на подсъдимия представи вносна бележка от 18.10.2023г., удостоверяваща извършено от подсъдимия С. П. А. плащане по сметка на А. С. Д. с вписано основание- издръжка на П. С. А. за месеците 10.2021г., както и за м.06 – м. 08.2022г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: обяснения на подсъдимия С. А., дадени в ДП /л.29/, / свидетелски показания на свидетеля А. С. Д. /л.36 , л.39, л.40 на ДП/, Определение №1293/12.02.2020 г. по гр.д.

№10019/2020 г.; писмена справка от ДСИ Т. М. №14803/07.10.2022 г. по изп.д.№279/2020 г. по описа на ДСИС при БРС / л.22 и л.58 и писмо – л.60 от ДП/,писмо –справка от ТД на НАП Б. относно подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени трудови договори /л.46 от ДП/, 1 справка от НОИ ТП-Б. от регистър на трудови договори за лицето С. П. А. за периода от 01.01.2022 г.-23.01.2022 г./л.48-49 ДП/ писмо-справка от Дирекция „Бюро по труда“ , с което информират,че С. А. за периода от 01.2022 г.-19.01.2023 г. не е бил регистриран в „Дирекция Бюро по труда“, писмени справки от Агенция по вписвания, видно от които за периода от 01.01.2020 г. до 17.03.2023 г. не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания, характеристична справка,справката за съдимост, както и приобщената в разпоредителното заседание вносна бележка от 18.10.2023г., удостоверяваща извършено от подсъдимия С. П. А. плащане по сметка на А. С. Д. с вписано основание- издръжка на П. С. А. за месеците 10.2021г., както и за м.6 – м. 8.2022г.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването от формална страна на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените фактически изводи. Изводите на съда относно инкриминираната престъпна дейност на подсъдимия и неговото персонално участие в нея имат своето легитимно основание в наличните доказателства, съответно и нужната солидна фактическа и логическа опора, като с оглед всеобхватното, пълно изясняване на обективната истина, постижима през събрания доказателствен материал, и използваните средства за проверка на отделните доказателствени източници съдът формира убеждението си относно авторството, и виновността на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на свидетелката А. С. Д., и обясненията на подсъдимия С.

А., които могат да се ценят като източник на преки доказателствени факти. Съдът приема, че показанията на тази свидетелка предават истинно фрагментите от инкриминираната фактология по делото, предвид обстоятелството на пълното съответствие на съобщеното от нея по отношение на значителна част от елемнтите формиращи картината на процесното деяние. Тези показания пресъздават точна, и конкретна информация , чийто произход- от правоимащо лице в качеството на законен представител на ненавършилото пълнолетие дете и с оглед тяхната несъмнена фактическа връзка с деянието, представляват пълен и точен доказателствен източник.

Показанията са правдиви от гледище на тяхната последователност и информационносъдържателни характеристики и предвид нивото на устойчивост на свидетелката към възпроизвежданите от нея факти.

Аргумент в полза на верността на този извод е и факта на пресъздаване на относимите обстоятелства свързани с изследваното пасивно поведение на подсъдимия, досежно задължението му да престира ежемесечна издръжка на непълнолетната си дъщеря П. А., установено с Определение №1293/12.02.2020г. за одобряване на съдебна спогодба по гр.д.10019/2020 г. РС-Б., породило правна сила на 12.02.2020г., от което и произтича задължението на подсъдимия С. П. А. да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител в размер на 180 лв.,считано от 25.11.2019 г.до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Свидетелката обособява основните правнозначими факти, а именно: че погасяването на периодичните престации за издръжка от страна на подсъдимия е започнало по принудителен ред,едва след образуване на изпълнително дело на 08.06.2020 г.при ДСИ Т.

М., като паричните месечни преводи са били в различен размер /включително надхвърлящ съдебно утвърдения по спогодбата размер на издръжката -180 лв./ и обхващали вноски за издръжка за неизпълнени задължения,считано от началния момент на дължимост- 25.11.2019 г.В заключение свидетелката обособява,че инкриминираното бездействие на подсъдимия по отношение на задължението за плащане на месечна издръжка касае изключително и само месеците юни, юли и август 2023 г. Тези фактически твърдения в показанията на св. Д. са в информационно единство с писмените справки от 07.10.2023 г. и от 16.02.2023 г. на ДСИ Т. М. по изп.дело №279/2020г. , в които по еднозначен начин е обективирано,че общият размер на неплатената сума за минало време е 766, 90 лв. и съответства на неплатени вноски за издръжка за 4 месеца и 8 дни. При проверка и съпоставка на достоверността, изчерпателността и актуалността на последната по време справка от 16.02.2023 г. по и.д.

№279/2020 г. по описа на ДСИС при БРС, с нововъведените факти в показанията на св.А. Д., депозирани пред разследващ орган на 07.06.2023 г., същите информират за обстоятелството,че през м. май 2023 г. свидетелката е получила плащане в размер на 230 лв., чието завишение /с 50 2 лв./ над прага на дължимата вноска от 180 лв. В корелация с тези факти съдът цени и депозираната в хода на разпоредителното заседание на 18.10.2023г. вносна бележка от 18.10.2023г., удостоверяваща извършено от подсъдимия С. П. А. плащане по сметка на А. С. Д., погасяващо месечните вноски за издръжка на П. С. А. за месеците 10.2021г., както и за месеците от обхвата на инкриминирания период м.06 – м. 08.2022г.

Очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл. 102 на НПК предмет се подкрепят убедително и от фактическите данни, инкорпорирани чрез писмената документация , в т. ч. с писмена справка от 25.01.2023 г. /л.46 от ДП/ относно подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени трудови договори, в съответствие с която подсъдимият е бил във валидно трудово правоотношение с „Авто Инвест 72“ЕООД в периода от 21.09.2021 г.-01.06.2022 г. и с „Пикстрой Б.“ ООД, считано от 29.04.2021 г. Този писмен доказателствен източник е в корелация допълнително с приобщените извлечение от Регистър на трудовите договори на НОИ за периода от 01.01.2022 г.-23.01.2023 г,и с останалите писмени доказателства писмо-справка от Дирекция „Бюро по труда“ , и писмени справки от Агенция по вписвания, които в съвкупност обособяват стройна система от косвени доказателства относно занижените материални възможности на подсъдимия да престира дължимата месечна издръжка в инкриминирания период м.06-м.08.2022 г. за обезпечаване на социално-битовите потребности при отглеждането и възпитанието на неговото малолетно дете.

Въз основа на съвкупността от преки гласни доказателствени източници, чиято достоверност е приета от съда да е извън всяко съмнение, и на база приобщената одобрена с Определение № 1293/12.02.2020 г. по описа на Районен съд гр.Б. по гр.д. съдебна спогодба по гр.д.№10019/2019 г. съдебна спогодба, съдът формира заключение за наличие на единна, смислово и съдържателно съгласувана доказателствена основа, обуславяща несъмнения извод за авторството на деянието, предявено с параметрите на обвинителния акт,за начина на неговото осъществяване чрез бездействие по отношение на периодичното задължение за заплащане на издръжка в размер на 3 месечни вноски, за правопораждащите във формален аспект отговорността на подсъдимия основания и за времевия интервал на осъществяване на неправомерното бездействие в периода м.06.2022 г.-м.08.2022 г.

Съвкупната интерпретация на обсъдените доказателствени средства - свидетелските показания на А. С. Д. (и обясненията на подсъдимия С. П. А. от ДП, последните в аспекта им на доказателствен способ, и на средство за защита), анализът на пресъздадените чрез тях конкретни факти за конкретния период от 3 месеца на инкриминираното пасивно поведение на подсъдимия по отношение на задължението му да заплаща месечна издръжка въз основа на одобрена от гражданския съд спогодба, са релевантна процесуална доказателствена основа в подкрепа на извода за съставомерността на инкриминираното поведение и неговото авторство. Преценката на съдържимите се в тези доказателствени източници преки доказателства в контекста на съществуващата логическа взаимообусловеност между тях, и анализирани в корелация с писмените справки от НОИ и НАП, обосновават убедително, с изискуемия се законов интензитет доказаност на формалния законов състав на обвинението за осъществено от подсъдимия С. А. престъпление от Глава 4 Раздел I НК „Против брака и семейството“.