Решение № 4813 от 28.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4813 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330103770 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България“ АД срещу И. А.

М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1386,79 лева, получена при начална липса на основание, и сумата в размер на 28,21 лева – обезщетение за забава за периода 21.10.2022 г. – 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9172/23.12.2022 г. по ч. гр. д. № 18748/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че на **г., между ответника и „Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е ищеца, е сключен Рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка на физическо лице, като в полза на същата била открита банкова сметка. На 09.04.2021 г. по сметката на ответника постъпила сумата в размер на 800 евро с наредител: **. Посочва се, че на 12.05.2022 г. по сметката на ответницата бил осчетоводен превод в размер на 800 евро, който обаче бил дублиран чрез повторното му осчетоводяване поради технически инцидент в банковата система на ищеца. С оглед изложеното ответникът получил два пъти сумата в размер на 800 евро /равняваща се на сумата в размер на 1559,20 лева/, като същата следвало да бъде получена от същия веднъж. Преведените за втори път парични средства били собственост на банката, като чрез получаване на същите, ответницата се обогатила неоснователно за сметка на банката. След установяване на техническата грешка, от банката била направена сторнираща операция, като била възстановена сумата в размер на 172,41 лева и останала дължима сумата в размер на 1386,79 лева. Навеждат се 1 доводи, че на 06.10.2022 г. на ответницата била връчена покана за доброволно плащане, като й бил предоставен двуседмичен срок за възстановяване на сумата в размер на 1386,79 лева, която обаче същата не заплатила. За събиране на посочената сума, ведно с обезщетение за забава, от страна на ищеца било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 18748/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника И. А. М. – адв. А. К., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се настъпилото правоприемство между „**“ АД и ищеца.

Възразява се, че предявеният иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим, доколкото не е изчерпана процедурата по връчване на книжа на ответника, като същият не е търсен по место работа, настоящ и постоянен адрес, и не е залепвано уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Възразява се, че на 12.05.2022 г. не е извършван превод в размер на 800 евро и се оспорва на посочения ден да е възникнал технически проблем, водещ до двойното осчетоводяване на тази сума. Посочва се, че на 06.10.2022 г. ответницата не е получила покана за доброволно изпълнение, поради което не се дължало и обезщетение за забава. Оспорва се автентичността на представените към исковата молба документи, както и товарителницата от „**“ ООД да е съдържало покана за доброволно изпълнение. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18748 по описа за 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV гр. с-в., образувано по депозирано от „Юробанк България“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 9172/23.12.2022 г. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 03.02.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото е изготвена ССчЕ от в. л. Й. П. /л. 84 – л.86/, от която се изяснява, че на 12.05.2022 г. в системата на “Юробанк България” АД е осчетоводена сума в размер на 800.00 евро от наредител ** по сметката на ответницата И. А. М. с IBAN** В системата на “Юробанк България” АД са постъпили преводни нареждания от наредител ** на 09.04.2021г. и на 12.05.2022г. за сумата от 800.00 евро и са осчетоводени. В банковото бордеро с входящ валутен превод за сумата от 800.00 евро, осчетоводен на 12.05.2022 2 г. по сметката на ответницата И. А. М. с IBAN **, е с дата на подаване на нареждането - 09.04.2021г., час 15:17:05 с уникален реф. номер на нареждането OPF - **. В банковото бордеро с входящ валутен превод за сумата от 800.00 евро, осчетоводен на 09.04.2021г. по сметката на ответницата И. А. М. с IBAN **, е с дата на подаване на нареждането 09.04.2021г., час 15:17:05 с уникален реф. номер на нареждането OPF -** Преводните нареждания от наредител ** на 09.04.2021г. и на 12.05.2022г. за сумата от 800.00 евро са с един и същ референтен номер OPF - **, с една и съща дата и час на подаване на нареждането: 09.04.2021г., час 15:17:05. На 12.05.2022г. съгласно приложимия обменен курс на Банката за 12.05.2022г. е постъпил валутен превод от 800.00 евро по сметката на ответницата И. А. М. с IBAN ** с левова равностойност 1 559.20 лева. Сумата, за която е извършена служебно сторнираща /дебитираща / операция по сметката е 1 559.20 лева.

Разлика няма между размера на входящия валутен превод от 12.05.2022 г. и размера на сторнираща / дебитираща / операция извършена на 13.05.2022г. стойността е 1 559.20 лева.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ, като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

Същото не се оспорва и от страните в производството.

От представеното извлечение от движението на банковата сметка на ответницата ** /л.27/, се изяснява, че на 12.05.2022 г. е постъпила сумата в размер на 1559,20 лева от **, която сума е изтеглена на каса още същия ден.

На 12.05.2022 г. и 13.05.2022 г. от на ответницата са изтеглени суми за такси в общ размер на 58,90 лева, и е получена сумата в размер на 165 лева. След извършеното сторниране на сумата в размер на 1559,20 лева, от ответницата е останала дължима сумата в размер на 1386,79 лева, респ. била е възстановена единствено сумата в размер на 171,41 лева.

От покана за доброволно изпълнение изх. № ** г. на „Юробанк България“ АД /л. 23 – л. 24/, връчена на ответницата на 06.10.2022 г. /л.25/, се изяснява, че същата е поканена да върне сумата в размер на 800 евро, дублирана по нейна сметка, в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Срокът, изчислен по правилата за броене на срокове, визирани в нормата на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, изтича на 21.10.2022 г.

При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

За основателността на главния иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи предаването на ответника на сумата в размер на 1386,79 лева, а последният следва да установи основанието за нейното получаване.

От приобщената по делото ССчЕ и от извлечението от банковата сметка на ответницата се установи, че ищецът погрешно е превел по сметка на същата сумата в размер на 1559,20 лева – веднъж на 09.04.2021 г. и веднъж на 12.05.2022 г., доколкото нарежданията са с един и същ референтен номер.

Несъмнено се изясни, че на 13.05.2022 г. ищецът е извършил сторниране на операцията от 12.05.2022 г., но предвид наличността на сметката към този момент, е възстановена единствено сумата в размер на 171,41 лева, като дължима е останала сумата в размер на 1386,79 лева.

С оглед изложеното несъмнено е налице предаване на сумата от 1386,79 лева от ищцовото дружество на ответницата. Последната не установи 3 основанието, въз основа на което е получена сумата. Дори напротив, както бе посочено, съобразно заключението по изготвената ССчЕ двата превода са с един и същ референтен номер, респ. сумата от 1559,20 лева е заплатена втори път на 12.05.2022 г., без да е налице основание за извършване на посоченото действие. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото е извършено сторниране на операцията. Действително, такова е било извършено, но предвид липсата на средства по банковата сметка на ответницата, от дължимата сума в размер на 1559,20 лева, върната е била единствено сумата в размер на 171,41 лева. С оглед изложеното и така предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Основателна се явява и акцесорната претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 1386,79 лева, доколкото е връчена покана за връщане на сумата, считано от 21.10.2022 г. Размерът на претенцията до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, а именно сумата в размер на 23,88 лева.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК правно на разноски има ищецът. Такива следва да бъдат присъдени съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, както следва: сумата в размер на 53,30 лева за заплатена държавна такса, сумата в размер на 441,07 лева за заплатено възнаграждение за особен представител, сумата в размер на 200 лева за ССчЕ и сумата в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 78,21 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.

А. М., ЕГН: *****, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата в размер на 1386,79 лева, получена при начална липса на основание, и сумата в размер на 28,21 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 21.10.2022 г. – 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9172/23.12.2022 г. по ч. гр. д. № 18748/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. М., ЕГН: *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, сумата в размер на 794,37 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и седем лева), представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 78,21 лева (седемдесет и осем лева и двадесет и една стотинки), представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 18748/2022 г. на Районен съд Пловдив.

Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91846230-fa53-4b5e-890f-eeb005026bc1