Определение № 1006 от 09.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. Бургас, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501754 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Иван Недков.

Обжалва се разпореждане № 11225 от 11.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 6626 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Т. П. С. за сумата от 204,69 лв., представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит № 720031207666/16.11.2021г. за периода от 24.05.2022г. до 30.10.2023г.; за сумата от 129,33 лв.обезщетение за забава за периода от 25.05.2022г. до 29.09.2024г.; както и за разликата над присъдената сума за разноски със заповедта за изпълнение до претендираните 75 лв.

Сочи се, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Изложени са твърдения, че процесният договор е сключен във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и всички останали норми на действащото законодателство, въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес, на който били публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Описани са възможностите за сключване на такъв договор чрез кандидатстване на сайта, чрез профила или по телефон, чрез подаване на лично заявление по образец до Ай Ти Еф Груп. В заявлението следвало да бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размера и срока на кредита. При кандидатстване на сайта/ профила, Ай Ти Еф Груп осигурявало на кредитополучателя достъп в чекбоксите чрез хиперлинк до преддоговорната информация, в т.ч. пълния текст на кредитната документация, вкл. проекта на договора, актуалните Общи 1 условия, Стандартния европейски формуляр и всички декларации. Кредитополучателят имал право да приеме, респективно- декларира с електронно волеизявление- маркиране на съответните чекбокси и натискане на бутона „Вземи парите сега“. В случай, че кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от Договора за кредит и ОУ, следвало да маркира чекбокса с текст „С натискане на бутона „Вземи парите сега!“ декларирам, че съм се запознал със СЕФ, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“ и да натисне бутона „Вземи парите сега“ на указаното за това място на сайта/ в профила, като по този начин заявлението за кандидатстване за кредит се изпращало на кредитора.

Сочи се, че не се твърди процесния електронен договор за потребителски кредит да е подписан от страните с квалифициран електронен подпис. Позовава се на нормата на чл. 13 ал. 4, изр. второ от ЗЕДЕП, която допуска страните да се съгласят в отношенията си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Извод за постигнато съгласие в този смисъл можело да се изведе чрез тълкуване на общите условия на договора, където било предвидено, че с натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница от договора за кредит и ОУ, доколкото същите са представени на траен носител в подсигурен формат, който не позволява да бъдат изменявани.

Според частния жалбоподател, районният съд е приел, че в случая страните са постигнали съгласие по смисъла на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис като саморъчен в отношенията си. Затова счита, че следва да се приеме, че процесния договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления в него съгласно чл.180 ГПК. Изтъква, че съдебната практика приема, че електронното съобщение, несъдържащо КЕП макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е „правно нищо“ и не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Изтъква, че съгласно дефиницията на понятието „електронен документ“, дадена в чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. това е съдържание, съхранявано в електронна форма, поради което не е необходимо договорът да бъде възпроизведен на хартиен носител. В случая към заявлението бил представен договор за потребителски кредит, съдържащ подробна информация за личните данни на длъжника, с която информация не би разполагал, ако не му е била предоставена лично от длъжника. От страна на длъжника било дадено надлежно съгласие по отношение на съдържанието на договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и общите условия, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя имейл, които в съвкупността им разкриват съзнателно взето решение от потребителя за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение.

Изтъква се още, че е налице извънсъдебно признание на длъжника- получаването на определена сума с разписка, в която изрично като основание на превода бил отразен процесния договор за кредит, което освен доказателство за получаване на сумата 2 представлявало и признание за неизгоден за него факт за сключване на договора за кредит.

Развити са съображения, че динамичното развитие на технологиите прави ноторни, а не специфични знанията, свързани с функционирането на подобни електронни услуги, поради което е ясно, че различните етапи от регистрацията се визуализират само при потребителя, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и единствено той можел да ги отпечата като изображение върху хартиен носител, без това да има необходимата доказателствена стойност по смисъла на ГПК. При доставчика се генерирало само подписаното по смисъла на чл.13, ал.4,изр.2 от ЗЕДЕУУ крайно електронно изявление, което в случая е договора за кредит.

На следващо място се излага оплакване, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит. Цитира се Решение на СЕС от 30.06.2002г. по дело С-170/21, съгласно което съдът е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, на която се основава част от предявеното вземане, в която хипотеза може да отхвърли частично заявлението, при условие, че договора може да продължи да действа и без каквито и да е други изменения, допълнения и поправки.

Позовава се на практика на българските съдилища и на разясненията, дадени в ТР 1 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове становището си, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл.22 ЗПК и прилага последиците на чл.23 ЗПК само ако нарушението е видно от самия договор и общите условия към него.

Моли за отмяна на разпореждането и постановяване на ново, с което да съдът да се произнесе по съществото на заявлението.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 6626 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 и изпълнителен лист против Т. П. С. от ***, за следните суми:

- 381,99 лв. главница по договор за потребителски кредит № 720031207666, сключен на 16.11.2021г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството на заемодател и Т. П. С. в качеството на заемополучател;

- 204,69 лв., представляващи договорна лихва за периода от 24.05.2022г. до 30.10.2023г.;

- 129,33 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.05.2022г. до подаване на заявлението в съда;

3

- законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;

Изложени са доводи, че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб сайт и телефон/ като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител като правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕП ЗПК. Инициативата за сключването му била на кредитополучателя, чрез попълване на заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, съдържаща пълни и верни лични данни. В края на заявката кредитополучателят следвало да посочи, че е съгласен с приложимите общи условия, чието приемане е необходимо условие за изпращане на заявката и които са неразделна част от договора.

Процесният договорът бил сключен на 16.11.2021г. С него заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 400 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Сумата била преведена на кредитополучателя по личната банкова сметка на кредитополучателя. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума в срок до 25.11.2024г. на 36 броя месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, ведно с възнаграждението на заемодателя /уговорената лихва/ в размер на 301,90 лв., при което общата стойност на плащанията по кредита била 701,90 лв.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска кредитополучателят следвало да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва. В случая такава била начислена от 25.05.2022г.

На 30.10.2023г. било подписано приложение №1 към договор за покупко- продажба на вземания между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“, по силата на което вземанията на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по процесния договор за кредит от 16.11.2021г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, на дружеството-заявител. Общите условия на договора за заем съдържали изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и запродажбата на вземаното чрез дружеството- заявител, в качеството му на пълномощника на първоначалния кредитор с уведомително писмо от 12.04.2024г., изпратено с известие за доставяне.

Същият не изпълнил задълженията си, поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.

Претендират се и деловодни разноски- 25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение- 50 лв. Към заявлението са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса и списък на разноските.

Като доказателства са представени: Договор за потребителски кредит № 720031207666 от 16.11.2021г. със страни „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Т. П. С., включващ погасителен план и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Не са представени общите условия към договора за кредит, въпреки че са описани като т.4 от приложенията към заявлението.

4

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Районният съд е издал заповед № 3475 от 11.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 381,99 лв.- представляващи неиздължената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 30.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и 40 лв. съдебноделоводни разноски, съобразно уважената част на претенцията.