Решение № 258 от 31.03.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Сливен, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230100957 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба от Г. Л. Н. - В.а срещу сина й В. Ц. В. , с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен от ответника спрямо нея, изразил се в упражняване на емоционално и психическо насилие чрез отправени на 27 - 28 февруари 2023 г. пред лелята на ответника Е. В.а закани за упражняване на принуда спрямо молителката чрез физическо насилие.

Моли да бъде издадена заповед за защита и за незабавна защита, с която съдът да задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му се забрани да приближава молителката, както и жилището й и две жилища на майката на молителката.

На 02.03.2023 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита, с която е задължил ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и е забранил на ответника да приближава молителката, жилището й и жилището на майка й на разстояние по - малко от 50 метра.

В откритото съдебно заседание, молителката лично, както и чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

1

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от низходящ (син) - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат ответникът и молителката.

От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.

Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че молителката е майка на ответника.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 27 - 28.02.2023 г. ответникът е заявил в разговор с леля си Е. В.а, че когато се прибере в Сливен ще се разправя с молителката и насила щял да я накара да му прехвърли част от недвижимото си имущество и това на майката на молителката като осъществи физическо насилие спрямо молителката. Отправените от ответника закани, породили действителен страх у молителката, безспорно могат да се квалифицират като акт на емоционално и психическо насилие по смисъла на ЗЗДН.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителката е доказан посредством подадената от нея декларация по чл. 9, 2 ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника.

В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от ответника спрямо нея, както и склонността на ответника към насилие и неспазване на установения правов ред се установяват косвено и от изисканата от съда справка за съдимост, видно от която ответникът многократно е осъждан, както и от приетите по делото писмени документи в превод от немски език. От последните се установява, че ответникът упражнява домашно насилие, чрез проява на физическа и психическа агресия и спрямо своята съпруга и малолетната им дъщеря, за което в тяхна полза има издадена заповед за защита от немския съд.

Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира нейната защита.

Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

Подходяща е и исканата от молителката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от 3 закона, а именно на ответника да бъде наложена забрана да доближава молителката, жилището й и двете жилища на нейната майка на разстояние по-малко от 50 м., като мерките следва да бъдат наложени за максималния срок от осемнадесет месеца. Обстоятелствата по делото сочат, че агресията на ответника към молителката е трайна и би могла да прогресира във времето, поради което ефективната защита на пострадалото лице изисква трайното отделяне на ответника от близки контакти с молителката.

Този срок съдът намира за достатъчен за постигане целта на закона, а именно както молителката да възстанови емоционалната си стабилност, а ответникът да преосмисли поведението си спрямо своя майка.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева. Съдът намира, че предвид липсата на доказателства, събрани по делото за трудовата заетост на ответника, в настоящия случай глобата следва да бъде определена в минималния размер от 200,00 лева.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Ц. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 18, вх. А, ап. 3 , е осъществил на 27 - 28.02.2023 г. акт на домашно насилие спрямо Г. Л. Н. В.А, ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 18, вх.

А, ап. 3, изразил се в упражняване на емоционално и психическо насилие 4 върху молителката чрез закани, заявени в разговор с леля му Е. В.а, че когато се прибере в Сливен ще се разправя с молителката и насила ще я накара да му прехвърли част от недвижимото си имущество и това на майката на молителката, като осъществи физическо насилие спрямо молителката.

НАЛАГА на В. Ц. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 18, вх. А, ап. 3 следните мерки за защита от домашното насилие:

ЗАДЪЛЖАВА В. Ц. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 18, вх. А, ап. 3 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Л. Н. - В.А , ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 18, вх. А, ап. 3.

ЗАБРАНЯВА на В. Ц. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 18, вх. А, ап. 3 да приближава на разстояние по - малко от 50 /петдесет/ метра Г. Л. Н. - В.А , ЕГН:

**********, както и жилището й на адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 18, вх. А, ап. 3, жилището на майка й Я.Ж. Н., находящо се на адрес гр.

Сливен, ул. „Антон Иванов“ № 22 и жилището на майка й Я.Ж. Н., находящо се на адрес гр. Сливен, ул. „Владислав Очков“ № 7, секция В, ап. 1 2 ЗА СРОК ОТ 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на В. Ц. В., ЕГН: ********** ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, платими по сметка на РС Сливен.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита в полза на Г. Л. Н. - В.А , ЕГН:

********** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя В.

Ц. В., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Ц. В., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по делото, както и държавна такса от 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен 5 лист.

ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ на ОДМВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6