Решение № 12162 от 26.10.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2002/2026
- Вид
- Решение № 12162
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- Мариана Михайлова
Други актове по делото
- Определение № 7901 от 01.07.2026 · Мариана Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 55 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 120, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 546 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54г, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54ж, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 11, пар. 3, буква "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 1, б. "й" и б. "к" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 1, б. "й" и б. "к" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 61-65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 61-65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 61-65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 61-65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 61-65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 65 (2) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 65, параграф 5, буква "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- § 3, буква "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
- чл. 5, т. 1 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
- член 6 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 12162
Пловдив, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20267180702002 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от З. А. К., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.13,чрез пълномощника си адвокат А. М. Д.- АК – Пловдив, против Решение № 1040-15-121 от 10.06.2026г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане № 151-00-4628-3 от 02.04.2026г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.
В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда. Подробни съображения са изложени в писмена защита, депозирана от процесуалния представител адвокат А. М. Д.. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Изначално производството е започнало по повод подадено Заявление за отпускане на ПОБ, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда" (ДБТ) - Пловдив с вх. №611-3644/24.04.2025г., (рег. № 151-00-4628/24.04.2025г.) за отпускане на ПОБ като в него е посочено, че последната заетост на Кичук е в Германия и е упражнявала трудова дейност в същата държава от 19.04.2021г. до 19.04.2025г. Кичук е представила Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004, с вх.№ 1029-15-14712/07.05.2025г. и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и други документи, описващи упражняването на трудова дейност в Германия. Същите са приети със Справка вх. № 151-00-4628-2/09.05.2025г.
Прието е, че в случая се касае за опускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и Съвета са координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 54 б от КСО.
Посочено е, че в хода на тази процедура, от съществено значение е определяне на пребиваването на лицата, поради това, че този въпрос оказва влияние спрямо компетентността на българската институция по отношение на отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица.
Прието е, че по правило всяко лице, което осъществява дейност като наето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическа дейност (член 11, пар. 3, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Прието е, че специални правила, представляващи изключения от общият принцип, че държавата- членка по последната заетост отговаря за редоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 от от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, параграф 5, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.
В представената Декларация от 07.05.2025г. относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004г. Кичук е посочила, че през последните пет години преди годината на прекратяване на последната заетост и през годината, през която е прекратена последната заетост, е работила в Германия, като е посочила последният й период на заетост в Германия от 20.04.2021г. до 20.04.2025г. Съгласно декларираните обстоятелства, жалбоподателката няма съпруг и навършило пълнолетие дете, притежава жилище в Република България, като преобладаващата част от социалните й контакти са в България. Роднините й също живеят в Република България и възнамерява да се установи в страната.
Тъй като според осигурителния орган в декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и представените документи не се доказва по безспорен начин пребиваването на Кичук в Република България, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), до Компетентната институция (КИ) на Германия е изпратен СЕД Н005 - Искане за информация за пребиваване за извършване на проверка относно пребиваването на лицето. Едновременно с това, отново по електронен път, до КИ на Германия са изпратени формуляри СЕД U001CB и U003 за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди и доход.
С оглед започнатата процедура по обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), с Разпореждане № 151-00-4628-1 от 19.05.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.
На 11.02.2026г. в ЍТП на НОИ – Пловдив чрез EESSI от КИ на Германия е получен СЕД Н 006 с вх.№ 3206-15-24 без изразен официален отговор от КИ на дължавата.членка. Във връзка с това до КИ на Германия е изпратен СЕД Х 012-Изясняване на съдържанието.
В ТП на НОИ - Пловдив, на 12.02.2026г., чрез системата за електронен обмен, от КИ на Германия е получен официален отговор, изразен в СЕД U017 и СЕД U004 с които са удостоверени осигурителните периоди и доход по законодателството на държавата-членка, с потвърден период на осигурителната заетост от 20.04.2021г. до 20.04.2025г.
На 23.02.2026г. е постъпил СЕД Н001- Уведомление/Искане за предоставяне на информация с удостоверена информация за държава на пребиваване в Германия.
Прието е, че съгласно разпоредбите на европейските регламенти в областта на социалната сигурност, осигурителния стаж за отделните рискове, попадащи в материалния обхват на регламента, се удостоверява с нарочен СЕД/Формуляр.Във връзка с това е изпратено ново искане до КИ на Германия със СЕД - Н005 – Искане за информация за пребиваване.
На 11.03.2026г. в ТП на НОИ-Пловдив чрез EЕSSI от КИ на Германия е получен официален отговор СЕД Н 006 с вх.№ 3206-15-24-4 без изразен официален отговор какъв е вида на пребиваването н Германия за лицето. Във връзка с това е изпратен до КИ на Германия СЕД Х012-Изясняване на съдържанието.
На 30.03.2026г. в ТП на НОИ-Пловдив чрез ЕESSI от КИ на Германия е получен официален отговор, изразен със СЕД Н 006 с вх.№3206-15-24#9.В същия, КИ на държавата-членка е потвърдила,че по отношение на Кичук, Германия се явява държава по пребиваване.
Изискана е справка за задграничните пътувания на Кичук/ с писмо с изх.№ 3206-14-24#2/04.03.2026г. на ТП на НОИ до Началника на Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Пловдив/ за периода след 21.04.2021г. Получено е писмо УРИ 104600-1411, Екз.2/06.03.2026г. на Началник Сектор „БДС“ при ОД на МВР Пловдив, съдържащо отговор на исканата информация.
Изискана е информация от ТД на НАП Пловдив относно получаваните от Кичук доходи от 01.01.2019г. и информоция за направени здравноосигурителни вноски.
Отправено и е запитване от Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив относно предоставяне на информация за регистрация на лицето от 24.04.2015г.
Въз основа на получените документи, с Разпореждане № 151-00-4628-2/13.03.2026г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК.
С оглед постъпилите документи и извършена допълнителна проверка относно актуалните трудови договори, сключени с З. А. К. в РБ е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 24.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната й заетост съвпадат.
Като следствие от това, е издадено и процесното Разпореждане № 151-00-4628-3/02.04.2026г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от З. А. К. Заявление с рег. № 151-00-4628/24.04.2025г.
6. Това разпореждане е оспорено от Кичук пред Директора на ТП на НОИ [населено място]. С оспореното в настоящото производството Решение № 1040-15-121/10.06.2026г., директорът на ТП на НОИ – [населено място] е потвърдил изцяло Разпореждане № 151-00-4626-3/02.04.2026г. За да постанови този резултат решаващият орган е възприел изложената по-горе фактическа обстановка и е приел следното от правна страна:
Посочено е, че в жалбата, с която е бил сезиран ответният административен орган, Кичук не оспорва факта, че по време на заетостта си в Германия е пребивавала във федералната република, но твърди, че не е регистрирана в Германия, има постоянен и настоящ адрес в Република България, и живее трайно в Република България.
Изрично е посочено в оспореното решение, че тези факти не се оспорват от административния орган, но в конкретния случай не са от значение за решаване на спора.
Доводите на Кичук за отмяна на обжалваното разпореждане са приети за несъстоятелни.
С оглед разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а и чл. 546 от КСО, НОИ, като компетентна институция, пред която е подадено искане за преценка правото на ПОБ, е приела, че следва да се съобрази с пребиваването на лицето по време на последната му заетост. Позовавайки се на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, ответният административен орган е приел, че по отношение на жалбоподателката България, въпреки, че е държава по произход, не се явява държава по пребиваване с оглед периодите й на заетост и последна заетост в Германия.
В тази насока и по отношение на центъра на интересите е прието, че намерението на лицето е било през периода от 20.04.2021г. до 20.04.2025г. да се установи в държавата-членка по последната заетост - Германия. В подкрепа на това е прието, че Кичук работи за дълъг период на Територията на Германия, получавала е средства, с които е издържала себе си, и е заплащала осигурителни вноски и данъци върху трудовата дейност в Германия, като не са налице данни същата да е била пограничен работник или да се е завръщала през уикендите в Република България, или да е била сезонен работник. От полученото писмо от ОД на МВР Пловдив е прието, че за периода на заетост в Германия Кичук е осъществявала краткосрочни пътувания до РБ няколко пъти годишно, т.е прието е, че за изследвания период центърът на интересите на Кичук е бил в Германия.В този контекст е прието, че в документ СЕД Н006, с вх.№ 3206-15-24#9/30.03.2026г. КИ на държавата- членка е потвърдила, че по отношение на Кичук Германия се явява държава по пребиваване като е посочила адрес в Германия - Norvenich 52388, Frankenstrasse 3.
Разпечатката съдържа 42 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91832469-8f52-4f0c-81e9-63e7f2b03489