Определение № 1018 от 09.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1018 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500661 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Б.“ ООД, ЕИК .9, чрез адв. Р. В., против Определение № 476/05.11.2025 г. по гр.д. № 657/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното определение е отхвърлена депозираната от дружеството молба за освобождаване от задължение за заплащане на дължимата държавна такса за образуване на производството.

С подадената частна жалба се заема становище за неправилност на определението, като моли същото да бъде отменено. Твърди, че дружеството има значителни по размер незаплатени доставки на дървен материал от ответното дружество – „С.“ ЕАД, поради което е във финансово затруднение и не може да осигури необходимите средства за заплащане на определената съдебна такса. В тази връзка, счита, че е налице непреодолимо препятствие за достъп до съд и е препятствано правото на дружеството на ефективна съдебна защита. Счита, че по този начин се нарушава правото на дружеството на достъп до правосъдие, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение и вместо него дружеството да бъде освободено от задължение за заплащане а дължимата държавна такса.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения срок и изхождаща от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува неизгодния за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност акт на съда по изричната разпоредба на закона /чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната 1 жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Б.“ ООД, ЕИК .9 против „С.“ ЕАД, ЕИК . с правно основание чл.

422, във вр. чл. 415 ГПК. Ищецът моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 23 713,56 лв., по Договор за доставка и изкупуване на дървесина № Д145/22.01.2024 г., включена в издадената от ищеца фактура № 68/30.11.2024 г., ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението – 04.06.2025 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сторените съдебни разноски-всички обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чгрд. 440/2025 г. на РС-Свищов.

С Разпореждане № 1206/29.09.2025 г. по гр.д. № 657/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 474,24 лв. С молба с вх. № 5046/04.11.2025 г. ищецът е поискал освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ГПК поради финансови затруднения. С Определение № 476/05.11.2025 г. по гр.д. № 657/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с достатъчно средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. Константна е съдебната практика на ВКС, както и на ЕСПЧ, че единствено по изключение и то относно ограничен брой спорове е възможно освобождаване на юридическо лице от задължение за заплащане на държавна такса. За юридическите лица, извън споровете за нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването на такса е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, съдът следва да провери дали условията за освобождаване от заплащане на държавна такса, представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, както и дали са налице съответните предпоставки за освобождаване от държавна такса с оглед финансовото състояние на дружеството, особеностите на конкретния спор, размерът на дължимата такса и др.

При съобразяване на изложената правна рамка и относимите към искането обстоятелства, съдът намира, че не са налице предпоставките чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на дружеството от внасянето на така посочената държавна такса. Спорът, с който е сезиран първоинстанционния съд не касае 2 нарушаване на правото на ЕС, а е свързан с търговски отношения между две дружества, като според настоящия съдебен състав не се установява наличие на непреодолимо препятствие, което да ограничава достъпа до съд на ищцовото дружество. Юридическо лице, което е подало молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса следва да докаже твърдените факти, свързани с неговото имуществено състояние и причините, препятстващи възможността за заплащане на дължимата държавна такса, като съдът няма задължение да събира служебно доказателства за установяване на релевантните за освобождаването от такса факти. В този смисъл - определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 60431/01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1786/2021 г. на ВКС, І т. о. Нито към исковата молба, нито към молбата за освобождаване са приложени каквито и да било доказателства относно влошено финансово състояние на дружеството и то до степен, при която е невъзможно заплащане на държавна такса в размер на 474,24 лв. Изложените доводи във връзка с множество съдебни спорове между страни са неотносими към въпроса за финансовото състояние на ищеца и не могат да обосноват значителни затруднение с платежоспособността, каквито се твърди в молбата. Освен това, не се твърди и доказва въпросните съдебни спорове да са приключили с влязъл в сила съдебен акт, който по безспорен начин да установява вземания на ищеца спрямо ответника, нито са представени доказателства за тяхната дължимост и размери. Съдът отчита и че в противоречие с твърденията за материални затруднения на пълномощника на ищеца по заповедното производство са заплатени 1500 лева, което надвишава няколкократно дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, съдът приема, че частната жалба е неоснователна, като първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 476/05.11.2025 г. по гр.д. № 657/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4