Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 03.10.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 580/2022
Вид
Решение № 150
Подписан
03.10.2023
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Девня, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100580 по описа за 2022 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: 204915054, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М. срещу Г. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В******** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 389, 34 лева главница по договор за кредит, сумата от 810, 01 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 31.03.2022 г., сумата от 1 312, 55 лева - мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 20.10.2020 г. до 16.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 193/2022 г. по описа на РС -Девня.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за потребителски заем №**********, сключен на 28.02.2019 г. ищецът е предоставил кредит в размер на 12 000 лева на ответника Г. А. А., ЕГН:

**********, които следвало да бъде върнат на 64 месечни вноски всяка по 333, 47 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една и повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Заявява се, че сумата по кредита е била предоставена и усвоена от ответника, 1 като е преведена на личната му банкова сметка, декларирана и посочена от него в договора. Сочи се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и кредитополучателят е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит. Споразумението е постигнато предвид подадено от кредитополучтеля заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса COVID - 19. Съгласно споразумението страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането на посочените в т. 1 от споразумениетс месечни погасителни вноски да се отложи. Вследствие на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Годишният процент на разходите по договора за кредит остава непроменен, като лихвата, начислена съгласие договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план на споразумението. Твърди се, че на 20.09.2020 г. ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита, като към тази погасени са били 14 месечни вноски. Твърди също, че съгласно чл. 5 от Договора вземането е станало изискуемо на 20.10.2020 г., поради забава в плащането на две погасителни вноски, при което е изпратил изрично уведомление до длъжника. Излага се в молбата, че за събирането на посочените суми ищеца е предприел действия по съдебно събиране на вземането си, като подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което по ч. гр. дело № 193/2022 г. по описа на РС - Девня била издадена Заповед за изпълнение. Поради постъпило възражение от длъжника на ищеца били дадени указания да предяви вземането си по съдебен ред. В изпълнение на указанията на Районен съд Девня и в законоустановения срок била предявена и исковата молба, инициирала настоящото производство. Предвид изложеното, се моли съдът да приеме за установено, че са налице вземания в полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство. В условия на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се предявяват осъдителни искове за горните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който исковата претенция се оспорва само по размер. Ответникът сочи, че още с възражението, подадено по ч. гр. дело № 193/2022 г. е признал претенцията на ищеца до размер на 7 000 лева. Заявява, че желае процедура по медиация.

2

Прави искане за назначаване на ССчЕ с оглед установяване на дължимата главница и лихва по договора за кредит.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Представя се, чрез проц. представител писмено становище, в което иска се поддържа изцяло.

Ответникът се явява лично и заявява, че поддържа отговора си, вкл. и становището си за извънсъдебно решаване на спора, което страните така и не постигат в рамките на процеса.

Съдът, съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 193/2022 г. по описа на Районен съд – Девня е видно, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 108/14.03.2022 г., с която е разпоредено длъжникът Г. А. А., ЕГН: ********** да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., клон България, ЕИК: 204915054 претендираните с исковата молба суми. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, а настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

От представения и приет по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – ********* се установява, че на 28.02.2019 г. ответникът А. е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ договор, по силата на който му е предоставен паричен кредит в размер на 12 000 лева, а той се е задължил да го върне до 20.02.2024 г., ведно с договорна лихва на 60 месечни вноски в размер на 323, 59 лева всяка, съгласно приложения погасителен план – неразделна част от Договора.

Уговореният лихвен процент е 14, 03 %, а ГПР е 16, 84 %. Вписана е и застрахователна премия в размер на 2 700 лева, като в общите условия на Договора е уговорено същата да се разсрочи на равен брой вноски и да е част от всяка месечна погасителна вноска. Предвидена е и такса ангажимент в размер на 420 лева. В последния абзац от условията към договора е вписано, че с подписа си върху договора кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата по кредита по посочената в чл. 1 банкова сметка.

На 18.05.2020 г. между страните по договора за кредит е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит, съгласно което страните са постигнали съгласие заплащането на посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи до 20.05.2024 г. Вследствие на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Годишният процент на разходите по договора за 3 кредит остава непроменен, като лихвата, начислена съгласие договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план на споразумението.

Предоговореният брой на погасителните вноски е 4, като новия размер на месечната погасителна вноска съответно е 333, 47 лева.

Представени и приети по делото са „последна покана“, адресирана до ответника, в която е посочено, че кредита се обявява за предсрочно изискуем и са посочени дължимите суми.

Представена е и справка - извлечение от счетоводството на ищеца по кредит PLUS – ******* за задълженията на ответника по кредита.

От приетите писмени доказателства по делото и заключението на назначената и изслушана икономическата експертиза, което съдът цени като компетентно и изчерпателно, се установява размерът на извършените плащания по договора - по кредита са постъпили 14 вноски в общ размер на 4 559, 90 лева. Размерът на непогасената част от кредита възлиза на сумата от 10 388, 35 лева, включваща 10 028, 35 лева непогасена главница и 360 лева непогасена застраховка. Размерът на възнаградителната лихва за претендирания период от 20.09.2020 г. до 31.03.2021 г. възлиза на сумата от 810, 01 лева, а на мораторната лихва за периода от 20.10.2020 г до 04.11.2022 г. – 2 152, 69 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените главни установителни искове са с правно основание чл.

422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415 ал. 1 от ГПК и са процесуално допустими.

Установява се от представения договор, сключен между страните че ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер на 12 000 лева за срок от 60 месеца, от която сума е приспадната сумата от 420 лева „такса ангажимент“, като остатъка в размер на 11 580 лева е преведен по посочена от ответника банкова сметка. Представеният договор за кредит и приложения към него съдържат подписи на страните. Подписите за „потребител“ не са оспорени, поради което тези двустранни писмени актове обвързват авторите им. Освен това, видно от записаното в раздел „удостоверявания“ от договора, кредитополучателят е декларирал, че е получил посочената в договора сума по лично предоставената си банкова сметка.

С оглед на това съдът намира, че се установява възникване на валидна облигационна връзка между страните по спора. Съществуващите между страните отношения се основават на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

4

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10 ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредит, ведно със застрахователна премия, общ размер на кредита и начин на усвояването му, лихвения процент по кредита, погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния размер. С оглед съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и ищеца съдът счита, че са спазени императивните изисквания на ЗПК, при което приема, че договорът за потребителски кредит не е недействителен поради нарушение на разпоредбите на закона.

От друга страна, в общата сума за връщане от ответника е включена и „такса ангажимент“. Съгласно чл. 2 изр. 2 от договора това е такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, посочено е още, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле такса ангажимент от общия размер на кредита. С оглед на това съдът приема, че таксата ангажимент представлява такса по усвояване на кредита, поради което и на основание чл.

10а ал.2 от ЗПК тя въобще не се дължи от ответника, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така, от граматическото тълкуване на чл. 10а ал. 3 от ЗПК, предоставянето на услугата предполага винаги активни действия от страна на кредитора, въз основа на които се и начислява съответната такса. Ето защо начислената такса, само на това основание се явява нищожна, като противоречаща чл. 10а от ЗПК и добрите нрави - чл. 26 от ЗЗД и не е следвало да бъде удържана от предоставения кредит.