Решение № 34 от 30.01.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Карлово, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101272 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК , предявен о т А. К. П., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. И. У. , ЕГН: **********, двете от гр. К., ул.

„Г. С.“ №**, чрез адв. Л. Н. против К. С. П., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. „З.“ №**, настоящ адрес: К. И..

В исковата молба се твърди, че ответникът К. С. П. е баща на ищцата А. К. П..

С Решение № 490/03.11.2011 г. по гр. д. № 1364/2011 г. по описа на Р. с. – К., влязло в законна сила на 03.11.2011 г. , ответникът К. С. П. се задължил да заплаща на малолетното дете А. К. П., чрез неговата майка и законен представител И. И. П. /сега У./ месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законнаtа лихва за всяка просрочена вноска.

Твърди се, че ищцата е редовна ученичка в **-ти клас на СУ „Х. П.“ – гр. К., като обучението й било свързано със значителни финансови разходи.

Комплект учебници втора употреба за **-ти клас стрували около 150 1 лв. Допълнително се заплащали учебни тетрадки, пособия и помагала. В училище се обучавала в паралелка „Софтуерни и хардуерни науки“, но не разполагала с компютър, въпреки че й бил необходим за учебния процес.

Цената на комплект компютър и монитор към настоящия момент била около 1300 лв., но за майката тази сума била непосилна. Детето два пъти седмично посещавало частни уроци по математика, за които майката заплащала седмична такса в размер на 80 лв. През 2021 г. майката купила нови мебели на детето – легло с матрак , бюро и секция – всичко на обща стойност 550 лв.

През същата година велосипед на детето купила леля й, на стойност 400 лв., тъй като майката не разполагала с такава сума.

Твърди се, че ищцата А. П. се отглеждала от своята майка, като съжителствала и с по-малката си сестра И. Д. П., родена на ********* г. За детето И. Д. П. майката получавала месечна издръжка от бащата на детето Д.

Д. П. в размер на 150 лв.

Майката получавала брутно трудово възнаграждение около 900 лв., като поддържала цялото домакинство и с финансовата помощ на сестра си, която била леля на ищцата. Месечно майката заплащала: за ток – 120 лв., за телефон – 30 лв., за вода – 20 лв., за интернет и телевизия – 30 лв. Майката осигурявала ежедневно и джобни пари на детето в размер на 5 лв., които обаче били крайно недостатъчни. Отоплението през зимния период на жилището също било значително перо за бюджета на И. У..

Личен лекар на детето А. П. била д-р В., като й били проведени всички профилактични прегледи и извършени всички задължителни имунизации. Ищцата не боледувала често, но когато се налагало, майка й осигурявала медикаменти, лекарства и витамини.

Бащата редовно заплащал определената от съда през 2011 г. издръжка за непълнолетната А. в размер на 150 лв. Всяко лято тя прекарвала с баща си в И., в гр. В., където ответникът се бил установил трайно и имал друго семейство и друго дете, за което се грижел. В Испания бащата имал своя строителна фирма. А. била много щастлива от факта, че всяко лято гостува на баща си, с изключение на една година през „Ковид“ пандемията .

Ищцата твърди, че от определяне на първоначалната издръжка в размер на 150 лв. до настоящия момент изминал значителен период от време – 11 години , през който период се увеличили значително нуждите й, с оглед 2 на нейната възраст. От друга страна била налице и промяна в икономическа обстановка в страната, считано от първото полугодие, при която се наблюдавало значително увлечение на стоки, включително тези от първа необходимост, във връзка с ръста на инфлацията, който бил над обичайния, сравнимо с предходни години.

Относно възможностите на бащата – той трайно се бил установил и работел в И., като ищцата не разполагала с информация за месечните му доходи. През лятното си гостуване, обаче констатирала, че той демонстрира значителни финансови възможности. Безспорно било, че ответникът има задължение за издръжка и към друго дете, но въпреки това той се намирал в трудоспособна възраст, бил работоспособен и развивал собствен бизнес в И..

Живеел в собствено жилище във В. и за него нямало да представлява особено затруднение да й заплаща издръжка в по-висок размер, а не както до сега – 75 евро на месец, която сума била нищожна за стандарта на И. /минималната работна заплата в И. била в размер на 1000 евро/.

Ищцата твърди, че майка й получавала минимални доходи за страната, и също като баща й имала задължения за издръжка към друго дете – по-малката й сестра И.. Въпреки това, тя се опитвала да й подсигури всичко необходимо за ежедневната й издръжка – храна, облекло, обувки, отопление, учебни помагала, джобни пари и т. н., като майка й полагала и ежедневни грижи в натура. С финансовата помощ и безрезервната подкрепа на лелята на ищцата, майка й подсигурявала почти всичко необходимо, с оглед на възрастта й .

От една страна, определената издръжка в размер на 150 лв. се явявала под законовия минимум, регламентиран в чл.142, ал.2 от СК, а от друга ищцата счита, че баща й би могъл да заплаща без особени затруднения издръжка в размер на 400.00лв. месечно. С оглед изложеното за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 490/03.11.2011 г. по гр. д. № 1364/2011 г. по описа на PC К. издръжка, която ответникът следва да заплаща на детето си А. К. П., като я УВЕЛИЧИ от 150.00 лева на 400.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със 3 законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендират се направените по делото разноски.

Oтветникът, чрез назначения особен представител адв. Р. Г., оспорва иска по размер. В исковата молба се изброявали всички неща, от които се нуждае едно дете на тази възраст и които не били по-различни от обичайните.

Определеният размер на месечната издръжка от 150 лв. действително бил нисък и под определения минимум по закон. По делото нямало данни какъв е размерът на трудовото възнаграждение на майката И.

У.. В исковата молба се твърдяло, че детето всяко лято посещава баща си, който се е установил трайно да работи и живее в И., имал друго семейство и дете. По време на престоя си там, който бил не по-малък от месец, ответникът изцяло поел издръжката на дъщеря си А., която задължително се била върнала и с много подаръци. Ответната страна счита, че увеличение на издръжката до размер от 300.00 лева е напълно достатъчен да покрие нуждите на детето. Моли съда да се произнесе в този смисъл.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представенoто удостоверение за раждане, че И. И. П. (сега У.) и К. С. П. са родители на непълнолетната А. К.

П..

Безспорно е също така и се установява от приложеното в препис Решение № 490/03.11.2011 г. по гр. д. № 1364/2011 г. по описа на PC К. , че родителите са прекратили брака си с развод по взаимно съгласие, като са се споразумели упражняването на родителските права по отношение на детето А. П. да се осъществява от майката и местоживеенето му да е при нея. На бащата е определен режим на лични контакти с дъщеря му – да я взема при себе си два месеца и половина през лятото, както и една седмица през коледната ваканция, като няма претенции за друг режим на лични отношения, поради обстоятелството, че трайно живее и работи в чужбина, а детето живее с майка си в Република България. Бащата се е задължил да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от влизане на решението в сила – 03.11.2010 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена 4 вноска.

От представените в препис удостоверение за раждане на детето И. Д.

П., родена на ********* г. и Решение №141/06.04.2017 г. постановено по гр. д. № 160/2017 г. по описа на РС К., е видно, че негови родители са И. И. У. и Д. Д. П., ЕГН: **********. Родителите са се споразумели майката да упражнява родителските права по отношение на детето и то да живее при нея, а бащата да осъществява режим на лични контакти с дъщеря си и да й заплаща издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в сила – 06.04.2017 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

От представената служебна бележка от СУ „Х. П.“ – гр. К. се установява, че през учебната 2022/2023 г. детето А. К. П. е записана като ученичка в дневна форма на обучение.

От представеното удостоверение изх. 40-06-599/07.10.2022 г. е видно, че И. И. У. работи на длъжност „С.“ в ППП П. към „БДЖ – П. п.“ ЕООД, като за периода м. ноември 2021 г. – м. август 2022 г., включително, е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 11992.54 лева, или средно по 1199.25 лева месечно.

От свидетелските показания на З. К. Г. се установява, че повече от десет години е приятелка на майката на ищцата – И. И. У.. Ответникът бил неин бивш съпруг, когото свидетелката не познавала и била виждала само веднъж. Той живеел извън страната, а детето им А. било много малко, когато родителите се разделили. Родителските права се упражнявали от майката, която се грижела за още едно дете. Свидетелката неведнъж била ходила на гости в жилището им в гр. К., където условията били много добри. До миналата година се отоплявали на пелети, но тази зима ползвали парно и сметките за електричество нараснали – около 300 лева на месец. Плащала също така сметките за телефон, интернет и кабелна телевизия, както и за лекарства, когато се налагало. За издръжката на детето А. майката правела значителни разходи – средно около 500-600 лева месечно. Тази сума включвала нормалните разходи за дрехи и храна, както и уроци по математика, които детето посещавало два пъти седмично и стрували по 25 лева на урок. Освен това майката закупила учебници и учебни помагала в 5 началото на учебната година на стойност 300 лева, а през 2021 г. и детско обзавеждане – гардеробчета и матрак за около 600-700 лева. Бащата на А. редовно плащал присъдената издръжка от 150 лева на месец, но това били единствените средства, с които помагал. Майката споделяла със свидетелката, че тази сума е твърде недостатъчна и че провела няколко разговора с ответника, да се ангажира с допълнителна финансова помощ, но той отказвал.

За другото дете издръжка плащал другият родител, който често го вземал, купувал му дрехи и се грижел за него. А. всяко лято ходела при баща си, който се установил в И. и имал друго семейство. Той бил собственик на строителна фирма и живеел охолно, в собствено жилище. Когато детето се връщало в България, то не се прибирало с подаръци. Напротив, обикновено била огорчена, че дори дрехите, които й се купували там, оставали при баща й. Майка й изпитвала финансови затруднения и свидетелката няколко пъти й давала пари назаем. Детето имало нужда от компютър, тъй като в учела софтуерни и хардуерни науки, но майка й не можела да си позволи да й закупи такъв. А. помолила баща си да й помогне със средства – около 1300 лева, за компютър, но той отказал.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.