Решение № 260355 от 07.10.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4098/2020
- Вид
- Решение № 260355
- Подписан
- 07.10.2020
- В сила
- 22.10.2020
- Състав
- ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260355 07.10.2020 г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесет и трети септември Година
2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова като разгледа докладваното гр.д. № 4098 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от К.Б.П. против ГД „Изпълнение на наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 300 лв., представляваща възнаграждение за 380 часа положен от ищеца труд извън времето на дежурство през периода 24.05.2017 г. - 24.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и заема длъжността „*****” командир на отделение към Затвор Бургас, като е заемал тази длъжност през целия процесен период. Твърди също така, че със Заповед № 453/ 14.08.2014 г. началникът на затвора е определил за дежурните командири на отделения режим на работа при 24-часови смени, с работно време от 08,00 ч. до 08,00 ч. на следващия ден. На следващо място се твърди, че практически всеки командир на отделение, назначен за дежурен, започва изпълнението на задълженията си с явяването му на работното място в затворническото общежитие в 07,15 ч., като до 07,30 ч. той се привежда в съответствие с изискванията за униформено облекло и външен вид, от 07,30 ч. до 07,45 ч. съвместно с предходния командир на отделение се запознава с обстановката и изготвя ежедневната ведомост, както и набелязват мерките за преодоляване на възникнали нередности, в 07,45 ч. участва в инструктажа на надзорно-охранителния състав, включен в наряд, и в 08,00 ч. встъпва в дежурство. На следващата сутрин от 08,00 ч. до 09,00 ч. командирът на отделение извършва дейности по сдаване на дежурството, приемане на оръжието и предаване на помещенията. С оглед на горното ищецът твърди, че обичайно полага извън времето за дежурство допълнителен труд минимум 1 час и 45 минути на смяна, което време не е вземано предвид от работодателя и не е формирало заплащането на възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил заплащан само половин час от това допълнително отработено време, съгласно Заповед № Л-2271/2019 г. и Заповед № Л-2788/2019 г. на гл. директор на ГДИН. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер, като се моли същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС, и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар. „отработено време“. На следващо място се твърди, че на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 и т. 7 от ЗМВР считано от 27.06.2014 г. за служителите, работещи на смени, се заплаща до 70 часа извънреден труд на тримесечие, а положеният извънреден труд над тези часове не се компенсира. Ответникът заявява, че липсва нормативен акт или заповед, които да задължават служителите от наряда в затвора Бургас да идват на работа в 07,30 ч., както и да идват цивилни. Поради това ответникът счита, че ако служителят се явява по-рано на работа и ако се преоблича в униформа там, без разпореждане на работодателя, то необходимото за това време не следва да се счита за полагане на извънреден труд. Твърди се също така, че действията, които ищецът заявява, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение. В съдебно заседание се явяват двама процесуални представители на ответника, които поддържат отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената по делото кадрова справка за ищеца, както и от изрично заявеното в съдебно заседание признание на факт от страна на ответника, считано от 01.07.2017 г. до настоящия момент ищецът заема длъжността „*******“ в затворническо общежитие „**** към Затвор Бургас.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас (т. 7.1) е определено следното работно време за командирите на отделения в корпуса на затвора и в ЗО „Строител“: 24-часови смени с начало на работния ден в 08,00 ч. и край на работния ден в 08,00 ч. на следващия ден, време за хранене – 90 минути, време за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични почивки – по 15 минути на всеки четири часа, време за почивка, съгласно чл. 16е, ал. 5 от ППЗИНЗС – общо 90 минути, от които 45 минути в периода от 11,00 ч. до 15,00 ч. и 45 минути в периода от 18,00 ч. до 20,00 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.
По делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори, затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М.
Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде 15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите. В мотивите на заповедта е посочено, че същата се отнася за всички постове, подържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на 01.07.2019 г., с която е отменена заповедта от 13.05.2019 г. и с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в рамките на 45 минути, във всички останали затвори, затворнически общежития, арести в затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките до 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Видно от приложената Заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на Затвор Бургас, със същата е разпоредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО, да е в рамките до 30 минути, като за работещите в ЗО „Строител“ при 24-часови и 8-часови смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т.
4 от ППЗИНЗС са определени 15 минути.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 240 бр. положени дежурства, от които 233 бр. 24-часови и 7 бр. 12-часови дневни дежурства.
Вещото лице също така е установило, че за периода 24.05.2017 г. – 30.06.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности по приемане/сдаване на дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 17.02.2020 г. в начислените и изплатени суми за трудово възнаграждение участват такива суми, като в текстовата част на заключението е посочено, че същите съответстват на 30 минути отработено време за 24- часови и 12-часови дневни смени и на 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови смени. В колона 11 от приложената към заключението таблица обаче вещото лице е посочило размерите на платените след 01.07.2019 г. на ищеца допълнителни суми за дейности по приемане/сдаване на дежурство, от които е видно, че са били плащани по 15 минути за 1 дежурство, включително и за 24-часовите и 12-часови дневни дежурства, а не по 30 минути, както е посочено в текстовата част. В заключението си вещото лице е посочило и размерите на нетното и увеличеното трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на основното му трудово възнаграждение и броя работни часове за съответния месец, както и е изчислило размера на допълнителното възнаграждение за полагане на труд при приемане и сдаване на дежурство, използвайки посочената от ищеца продължителност на този труд, а именно 1 час и 45 минути на дежурство (съгласно направената в съдебно заседание корекция на текстовата част на заключението), като е приспаднало начисления и платения след 01.07.2019 г. от ответника труд за времето за дейности по приемане/сдаване на дежурство. При така извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че при положени от ищеца 240 дежурства през процесния период и при условие, че дейностите по приемане/сдаване на дежурство продължават по 1 час и 45 минути на дежурство (както се твърди в исковата молба), на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 3 047,89 лв. за 401 часа и 30 минути положен извънреден труд.
По делото са разпитани свидетелите Д. С. Р. (воден от ищеца) и Я. Х. В. (воден от ответника).
Св.
Р. заявява, че от 10 години работи като командир на отделение в Затворническо общежитие (ЗО) „Строител“, като ищецът работи на същата длъжност в същото затворническо общежитие. Твърди, че служителите в ЗО обичайно отиват на работа около 7,30 ч. и до около 07,45 ч. се преобличат. След това до около 08,00 ч. приемащият командир обменя информация със сдаващия командир, преглежда старата документация, подготвя документацията за деня – ежедневната ведомост и протокола за инструктаж, извършва проверка на състоянието на встъпващите надзиратели, както и участва в проверката на лишените от свобода заедно с постовите. В 08,00 ч. приемащият и сдаващият командири заедно с началника на общежитието правят т.нар. „отвод“, който продължава около 15 минути, а след отвода през времето от 08,15 ч. до 08,30 ч. сдаващият и приемащият командири отиват в корпуса на затвора, за да сменят оръжието. Според свидетеля, горните действия се извършват и от ищеца, като те са утвърдена практика в общежитието.
Заявява, че командирите на отделение отиват на работа сутрин около 07,30 ч. и си тръгват след 08,30 ч. на следващия ден. Свидетелят също така заявява, че нарядът в ЗО „Строител“ се състои от двама служители, които са на смяна, единият от които е командирът на отделение, а другият е постовия, т.е. по време на наряд на командира е подчинен само един служител, като само те се вписват в протокола за инструктаж, а в ежедневната ведомост освен тях се вписват и имената на служителите, които са в отпуск. Според свидетеля, няма заповед, която да регламентира, че командирите на отделение трябва да се явяват на работа в 07,30 ч., но явяването им тогава е необходимо, за да имат те време да се подготвят за работа и да си предадат информацията, която им е необходима, за да приемат смяната. Заявява, че командирът на отделение не раздава оръжие на постовия, тъй като в общежитието няма въоръжени постове, но в касата държат оръжията на командирите. Твърди също така, че командирът на отделение не може да разкрива нови постове, нито да усилва съществуващите постове, а това е в правомощията на началника, но тези действия се съгласуват с командирите, като това става по време на работния ден, а не преди началото на дежурството. Свидетелят заявява, че ищецът отива на работа цивилен и се преоблича в общежитието, като според него има заповед, която забранява на служителите да ходят на работа с униформа.
Твърди, че т.нар. „инструктаж“, „отвод“ и „развод“ се провеждат едновременно по едно и също време - в 08,00 ч. се провеждат едновременно развод и отвод заедно с началника на общежитието и с двамата постови, като тогава се провежда и инструктажът.