Решение № 219 от 27.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20242100900097 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ***П, представлявано от изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, чрез пълномощник юрисконсулт Филиз Шериф против Е. Л. П. с ЛНЧ ********** и адрес: Р. ф., гр.М., Б. К. п., дом *, корп.*, квартира *, чрез пълномощник адв. Диляна Павлинова Койчева от АКХасково, със служебен адрес: гр.Поморие 8200, област Бургас, кв.“Стария град“, *** и „А и Л корпорация“ ООД (н), ЕИК 130136391, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8240, област Бургас, КК Слънчев бряг, кв. „Пясъците“ № 23, представлявано от П. Д. К. с адрес: гр.София, кв. Драгалевци, *** Е, офис 2 в качеството на постоянен синдик, да бъде признато за установено несъществуването на следните вземания на П. към „А и Л корпорация“ ООД (н), вписани в т.9 от списък на приетите вземания по чл.685 ал.1 от ТЗ: 1. 20 000 лв. подобрения на имот, студио C* с идентификатор ***, с адрес: КК Боровец, ап.хотел „Кокиче“, ет.*, на основание решение № 44/ 21.02.2022г. по гр.д.№ 1106/2021г. по описа на РС-Несебър и издаден 1 изпълнителен лист № 103/ 25.02.2022г.; 1044,45 лв. законна лихва за периода 27.08.2021 – 02.03.2022г.; 11,11 лв. законна лихва за периода 03.03.2021 – 04.03.2022г.; 10 000 лв. текущи разноски за студио С* за периода от 2016 до 2021г.; 522,22 лв. законна лихва за периода 27.08.2021 – 02.03.2022г.; 8,33 лв. законна лихва за периода 03.03.2021 – 04.03.2022г.; 1200 лв. държавна такса за разглеждане на гр.д.№ 1106/2021г. по описа на РС-Несебър; 2. 20 000 лв. подобрения на имот, студио А* с идентификатор ***, с адрес:

КК Боровец, ап.хотел „Кокиче“, ет.*, на основание решение № 45/ 21.02.2022г. по гр.д.№ 1107/2021г. по описа на РС-Несебър и издаден изпълнителен лист № 104/ 25.02.2022г.; 1044,45 лв. законна лихва за периода 27.08.2021 – 02.03.2022г.; 8,33 лв. законна лихва за периода 03.03.2021 – 04.03.2022г.; 10 000 лв. текущи разноски за студио А* за периода от 2016 до 2021г.; 522,22 лв. законна лихва за периода 27.08.2021 – 02.03.2022г.; 8,33 лв. законна лихва за периода 03.03.2021 – 04.03.2022г.; 1200 лв. държавна такса за разглеждане на гр.д.№ 1107/2021г. по описа на РС-Несебър; 3. 20 000 лв. подобрения на имот, студио А* с идентификатор ***, с адрес: КК Боровец, ап.хотел „Кокиче“, ет.*, на основание решение № 9/ 20.01.2022г. по гр.д.№ 1108/2021г. по описа на РС-Несебър и издаден изпълнителен лист № 62/ 31.01.2022г.;

1044,45 лв. законна лихва за периода 27.08.2021 – 02.03.2022г.; 11,11 лв. законна лихва за периода 03.03.2021 – 04.03.2022г.; 10 000 лв. текущи разноски за студио А* за периода от 2009 до 2019г.; 522,22 лв. законна лихва за периода 27.08.2021 – 02.03.2022г.; 8,33 лв. законна лихва за периода 03.03.2021 – 04.03.2022г.; 1200 лв. държавна такса за разглеждане на гр.д.№ 1108/2021г. по описа на РС-Несебър. Срещу тези вземания е било подадено възражение от банката и разгледано от съда с определение № 260092/ 13.03.2024г. по т.д.№ 47/2021г. по описа на ОС-Бургас. Иска се и да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените по делото разноски. При условията на алтернативност се иска от съда, ако се установи съществуването на вземане в полза на П., същото да бъде намалено до действително извършените от същия подобрения в имотите.

Според изложеното в исковата молба, с решение по т.д.№ 4 7/2021г. по описа на ОС-Бургас, е било открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „А и Л корпорация“ ООД (н) с ЕИК 130136391.

Банката е кредитор в производството по несъстоятелност с включени вземания в списъка по чл.685 ал.1 от ТЗ. В същия списък на приети вземания, 2 в т.9 синдикът е включил и описаните в исковата молба вземания на ответника П., представляващи извършени подобрения в недвижими имоти, както и вземания за разноски за същите. С определение № 260092/ 13.03.2024 г., съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания по чл.685 ал.1 от ТЗ, в който в позиция № 9 са и описаните вземания на П., въпреки подаденото възражение от банката и цит. и от самия съд съдебна практика (конкр. решение № 60167/ 30.07.2021г. на ВКС по т.д.№ 2314/2019г.) в обратен смисъл. Банката счита, че е първи по ред ипотекарен кредитор за вземания, предявени и приети в производството по несъстоятелност, като вписаната на 15.06.2007г. ипотека обхваща и следните недвижими имоти: самостоятелни обекти в сграда – х.Айсберг в С. с идентификатори: ***, *** и ***. Несъстоятелният длъжник е прехвърлил правото на собственост върху първите два на П. на 04.06.2009г., а на третия на 18.03.2016г.

Е. П. е водил пред РС-Несебър три дела с ответник „А и Л корпорация“ ООД (н), без участието на „Първа инвестиционна банка“ АД и впоследствие се е снабдил с изпълнителни листи за присъдените суми. Според „ПИБ“ АД, тези дела са симулативни и твърдените разноски и разходи изобщо не са били доказани от П.. От друга страна, „А и Л корпорация“ ООД (н) не е подало отговор на нито една от исковите молби. Банката твърди, че П. не е извършвал подобрения в описаните имоти, както и никакви разноски за поддръжката им, които да може да претендира в производството по несъстоятелност. Установеното по тези дела не обвързва банката поради нейното неучастие, макар същата да е необходим другар в тези производства.

Ако решенията бяха обжалвани, втората инстанция щеше да бъде задължена да обезсили решенията и да върне делата за ново разглеждане, вече с участието и на ипотекарния кредитор. Самите дела целят увреждане интересите на банката като ипотекарен кредитор. Направен е извод, че П. не разполага с надлежно доказани права.

Ищецът се позовава на чл.177 от ЗЗД, според която ако собственикът на недвижим имот не е лично задължен, може да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имотите, както и увеличението на стойността им, което се дължи на негови полезни разноски. Според съдебната практика, това право възниква единствено след проведена публична продан – от получената от същата цена.

3

От запазването на имота има интерес и ипотекарния кредитор, когото направените необходими разноски също обслужват, но доколкото собственикът не е лично задължен по обезпеченото вземане, интересът на кредитора следва да отстъпи пред този на собственика. В хипотезата на цит.правна норма става дума за лице, което заявява самостоятелни права в изпълнителното производство. Мотиви в същия смисъл били изложени и в определение № 383/ 09.02.2023г. по ч.гр.д.№ 366/23г. по описа на Апелативен съд – София, а именно, че правото на собственика на ипотекирания имот да се удовлетвори с привилегия в производството по принудително изпълнение, в което ипотекираният имот за чуждо задължение е продаден чрез публична продан, не е вземане, което може да се предяви в рамките на производството по несъстоятелност срещу длъжника, за чийто дълг е учредена ипотеката.

Вземането за подобрения възниква след продажбата на недвижимия имот в рамките на индивидуалното изпълнително производство за удовлетворяване на ипотекарния кредитор и подлежи на привилигеровано удовлетворяване в същото това производство от получената цена. Затова и няма как да бъде предявено в производството по несъстоятелност. Според банката, това обосновава и правния интерес за предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.367 от ГПК, П. К. като синдик на „А и Л корпорация“ ООД (н) е депозирала отговор на исковата молба, с която твърди, че същата е допустима, основателна и следва да бъде уважена. Синдикът счита, че постановеното определение на съда по т.д.№ 47/2021г. е неправилно и незаконосъобразно по отношение на посочените суми, което налага уважаването на исковата претенция.

Ответникът П. е депозирал отговор на исковата молба, в който счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Същият оспори всички твърдения в исковата молба, вкл. за симулативност на водените пред РС-Несебър 3 бр. граждански дела. Според ответника, ищецът носел тежестта да докаже твърденията си.

С определение рег. № 168/ 04.03.2026г., съдът е конституирал „А и Л корпорация“ ООД (н), ЕИК 130136391, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8240, област Бургас, КК Слънчев бряг, кв. „Пясъците“ № 23, представлявано от П. Д. К. с адрес: гр.София, кв. Драгалевци, ул.

„Акад.Петър Динеков“ № 23 Е, офис 2 в качеството на постоянен синдик

4 като ответник в настоящото производство и е уведомил дружеството за извършените до тази дата процесуални действия. По делото постъпи отговор на исковата молба от „А и Л корпорация“ ООД (н), ЕИК 130136391, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8240, област Бургас, КК Слънчев бряг, кв. „Пясъците“ № 23, представлявано от управителя Кристач Мици, чрез пълномощник адв. Илияна Илиева от АК-Бургас, в който се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани. Оспорени са като неверни всички твърдения в исковата молба, направени са възражения по доказателствени искания на ищцовата страна с довод, че П. като физическо лице не е длъжен да води счетоводство и да пази документи, свързани с извършените работи в апартаментите.

В срока по чл.372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба. Счита, че в производствата пред РС-Несебър са налице противоречия, като дори и да са били извършени разноски от ответника, то същите не са довели до увеличаване стойността на имотите поради настъпилите амортизации от 2016г. насам. Ответникът и повече от 10, а за другия имот 15 години, не е поискал от продавача заличаване на ипотеките, за които е знаел още с придобиването, макар това да е било уговорено между страните. От друга страна, твърдените извършени довършителни работи през 2009 – 2010г. в незавършените самостоятелни обекти в сградата и заплащане на необходимите разноски по общите части за амортизация, взаимно се изключват. Направен е извод, че П. не е представил каквито и да било доказателства за извършени разходи с отговора на исковата молба.

Постъпи отговор на допълнителната искова молба от пълномощник на Е. П., в който се поддържат всички направени вече възражения. Изброени са извършените от собственика подобрения във всеки от трите недвижими имота, като се твърди, че същите отговарят на сумата от по 20 000 лв. По отношение на сумите от по 10 000 лв. се твърди извършването на подобрения отново за всеки от имотите, по отношение на общите части. Разходите са доказани с договори за изработка и разписки към тях, представени по гражданските дела през РС-Несебър. Довършителните работи са в апартаментите, частна собственост на П.. „Необходимите разноски“ са били извършени за текущи ремонти и възстановяване на сградата, известни и като „такса поддръжка“ и нямат общо с подобренията.

Самата сграда представлява хотел и се ползва от множество хора.

5

Приложените от ищеца акт 15 и акт 16 се отнасят само за сградата и не касаят степента на завършеност на отделните апартаменти.

В срока по чл.373 от ГПК, не постъпи допълнителен писмен отговор, не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания от синдика на „А и Л корпорация“ ООД (н).

Не постъпи отговор на допълнителната искова молба от „А и Л корпорация“ ООД (н), ЕИК 130136391, представлявано от управителя Кристач Мици, чрез пълномощник.

В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител, поддържа исковата молба и счита, че същата следва да бъде уважена изцяло като основателна и доказана. В подкрепа на твърденията си ангажира съдебно-техническа експертиза.

Пълномощникът на ответника Е.П. в съдебно заседание поддържа всички направени възражения. В подкрепа на защитната си теза ангажира повторна съдебно-техническа експертиза.

Синдикът на ответното дружеството счита, че исковете следва да бъдат уважени, като не е налице предявяване два пъти на лихва за един и същ период, а неправилно изчисляване на първоначално предявена лихва.