Решение № 1213 от 09.04.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7825/2023
- Вид
- Решение № 1213
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 29 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 66 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 2а, т. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1213 гр. Варна, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110107825 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от М. А. Х., ЕГН ********** срещу П. на * осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за присъждане в полза на ищеца сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в производството по Н.О.Х.Д. № */* г. по описа на РСВарна, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 17.01.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 29.10.2019 г. във В. РУ при ОДМВР В. се тъжил Д. Д. Й., за това че за времето от 18:00 ч. на 28.10.2019 г. до 11:00 ч. на 29.10.2019 г. неизвестно лице е проникнало през заключена врата в подземна част на промишлена сграда на адрес в * и е извършило кражба чрез демонтаж и срязване на около 160 м. ел. кабел, трифазен, четири жилен, мостов и крив лост за щанга и множество дискове за щанга.
По подадения заявителски материал било образувано ДП № 1411/2019 г. по описа на В. РУ при ОДМВР В., пр. пр. № 14328/2019 г. по описа на РП-В..
На 30.10.2019 г. ищецът бил задържан за срок от 24 ч., с което му било показано, че подозрения за извършено престъпление падат върху него.
На 08.06.2020 г. след констатация, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на ищеца в извършване на престъпление от общ характер, с постановление старши разследващ полицай М. Ш. привлякла в качеството на обвиняем ищеца за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Взета била мярка за неотклонение "подписка".
На 30.06.2020 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем повторно, за това че на 29.10.2019 г. в * в съучастие, като извършител с Н. Г. М. /извършител/ и М. Т. М.
/извършител/, чрез използване на техническо средство - брадва отнел чужди движими вещи 1
- 160 м. четирижилен кабел /*/ на стойност 403,20 лв., един брой крив лост за вдигане на тежести на стойност 85,50 лв., пет броя дискови тежести по 2 кг. на стойност 36 лв., четири броя дискови тежести по 5 кв. на стойност 59,40 лв. и четири броя дискови тежести по 10 кг. на стойност 118,80 лв. или всичко на обща стойност 702,90 лв. от владението на Д. Д. Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На обвиняемия е наложено под страх от променяне на МНО в по-тежка – да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.
Със заключително мнение от 12.06.2020 г. Ш. приключила разследването с мнение за предаване на съд.
С обвинителен акт от 09.07.2020 г. по ДП № 1411/2019 г. по описа на *РУ В., прокурор П. П. повдигнал пред PC-Варна обвинение срещу ищеца, за това че на 29.10.2019 г. в * в съучастие, като извършител с Н. Г. М. /извършител/ и М. Т. М. /извършител/, чрез използване на техническо средство - брадва отнел чужди движими вещи - 160 м. четирижилен кабел /*/ на стойност 403,20 лв., един брой крив лост за вдигане на тежести на стойност 85,50 лв., пет броя дискови тежести по 2 кг. на стойност 36 лв., четири броя дискови тежести по 5 кв. на стойност 59,40 лв. и четири броя дискови тежести по 10 кг. на стойност 118,80 лв. или всичко на обща стойност 702,90 лв. от владението на Д. Д. Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По внесения обвинителен акт било образувано Н.О.Х.Д. № 2781 по описа на PCВарна за 2020 г.
В хода на наказателното производство – в частност съдебната фаза, на 29.10.2020 г. взетата МНО "подписка" била изменена в "задържане под стража". С разпореждане на PCВарна от 10.11.2020 г. за изпълнение на допуснатата МНО ищецът бил настанен в Затвора В..
На 21.01.2021 г. взетата МНО "задържане под стража" била изменена на "Парична гаранция"
С напълно оправдателна Присъда № 260030 от 13.10.2022 г. Районен съд-Варна защитил в най-висша степен ищеца, като го признал за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение поради констатирана несъставомерност от субективна страна.
Присъдата влязла в сила на 17.01.2023 г. след определение № 48 от 17.01.2023 г. по В.Н.О.Х.Д. № 1530 по описа на ОС-Варна за 2022 г. поради оттегляне на протест.
Поддържа се, че от неоснователно повдигнатото обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева, доколкото бил баща на седем деца, за които полагал непосредствени грижи, имайки предвид, че майка им е починала на 21.12.2018 г., като през времето, в което фактически е бил лишен от свобода поради задържането му по реда на ЗМВР и НПК нямал възможност да изпълнява родителския си дълг и да контактува с децата си за неизвестен за него период от време, което допринесло по-големия интензитет на душевно страдание през времето на задържане, поради липсата на друго лице, което да се грижи за низходящите му. Дългият престой в помещението за задържане бил преживян от ищеца като изтърпяване на наказание лишаване от свобода – без вина. Ищецът бил взел участие във всички процесуални действия в хода на наказателното производство. Бил превеждан окован с помощни средства на публични места. Тези обстоятелства са предизвикали чувства на унижение и срам.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Исковата претенция се оспорва изцяло като недоказана както по основание, така и по размер. Оспорва се причинната връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Поддържа се, че наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в границите на разумните срокове. По отношение на ищеца 2 е било предявено постановление за привличане на лице в качеството на обвиняем за посоченото престъпление от дата 08.06.2020 г., като е била наложена възможно най-леката мярка за неотклонение „Подписка" и обичайното му ежедневие надали е било нарушено съществено. Само месец след това на 09.07.2020 г. е бил внесен обвинителен акт в съда, ищецът бил предаден на съд. Изменението на наложената от ответника мярка за неотклонение „подписка" в най-тежката такава „задържане под стража" на 29.10.2020 г. в съдебна фаза пред РС-Варна било в резултат от недобросъвестно процесуално поведение на ищеца. В тази връзка твърденията на ищеца били недоказани относно търпени неимуществени вреди в периода 10.11.2020 г.-21.01.2021 г. от изпълнението на наложената мярка и привеждането на ищеца в Затвора гр. Варна.
Твърди се, че приложима за случая е разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като претендираното увреждане е причинено поради изключителна вина на ищеца, изразяващо се в недобросъвестно процесуално поведение, отклонение и нарушаване на наложената му първоначално най-лека МНО, касаеща обезпечаване на наказателния процес. Законодателят бил категоричен, че в случая обезщетение не се дължи. В условията на евентуалност ответникът инвокира възражение за намаля не размера на същото, предвид соченото обстоятелство, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Сочи се, че размерът на обезвредата в размер на 20 000.00 лева е завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи, вкл. и с тази на ЕСПЧ.
Поддържа се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Така например, при използване само на един икономически обективен критерий - официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице /включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, към инкриминирания период, ищецът в случая претендирал обезщетение, равняващо се на няколкогодишен доход на лице за страната към този период, който размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ по конкретния случай.
Относно продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца в съдебната фаза на процеса, ПРБ не носи отговорност за действията на трети лица, в случая за продължителността на съдебната фаза на процеса. Справедливостта изисква да се посочи, че разследването и съдебното производство на две инстанции са протекли в границите на разумните срокове. Липсват ангажирани доказателства, за извършвани интензивни процесуални действия в хода на разследването с участието на обвиняемия-ищец.
Ответникът във всяко едно от съдебните заседания е изпращал процесуален представител, не е бил пречка за отлагане на наказателния процес. Още повече в този период делото се е намирало в съда и други правни субекти, различни от ответника са били отговорни за своевременното разглеждане и решавано на делото по същество.
В случая ответникът спрямо ищеца е взел най-леката мярка за неотклонение и нямало данни Прокуратурата да е прилагала други мерки на процесуална принуда. Следвало да се има предвид, че предишните осъждания на ищеца сочели по-нисък интензитет на търпените от него вреди.
По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло като недоказан както по основание, така и по размер, а в условията на евентуалност да го намали съобразно инвокираното възражение за съпричиняване.
В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.
П. К., чрез която поддържа сезиралата съда искова молба.
Ответникът, редовно призован, представлява се от прокурор И. Б., чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и писмения отговор и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от приобщеното Н.О.Х.Д. № 2781 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ведно с В.Н.О.Х.Д. № 1530 по описа за 2022 г. на ОС-Варна и ДП № 1411 по описа за 2019 г. на * РУП към ОДМВР – гр. В., че наказателното производство е образувано на 29.10.2019 г., за 3 това че на същата дата в гр. Варна чрез използване на техническо средство са били отнети от владението на Денис Йорданов без негово съгласие с намерение за противозаконно присвояване движими вещи – ел. кабел около 169 метра, крив лост за щанга и множество дискове за щанги.
На 30.10.2019 г. ищецът е разпитан като свидетел в хода на досъдебното производство от разследващия орган.
На 08.06.2020 г. с постановление на разследващия орган, в изпълнение указанията на РП-В., дадени с постановление от 27.02.2020 г., ищецът е привлечен като обвиняем в наказателното производство за извършено престъпление на 29.10.2019 г. по чл. 195, ал. 1, т.
4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Със същото постановление спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На същата дата – 08.06.2020 г. ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем, включително му е предявено разследването.
Н а 09.07.2020 г. РП-гр. Варна е повдигнала обвинение срещу ищеца, за това че на 29.10.2019 г. в * в съучастие, като извършител, с Н. М. и М. М. и двамата съизвършители, чрез използване на техническо средство – брадва, отнел чужди движими вещи – 160 метра четирижилен кабел * на стойност 403.20 лева, един брой крив лост за вигнане на тежести на стойност 85.50 лева, пет броя дискови тежести по 2 килограма на стойност 36.00 лева, четири броя дискови тежести по 5 килограма на стойност 59.40 лева и четири броя дискови тежести по 10 килограма на стойност 118.80 лева или всичко общо на стойност 702.90 лева от владението на Д. Й., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.