Решение № 118 от 06.07.2022, Районен съд - Сандански

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №118 от 05.07.2022г., ПОСТАНОВЕНО ПО АНД 0635/2021Г.

ПО ОПИСА НА РС *********:

Производство по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

Образувано е по внесено Постановление от ТО ********* към Районна прокуратура ********* с предложение обвиняемия по ДП №339ЗМ-26/2019г. по описа на РУ ********* В. Л. Ч., роден на **********г. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК , като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Предвид отсъствието на обвиняемия от страната и невъзможността да бъде открит на известните за него адреси, както и с оглед вида на производството – такова по реда на глава ХХVIII -а от НПК, за което приложими са разпоредбите на ЗАНН, производството е проведено в негово отсъствие, с участието на упълномощен от досъдебното производство защитник.

В съдебно заседание представителят на ТО ********* поддържа горното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са наЛ. предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева.

Обвиняемият Ч., нередовно призован – същият не е открит на известните за него адреси в страната – не се явява, представлява се от упълномощен защитник. Защитника пледира за това, обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Излага доводи за липса на умисъл от страна на Ч. в извършване на престъплението, в което е обвинен, предвид отсъствието му от страната и изтеклия период от време от издаване на заповедта за защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият В. Л. Ч. /V. Ch. / е роден на ********** г. в У**********, украинец, украински гражданин, с адрес в Р.Б******** – град *********, улица „*********“ №**, ет.*, ап.**, с висше образование, женен, неосъждан, работи, ЛНЧ**********.

Ч. и свидетелката И. Ч.а сключили граждански брака през 1994г. в У**********. По време на брака И. Ч.а родила две деца – свидетелката А.Б. и И. Ч.. Предвид влошеното здравословно състояние на И. Ч. обвиняемият и съпругата му се преместили да живеят в град С***********, където климатът бил подходящ за лечението на детето. Впоследствие закупили апартамент в хотел „Ш**********“ с административен адрес

– град

С***********, район „*********“ №**, ет.*, ап.**. Официално апартаментът бил закупен от „Д******“ ЕООД с едноличен собственик на капитала обвиняемия Ч.. По-късно семейството – отново чрез търговско дружество . закупило и друго жилище, но в посоченото жилище живеели преимуществено свидетелката И. Ч.а и синът и И. Ч..

През годините отношенията между обвиняемия и съпругата му се влошили и Ч.а подала молба за развод. Предвид инцидент между обвиняемия и И. Ч.а на 07.06.2018г. Ч.а на 13.06.2018г. подала молба за издаване на заповед за защита срещу обвиняемия Ч., с която на същия да бъде забранено да се доближава както до самата Ч.а, така и до синът ми И. Ч. и обитаваното от тях жилище и места за социални контакти. Поискала и издаване на заповед за незабавна защита. По постъпилата молба било образувано гр.д. №736/2018г. по описа на РС С***********, като на същата дата – на 13.06.2018г. била издадена заповед за незабавна защита, с която Ч. се задължавал да се въздържа от извършване на прояви на домашно насилие спрямо И. Ч.а. С издадената заповед Ч. се отстранявал от съвместно обитаваното с И. Ч.а жилище в град С***********, район „*********“ №**, ет.*, ап.** и се забранявало на Ч. да се приближава на по-малко от 500 метра от съпругата И. Ч.а, както и на по-малко от 500 метра от вратата на жилището, намиращо се в град С***********, район 1

„П*********“ №**, ет.*, ап.**. Заповедта за незабавна защита била връчена лично на Ч. на 15.06.2018г. След проведено производство, на 15. 10.2018г. по образуваното гр.д.

№736/2018г. по описа на РС С*********** било постановено Решение №2764, с което била уважена молбата на И. Ч.а и била издадена заповед за защита от домашно насилие, по силата на която обвиняемия Ч. се задължавал да се въздържа от извършване на прояви на домашно насилие спрямо И. Ч.а. Била наложена забрана на обвиняемия Ч. да приближава на разстояние по-малко от 500 метра съпругата си И. Ч.а и детето си И. Ч.. Наложена била забрана на обвиняемия да приближава на по-малко от 500 метра от входната врата на обитаваното от И. Ч.а и Д. Ч. жилище – без да се посочва адрес – както и забрана на Ч. да приближава на по-малко от 500 метра местата за социални контакти и отдих, посещавани от И. Ч.а и Д. Ч.. Бил определен срок от девет месеца на действие на издадената заповед в частта, с която се налагат мерки за забрана.

Въз основа решението на съда била издадена Заповед за защита, която била връчена на защитника на обвиняемия Ч. в гражданското производство на 31.10.2018г.

Против постановеното Решение и издадената въз основа на същото Заповед за защита била депозирана жалба от обвиняемия Ч. на 06.11.2018г. По постъпилата жалба било образувано въззивно гражданско дело №992/2018г. по описа на ОС *********. По така образуваното производство на 22.01.2018г. било постановено Решение №1318, с което въззивния съд отменил решението на първоинстанциония съд в частта относно срока на действие на наложените забрани, като променил същият от девет на шест месеца. Потвърдил наложената забрана Ч. да приближава съпругата си И. Ч.а, сина си Д. Ч. на по-малко от 500 метра, както и забраната, наложена на Ч. да приближава на по-малко от 500 метра входната врата на обитаваното от И. Ч.а и Д. Ч. жилище и местата за социални контакти и отдих.

Издадената от РС С*********** Заповед за защита от домашно насилие е с незабавно действие, като обвиняемият Ч. бил запознат с нея, видно от подадената жалба срещу решението на съда за издаване на заповедта. В хода на досъдебното производство е изготвена графическа експертиза, съгласно заключението по която, жалбата срещу Решението на РС С*********** за издаване на Заповед за защита от домашно насилие №17/15.10.2018г. е подписана лично от обвиняемия Ч., който собственоръчно е изписал двете си имена.

Въпреки издадената заповед за защита от домашно насилие, съгласно която на Ч. се забранявало да се приближава на по-малко от 500 метра от съпругата си И. Ч.а и от сина си Д. Ч. и от обитаваното от тях жилище, на 16.01.2018г. обвиняемия нарушил същата. На посочената дата Ч. пристигнал в Б******* от У**********. Около 13.57 часа провел телефонен разговор с дъщеря си – свидетелката А.Б., в който разговор и потърсил сметка защо пребивава в жилището му - апартамент в град С***********, район „*********“ №**, ет.*, ап.**. Казал на Б., че от служител на хотел „П.“ е уведомен, че Б. е в апартамента заедно с Д.. Б. му казала, че в апартамента е заедно с брат си, че брат и живее в апартамента заедно с майката – свидетелката И. Ч.а. Казала на баща си също така, че предвид издадената заповед за защита от домашно насилие Ч. не може да приближава жилището.

Същият ден – около 19.00 часа обвиняемият Ч. посетил апартамента в който били свидетелката Б., нейния съпруг – свидетеля Б. и братът на Б. и син на обвиняемия – малолетния Д. Ч.. Ч. позвънил на вратата и като след като Б. му отворила влязъл в жилището и отишъл в стаята, където бил Д. Ч., въпреки че Б. му казала, че нарушава издадената заповед за защита от домашно насилие. Предвид поведението му Б. позвънила на тел.112 и на място бил изпратен патрул от служители на РУ С*********** в състав свидетелите М. и В.. След като установили на място Ч. и им била предоставена издадената заповед за защита от домашно насилие поЛ.йските служители задържали Ч., а впоследствие било образувано и досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни които съдът кредитира изцяло като обективни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен материал. Свидетелските показания на дъщерята на обвиняемия и нейния съпруг са достатъчно ясни и непротиворечиви. Самият обвиняем в 2 обясненията си не оспорва фактите относно посещението на апартамента, в който се е намирал неговия син Д. Ч.. И обвиняемият в своите обяснения и неговият защитник наблягат на твърдяното от тях обстоятелство, че същият не е знаел както за издадената заповед за защита и нейното съдържание, така и за пребиваването на Д. Ч. именно в жилището, намиращо се в град С***********, с адрес – „*********“ №**, ет.*, ап.**.

Съдът не кредитира обясненията на Ч. в тази част, като приема същите единствено за защитна теза. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б. и нейния съпруг, че още преди да посети апартамента и да влезе в него, Ч. е бил уведомен именно от Б. – а вероятно и от служители в хотел „Ш**********“, че Д. Ч. се намира в него, поради което и предвид наличието на издадена заповед за незабавна защита, забраняваща приближаването му на помалко от 500 метра от Д. Ч., обвиняемият е съзнавал, че посещавайки апартамента, ще наруши издадената заповед. Самата заповед е с незабавно действие и нейното обжалване не спира действието и, което изрично и упомената. Същевременно – предвид заключението на вещото Л. по изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза съдът приема, че обвиняемият е бил наясно както с издадената заповед и нейното съдържание, така и с обстоятелството, че същата е в действие, докато на бъде отменена или изтече срокът на наложените мерки за защита и обстоятелството, че се обжалва постановеното решение и издадената заповед не променя този факт.

При така установената и приета за доказана фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, като на 16.01.2019г., около 19,00 часа в гр. С***********, общ. С***********, обл.*********, район „**********" №**, ет.*, ап.** не е изпълнил Заповед за защита № 17 от 15.10.2018г., издадена по гр.д. № 736/2018г. на РСС*********** на основание чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие.

На първо място следва да се посочи, че в случая съдът приема, че нарушената от обвиняемия заповед за защита от домашно насилие е годен за изпълнение съдебен акт. В разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за Л., което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие.

Видно от приетите по делото доказателства обвиняемият Ч. е знаел за издадената срещу него заповед за домашно насилие по силата на която му се забранява да приближава съпругата си И. Ч.а и сина си Д. Ч. на по-малко от 500 /петстотин/ метра , включително входната врата на обитаваното от тях жилище, да приближава по-малко от 500 /петстотин/ метра местата за социален отдих, които те посещават за срок от 9 /девет/ месеца, считано от 15.10.2018г. Съдът приема, че Ч. е съзнавал и че към момента на деянието за което е обвинен – 16.01.2019г. - Ч. е съзнавал, че заповедта е в сила. Същевременно обвиняемият е знаел и че едното от лица, които му е забранено да приближава на по-малко от 500 метра – синът му Д. Ч. – се намира в жилището в комплекс „Ш**********“ в град С***********, район „*********“ №**, ет.*, ап.**, поради което и според съдебния състав Ч. съзнателно не е изпълнил постановеният съдебен акт – Заповед за защита от домашно насилие,- с което са наложени забрани.

От субективна страна обвиняемият Ч. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че срещу него е издадена заповед за защита от домашно насилие, по силата на която няма право да доближава жилището в което пребивава синът му Д. Ч., скакто и самият Д. и въпреки това на посочените в постановлението дата и място е посетил жилището в град С***********, район „*********“ №**, ет.*, ап.**.