Решение № 18491 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18491 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110130056 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу П. П. П., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 16.10.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

С исковата молба ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез адв. [*******], оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недопустими и неоснователни. Оспорва за ответника да е налице легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, а и не било ясно за кой топлоснабден имот претенцията се отнася. Заявява възражение за погасяване на част от вземанията по 1 давност. Излага съображения по които моли съдът да изключи от доказателствата по делото част от представените от ищеца с исковата молба писмени документи, евентуално за задължаване на ищеца да ги представи в оригинал по реда на чл. 183 ГПК, като тези искания не са обосновани с конкретни оспорвания. Моли исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да се присъдят разноски.

Трето лице помагач на страната на ищеца [*******] заявява, че не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за периода, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. По възражението за изтичане на погасителна давност за част от вземанията в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване на давността. В тази връзка съдът е обявил на страните с доклада по делото, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече по силата на закона – чл. 3 ЗМДВИП.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите условия са нищожни. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и 2 дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност, водят до извода, че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както поддържа ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.06.1991 г., че П. П. [*******] и [*******] [*******]а са закупили [*******], намиращ се на втори етаж в жилищна сграда [*******], построен върху държавна земя в [*******], със застроена площ от 45,24 кв.м. В уверение, че имотът е бил продаден на сем. [*******]и по делото е прието и писмо, вх. № П61414/11.07.2018 г., подписано от кмета на район [*******] Установява се на следващо място от приетите като доказателства в производството удостоверения за наследници, че [*******] [*******]а е починала на 07.10.1997 г. и е оставила за свои наследници по закон съпруг П. П. [*******], починал на 15.07.2008 г., и син П. П. П. /ответникът/. Не се твърди и по делото не са представени доказателства в тази насока П. П. [*******] да е има други наследници по закон освен ответникът. Това обстоятелство се установява и от представеното удостоверение за наследници на П. П. [*******].Ето защо и следва да се заключи, че след 15.07.2008 г. ответникът е единствен собственик на процесния имот, а доколкото не са наведени конкретни възражения към исковия период лицето да се е разпоредило с имота и да е отпаднало качеството му на собственик на същия, то и . ищецът при условията на пълно доказване е установил правнорелевантния главен правопораждащ факт, че през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху имота.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Дяловото разпределение е осъществявано от [*******], като е тази връзка по делото са приети протокол от общо събрание на етажните собственици, проведено на 22.08.2002 г.и договор № [*******], сключен между етажните собственици и това дружество.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, 3 но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер, отчитан по ел.път в началото на всеки месец. Както се посочи, дяловото разпределение е осъществявано от [*******] в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия период за имота е начислявана ТЕ за щранг лира – тръбно отоплително тяло без възможност за монтиране на уред за дялово разпределение върху същото, с оглед което и ТЕ, отдадена от същото е определена по изчислителен път. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е била изчислена в съответствие с нормативно установените правила на база отопляемия обем на имота /96 куб.м./. Начислената ТЕ за подгряване на вода в имота е по показанията на 1 бр. водомер, намиращ се в имота, които показания са били отчитани в края на всеки от отоплителните сезони, като са съставяни документи за главен отчет, подписвани от потребителя и неоспорени в производството. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 18.11.2016 г., на 13.04.2018 г., като топломерът е бил подменен на 15.10.2020 г. и е проверен през м.06.2021 г.Вещото лице е обобщило, че топломерите в абонатната станция са преминавали срочно метрологични проверки, в хода на които не са били констатирани отклонения от стандартите за измерване, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Вещото лице е дало заключение по въпроса каква е стойността на ТЕ за процесния период м.05.2018 г. – м.04.2021 г. а именно сума в общ размер на 519,45 лева. На служебно поставената по реда на чл. 162 ГПК задача вещото лице е посочило, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. стойността на топлинната енергия за процесния имот възлиза на сумата 323,48 лева, като в същата не са включени непогасени задължения за предходен периода, нито дължими лихви върху такива задължения.